Здравейте, аз съм работохоличка
„ Здравейте, аз съм Ани и от 6 години работя, без да спра. Любимата ми активност по време на отмора е да попълням таблици в Ексел, а в случай че уикендът не отговоря на най-малко три служебни имейла, се усещам безполезна, оскъдна и се затварям в банята да рева “.
Горе-долу по този начин би звучало вашето показване пред клуба на „ Анонимните работохолици “, в случай че сте от дамите, които изпадат в меланхолия, когато останат 5 минути без работа и чиято най-голяма фантазия вечер е да бъдат оставени на мира в някое кьоше, с цел да си поработят още малко (известно и като „ единствено да свърша още едно малко нещо и си лягам “).
Не сте сами в клуба. Работохолизмът, както и неговите безконечни спътници – стресът и неналичието на време за грижи за себе си, е може би най-масовият недостатък на актуалните хора.
Thinkstock
Невъзможността да се спрем да работим, да понижим темпото и да си обърнем внимание, докарва от ден на ден и повече хора до безсилие, имунен срив и по този начин наречения и все по-разпространен в последно време бърнаут. Това е повратната точка, от която връщането към обикновено положение е доста мъчно – и можете да прецените елементарно дали сте стигнали прага на бърнаута, в случай че в този момент седнете (само за 5 минути, оня имейл може да изчака!) и се замислите:
имам ли сили да стана и да почна да работя или ми иде просто да се заровя под възглавницата и да остана там до Великден; бленувам ли все по-често да се изнеса в безлюдно село, където отговорностите ми да се свеждат до това да копая домати и да си поддържам връзка с общителните кокошки в двора; задрямвам ли като „ дънер “ или всяка вечер ме глождят мисли за пари, срещи и неизпълнени задължения към други хора; грижа ли се за себе си или се схващам като катър, който може да препуска през полето непрекъснато, без да спи, да яде и да си почива, тъй като значимото е да свърша работа и другите да са добре.
Отговорете почтено и деликатно на тези въпроси – от тези отговори зависи дали ще извършите вярна преценка на психическото и прочувственото положение, до което сте достигнали в резултат на изтощеност от работа и продължителен стрес.
Thinkstock
Нямаме за цел да ви плашим ненужно и да всяваме суматоха, само че въпреки всичко ще споменем, че има изследвания, като това, оповестено в „ Health Psychology Open” през 2017 година, което ясно сочи, че хората, които имат по-високи равнища на самосъстрадание, се оправят по-добре със напрежението във всекидневието си . Тоест – способни са да поемат рутинни провокации, без значение дали става въпрос за кавги у дома, бягане до детската градина, запушване по улиците или работни проблеми.
Ако към момента не виждате връзката сред самосъстраданието и психическото и физическото ви здраве, ще го разбираем по-образно: представете си един автомобил, който в никакъв случай не стопира за ремонт, в никакъв случай не върви на сервиз и механически обзор, който върви на каквото гориво му попадне и който препуска на оптималната скорост по 24 часа в денонощието, без оглед на трасето.
Не чакаме подобен автомобил да издържи дълго време, нито да вози доста комфортно, нали?
Няма причина да очаквате и вие да се справяте добре в живота, да сте спокойни, уверени и здрави, в случай че препускате през живота като парен локомотив. Хроничният стрес, който натрупвате на всяка минала гара от живота, все в миналото ще ви смъкна – или физически, или душевен, а най-често и двете.
Тогава се появяват „ неочакваните “ недоволства, като високо кръвно налягане и проблеми с кръвната захар, по-честите разболявания и какви ли не други отклонения, в това число и душевен – като депресии, паранои, чести промени в настроението.
И защото въпреки всичко не живеем сами, като орлите, а сме заобиколени от близки хора, които разчитат на нас освен с цел да им осигуряваме добър живот, само че и с цел да ги поддържаме, учим и изобщо – да бъдем до тях като семейство, е добре да спрем малко, преди да издъхнем от отмалялост, и да си кажем: „ Аз също съм значима! “.
Важна сте за себе си, значима сте за децата си, околните си и приятелите си. Никой няма потребност от вас такава – изтощена, унищожена, постоянно разтревожена и бързаща, болна и изнервена. Да, правилно, евентуално ще сте изпратили 100 имейла през днешния ден, ще сте осъществили шест срещи и петнайсет конферентни диалога, само че, повярвайте ни – след 10 години няма да помните този ден поради имейлите, които сте написали. И в действителност е доста евентуално даже да не го помните въобще!
Thinkstock
Сега е моментът да спрете, да се поогледате и да вземете незабавни ограничения, изразяващи се в грижа към тялото и душата ви. Започнете да си казвате, че няма съвършени хора, които работят като роботи, и въпреки всичко живеят щастливо – даже да ви наподобява, че такива има, това е заблуда.
Помислете за спорт и рекреативни действия – един почивен уикенд на спа или в планината не е умъртвил никого. Даже в противен случай, евентуално е избавил доста хора!
Прочетете книга – помните ли какво е книга? Не е в графичен тип и в нея не се попълнят таблици... Тя просто ви отпуска и ви оказва помощ да забравите за грижите.
