Здравейте, казвам се Владо и съм пристрастен към Facebook. Звучи

...
Здравейте, казвам се Владо и съм пристрастен към Facebook. Звучи
Коментари Харесай

5 психологически причини, че сте пристрастени към Facebook

„ Здравейте, споделям се Владо и съм привързан към Фейсбук. ” Звучи необичайно, само че забелязали ли сте, до момента в който пътувате в метрото да речем, какъв брой хора са забили взор в екраните си. Досущ като зомбита. С празни погледи, изцяло безразлични към протичащото се към тях. Едва ли ще е пресилено, в случай че кажем, че сходно държание към този момент е диагноза, написа Даниел Вален за LifeHack.

Какво може да се направи по въпроса?

Първата и най-важна стъпка при превъзмогването на този табиет е обвързвана с разбирането на психическите претекстове, които го диктуват. Най-общо казано те са 5.

1. Скролването във Фейсбук e признак на прокрастинация (отлагане)

Фейсбук разчита на вашата податливост да отлагате, като предлага безконечен поток от вести. Без значение какъв брой дълго превъртате надолу – постоянно ще попаднете на още статуси, фотоси и видеа, които да отвлекат вниманието ви от действителните ви задания.

Именно заради тази причина може би е добра концепция да измененията усещанията си за обществената мрежа. Вместо да гледате на нея като на място за ликвидиране на времето или социализация, рамкирайте я като зложелател на вашата работливост и цели. Вече не наподобява толкоз примамлива, нали?

2. Прекаленото честото шерване във Фейсбук е признак на самотност или колебливост

Фейсбук е като скучно телевизионно риалити, което върви през целия ден. „ Наистина ли държите да покажете на всички свои другари това, което изядохте за обяд? “ Едва ли. Реално видяно вие не споделяте сходни банални детайлности, с цел да добавите стойност към живота на хората. Правите го, тъй като сте самотни и обезверено желаете утвърждение. Търсенето на мнението на вашите другари пък би могло да е симптом за колебливост или ниско самочувствие. В случай, че получите неприятен съвет, постоянно може да обвинявате някой различен, като по този метод ще предпазите своето его.

3. Фейсбук воайорството е признак на неуместна обвързаност или нездравословни личностни съпоставения

Фейсбук е парадайс за всички воайори. Съществуват две съществени аргументи за сходно държание. И двете не са изключително приятни. Ако надничате в профила на своето някогашно гадже, вие евентуално към момента живеете в предишното. Потърсете професионална помощ, в случай че не можете да се откъснете от индивида. Ако търсите в интернет профила на човек, по който си падате, по-добре предприемете някакво деяние. Изпратете му свястно известие, с цел да започнете разговор. Ако нещата протекат добре, поканете го/я на среща.

Воайорството може да бъде и форма на самоналожено злощастие. Трудно е да устоим на потребността да се съпоставяме с другите. Фейсбук от своя страна прави това налично и комфортно.

4. Обсебени сте от концепцията да проверявате непрекъснато своите Фейсбук уведомления? Това е признак на припряност или приспособяване

Фейсбук се възползва от желанието ви да получавате неотложно задоволство. Мозъкът ви получава прилив на допамин всякога, когато видите, че имате ново уведомление. Какво е допамин? Това е химично вещество, което ви кара да търсите наслаждение от неща като секс, опиати, храна и така нататък

На доктрина удоволствието е хубаво нещо. Допаминът обаче е виновен и за саморазрушителното човешко държание. Много елементарно може да се превърнете в плебей на уведомленията, а това от своя страна – да унищожи вашия самоконтрол. За похлупак – вроденото човешко предпочитание да се харесваме и да бъдем одобрявани също е забъркано. Всеки път, когато някой „ лайкне “ ваш пост, мозъкът ви автоматизирано приема това за знак, че някой ви харесва. Подхранвайте всичко това и един ден ще се превърнете в наркоман, който обезверено се нуждае от следващата си доза.

5. Натрапчивото възобновяване на новинарския поток във Фейсбук е признак на боязън от пропуск

Фейсбук унищожава вашият фокус, като се възползва от страха ви да не пропуснете нещо. Може би проверявате новинарския си поток по време на среща, тъй като не желаете да пропуснете нещо забавно. Проверявате известията си, до момента в който шофирате, тъй като ваш другар може да ви е изпратил нещо в действителност вълнуващо – нищо, че това може да докара до рискова злополука и да умрете. Възможностите са безкрайни, тъй че си коства, нали? Това беше жлъч, в случай че инцидентно не сте забелязали. Драматизмът целеше да покаже какъв брой неразумно е това държание.
Източник: manager.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР