Не знам какво да мисля: Бог ме дари с най-прекрасния човек, какъв е смисълът да ми го отнема
Здравейте,
Аз съм момиче на 23г. от София, само че към този момент 4 години пребивавам и изучавам в Мюнхен, Германия.
С приятеля ми се запознахме още в учебно заведение. Името му е Даниел и сме дружно към този момент 5 години. Той е всичко, което в миналото съм желала – добър, гальовен, сензитивен, толкоз хубав. Както всяка естествена двойка от време на време се караме, само че след не повече от 10 минути и на двамата ни минава.
Винаги съм вярвала в същинската обич, само че откакто го срещнах към този момент самоуверено мога да заявя, че човек може да се влюби същински единствено един път. През тези 5 години сме се разделяли за малко, всеки е опитвал с нов сътрудник, само че просто с никой различен не се получава.
Проблемите ни започнаха още от началото. Той загуби татко си и брат си. В резултат от това стартира да излиза всяка вечер, да пие, да се друса. Това беше доста сложен интервал и за връзката ни. Почти цяла година нямаше и диря от момчето, в което се влюбих.
Изчезвал е, не се е прибирал с дни, само че аз взех решение да не го оставям и да му оказа помощ. Родителите ми, ми повтаряха да го зарежа, тъй като бил наркоман, пияч.. Но с моя помощ и помощта на другари Дани се съвзе. Ходеше на доктор, взимаше успокоителни и така нататък, само че спря с алкохола и опиатите.
Помислих, че най-сетне всичко ще бъде наред, до момента в който не стартира да припада. Отидохме на доктор и откриха, че е болен. В момента, в който ми споделиха, животът ми като че ли свърши. И тогава започнаха непрекъснатите срещи с лекари, събиране на пари за интервенции, съвещания..
След това го пратиха при експерти в Германия. Вече 8 месеца е в болница в Берлин. Много рядко го пускат да излиза някъде. Лекарите споделиха, че няма какво повече да се направи за него и споделиха, че му остават от 5 до 9 месеца.
Преди 2 месеца помолих да го пуснат за малко и излязохме. Прекарахме 2 страхотни дни и тъкмо преди да се върнем в болничното заведение той ми сподели, че е време да продължа, само че без него.
Най-много ме боли от това, че той желае да се разделим. Знам, че го прави с цел да ми е по-лесно по-късно, само че аз желая да остана с него до края. Не дава отговор на смс-ите ми, не ми звъни, не желае да отивам при него.. Затваря се в себе си и не ме позволява.
А аз, аз разбрах, че съм бременна. Не знам какво да върша..
Нямам опция да виждам сама дете, не знам дали да му кажа, знам единствено, че в случай че го направя ще го натъжа, ще го заболи.. Не желая да го оставям, нямам предпочитание и да не преставам с някой различен.
С него изживях моята приказка, с него е първият ми път, с него съм просто щастлива.. пиша това със сълзи на очи. Бог ме подари с най-прекрасния човек, какъв е смисъла да ми го лишава?!
Инфо: Розали
