Здравейте, искам да споделя своята история. Трудно ми е да

Здравейте, желая да споделя своята история. Трудно ми е да приказвам, само че нуждая се от съвет.
Дълги години имах вяра, че няма обич от пръв взор.
Бях доста много неприятно засегната от мъж в живота си и бях дала обещание на себе си, че ще си дам време. Така и направих..до една вечер, когато бях излезнала с моя другарка. Тогава го срещнах. Той беше идеала в моята глава, мъж който притежаваше всичко, което съм желала.
Скоро откакто се запознахме прекарахме незабравима нощ дружно на открито, той беше съвършен в моите очи. Беше любезен, грижлив, благ, леко свенлив, знаеше какво да каже, по какъв начин да се държи и естествено не ми лиши доста време да потъна в очите му.

Сближихме се за доста малко време, той ми показа доста неща за себе си, аз също. Една вечер ми благодари, че най-сетне е намерил, човек на който може да има доверие. Виждахме се непрекъснато, ходехме на всички места дружно, споделяме всяка една свободна секунда дружно. Всичко беше нереално идеално, допълвахме се във всичко, в никакъв случай не се бях чувствала по този метод до момента. Изтръпнах, сърцето ми откачаше всякога, когато го усещах че наближава..
Не мога да го опиша, просто беше нереално. Времето минаваше, той ме срещна с роднините си, аз също го срещнах със фамилията ми.

Пренесох се за пребивавам в тях, всеки ден се будех щастлива в прегръдките му, вечер ме придърпваше мощно към него и заспивах усещайки дъхът му. Той споделяше всичко с мен, знаейки че ще получи поддръжка, както и аз. Чувствах се в сигурност и същински щастлива.
Не знам дали някоя от вас в миналото е изпитвала мощна потребност от някого до себе си, просто да знае че той е до нея.
Но всяка красива приказка има своя поврат..малко по-малко виждах че има някаква експанзия в него, подтисната, само че опитваща се да избие на бял свят.
Започна в дребни обвинявания, в леки заяждания за дребни неща. Започна да се нервира, когато излизах с мои приятелки без него, когато не му споделях че отивам до магазина или не можех да подвигна телефона, тъй като бях на работа.

Но това се засилваше, стартира да се преражда в кавги и ставаше все по-зле, а аз като удавник, хванал се за сламка се бях вкопчила и мълчах. Но ставаше по-зле. От дребни незначителни неща, примерно, че не съм му посочила нещо той ставаше извънредно нападателен.
Опитах да си потегли, само че той се извини и аз се връщах. Скандалите ставаха от ден на ден, прераснаха в дребни обиди, експанзията се трансформира в закани, обидите станаха огромни, а аз се борех и борех и се пробвах да обясня, само че не получавах съгласие. Само ставаше по-зле..поемах виновност, за неща, които не бях отговорна, преглъщах всяка една засегнатост стига да бъдем окей. Вярвах, че нещата ще се оправят.

В моментите, в които нямаше проблем той още веднъж беше оня мъж, който обичах, правеше всичко за мен, даваше ми всичко, грижеше се за мен, само че кажех ли нещо, което той да разбере погрешно или не направех ли нещо, което той е споделил и изискал, не станеше ли това, което той е споделил внезапно се променяше и понасях болежка след болежка, тъй като на моменти беше в действителност нечовечен.
Критики, обиди, закани..на няколко пъти ме е гонил, само че след това се извиняваше и аз се връщах. Всеки ми споделяше да тичам, родителите ми не един път се пробваха да приказват с мен, да ми обяснят че не виждам истината, че съм се трансформирала..Но сърцето ми страдаше за него, не желаех да си представям да се събудя без него.

Най-добрата ми другарка няколко пъти пристигна да ме махне от там, когато той ме изхвърляше като куче. Започнах да получавам нервни рецесии нощем, будех се посреднощ, тресейки се цялата, не можех да си поема въздух. Започнах да пия медикаменти.
Той крещеше, а аз мълчах, започнах да изпитвам боязън от този човек..Но към момента го обичах и отричах, че мога да бъда без него, изпитвах вяра, имах вяра че аз съм отговорна за това, че не върша това, което той пожелае, а вечер когато той заспиваше аз плачех, давех се в сълзите ми и ми идеше да умра от болката, която изпитвах в себе си.

Започнах да пуша по 2 кутии цигари дневно, една вечер той ме заплаши че желае да ми нарани физически(не го направи) и тогава осъзнах че в действителност бях почнала да изпитвам голямо количество боязън. Ядосаше ли се за нещо аз бях целта, аз поемах всичко в името на това той да е благополучен.
Всички ми споделиха, че съм се трансформирала, че към този момент не съм дамата, която бях преди, само че отказвах да го приема. Виждах че от мен бе останало единствено руина, само че не желаех да видя жестоката истина, че той ме бе трансформирал в негова благосъстоятелност. Чупех, плачех, пиех, мразех се когато него го нямаше. Исках да си потегли, само че просто не можех. Станах подвластна от него и не можех да допускам. Борех се за нас, до момента в който той мълчеше.

Молех го за помощ, която не получавах. До следващия скандал с обиди, закани, молех се да спре..тогава просто нещо се пречупи. И в този момент не знам какво да върша..Станах прекомерно подвластна от него. Четох какви ли не публикации, просто не знам по какъв начин да си откъсна, преди да е станало късно.
Смешното е, че още виждам вяра, имам вяра че той ме обича, просто не мисля че мога да понеса повече и имам възприятието, че идващият път ще си потегли, само че ме е боязън, че ще се изгубя.
Дори и сега, плачейки и споделяйки това с вас желая просто да бъдем щастливи, тъй като го обичам и му дадох всичко от себе си, само че той в никакъв случай не го видя..
Инфо: rozali.com