Дневникът на един мърморко: пак ли ме прецакаха?
Здравейте, аз съм Мърморкото, а това е моята авторска графа. Малко уводни думи за моята свята персона. Гоня 40-те години и съм роден в София. Обичам да се окайвам от всевъзможни неща. Правя го постоянно и без да спестявам думи и средства. Дразня се от обкръжението, от неточтостта, от бюрюкрацията, от приятелите-предатели и от доста други неща. Понякога се нервирам и от самия себе си. Все ми се желае да не бях реагирал по този начин или да бях по-сдържан. Ама не се получава.
Ето, през вчерашния ден, да вземем за пример, си карам умерено колата. Казах си- този път няма да обръщам внимание на никого. Дори да ме засичат по пътя, да ми присветват с фарове или да ми дават клаксон аз единствено ще се усмихвам. Да, само че не стана тъкмо по този начин. Когато видях камерата, която засича превишената скорост, аз почтително си понижих колкото е ограничаването.
Да, знам, че не е редно да понижавам единствено когато има камера пред мен. Но факт е, признавам, понижих тъкмо тогава. Зад мен обаче имаше едно беемве, което не се изкефи от моето „ понижаване “. Присветкайки ми с фарове плюс нескончаем клаксон, то се опита да ме избута в другата лента. А там си имаше предостатъчно количество коли, дори и един рейс. А пред мен няма по какъв начин да ускоря – та нали има камера и ограничаване. Плюс това имаше и коли! След като не стана неговото, той преднамерено се опита да ме приближи оптимално, с цел да ме тормози. Усмивката, с която посрещах несправедливостите се стопи и аз започнах да му жестикулирам, че има камера, че не е прав. След като видях физиономията му в огледалото за назад виждане избухнах в смях. Прочетох доста тежка ругантня в устните му. И се отхвърлих. Казах си – какъв е смисълът? Той даде газ и демонстративно ме надмина с над 100 км.
После споделих случката с няколко индивида. Сигурно ме мислят за мърморко. То май съм си подобен, само че съм сигурен, че не съм единствен. Очаквайте още мърморещи истории от мен! Благодаря ви за вниманието!