Идете на масаж – да, знаем, че това е една МНОГО авангардна концепция, само че въпреки всичко я обмислете! И почивайте – просто се отдайте на най-проста, обикновена отмора. Което значи – никакви имейли, никаква работа, никакви таблици, доклади и контракти. Просто излезте някъде и блейте в небето – доста е хубаво, да знаете. Понякога има облаци, и е синьо, и доста успокоява.
Pexels
Помогнете си в допълнение с естествени артикули, които ще способстват релаксирането и освобождението от напрежението.
Почитателите на различната медицина ще намерят спокойствието в комбинацията от Шуслерови соли №5 калиев фосфат (сутрин), №2 калциев фосфат (на обед) и №7 магнезиев фосфат (вечер) , като приемът е по 5 таблетки от всяка.
Ако сте изключително уплашени и натоварени, правете антистрес лечението с Шуслерови соли по 6-8 седмици, няколко пъти в годината, с цел да заредите мотора с гориво и да минете през по-стресовите обстановки и сезони с оптимално мощна сила.
А за най-тежките случаи от вас, които съвсем всяка вечер работите до късно, наливате се с кафе и енергийни питиета в опит да стоите будни и съответни, за тези от вас, които календарът засипва с задължения от заран до вечер и ви докарва до паник офанзиви – за вас е хомеопатичното лекарство Нукс вомика D30 . Може да се приема по 1 доза (10 глобули), 2-3 пъти на ден. То ще ви помогне да излезете от положението на продължителен, мъчителен стрес, ще контролира съня и ще ви направи по-малко раздразнителни (и всички към вас ще са му признателни за това!).
Thinkstock
И най-много – идващия път, когато изпитате смут, че не сте свършили нещо в период, че сте изпуснали нещо „ жизненоважно “ и надали не е пристигнал краят на света, си задайте въпроса - „ Ще почине ли някой, в случай че не свърша това СЕГА? “.
И в случай че отговорът е „ Не!!! “, просто го зарежете. Защото съществува заплахата да почине не някой различен, а тъкмо вие – от стрес, отмалялост и същински, физически болести. А това ще е доста, но доста жалко! Пък и работата отново ще остане несвършена...
Горе-долу по този начин би звучало вашето показване пред клуба на „ Анонимните работохолици “, в случай че сте от дамите, които изпадат в меланхолия, когато останат 5 минути без работа и чиято най-голяма фантазия вечер е да бъдат оставени на мира в някое кьоше, с цел да си поработят още малко (известно и като „ единствено да свърша още едно малко нещо и си лягам “).
Не сте сами в клуба. Работохолизмът, както и неговите безконечни спътници – стресът и неналичието на време за грижи за себе си, е може би най-масовият недостатък на актуалните хора.
Thinkstock Невъзможността да се спрем да работим, да понижим темпото и да си обърнем внимание, докарва от ден на ден и повече хора до безсилие, имунен срив и по този начин наречения и все по-разпространен в последно време бърнаут. Това е повратната точка, от която връщането към обикновено положение е доста мъчно – и можете да прецените елементарно дали сте стигнали прага на бърнаута, в случай че в този момент седнете (само за 5 минути, оня имейл може да изчака!) и се замислите:
имам ли сили да стана и да почна да работя или ми иде просто да се заровя под възглавницата и да остана там до Великден; бленувам ли все по-често да се изнеса в безлюдно село, където отговорностите ми да се свеждат до това да копая домати и да си поддържам връзка с общителните кокошки в двора; задрямвам ли като „ дънер “ или всяка вечер ме глождят мисли за пари, срещи и неизпълнени задължения към други хора; грижа ли се за себе си или се схващам като катър, който може да препуска през полето непрекъснато, без да спи, да яде и да си почива, тъй като значимото е да свърша работа и другите да са добре.
Отговорете почтено и деликатно на тези въпроси – от тези отговори зависи дали ще извършите вярна преценка на психическото и прочувственото положение, до което сте достигнали в резултат на изтощеност от работа и продължителен стрес.
Thinkstock Нямаме за цел да ви плашим ненужно и да всяваме суматоха, само че въпреки всичко ще споменем, че има изследвания, като това, оповестено в „ Health Psychology Open” през 2017 година, което ясно сочи, че хората, които имат по-високи равнища на самосъстрадание, се оправят по-добре със напрежението във всекидневието си . Тоест – способни са да поемат рутинни провокации, без значение дали става въпрос за кавги у дома, бягане до детската градина, запушване по улиците или работни проблеми.
Ако към момента не виждате връзката сред самосъстраданието и психическото и физическото ви здраве, ще го разбираем по-образно: представете си един автомобил, който в никакъв случай не стопира за ремонт, в никакъв случай не върви на сервиз и механически обзор, който върви на каквото гориво му попадне и който препуска на оптималната скорост по 24 часа в денонощието, без оглед на трасето.
Не чакаме подобен автомобил да издържи дълго време, нито да вози доста комфортно, нали?
Няма причина да очаквате и вие да се справяте добре в живота, да сте спокойни, уверени и здрави, в случай че препускате през живота като парен локомотив. Хроничният стрес, който натрупвате на всяка минала гара от живота, все в миналото ще ви смъкна – или физически, или душевен, а най-често и двете.
Тогава се появяват „ неочакваните “ недоволства, като високо кръвно налягане и проблеми с кръвната захар, по-честите разболявания и какви ли не други отклонения, в това число и душевен – като депресии, паранои, чести промени в настроението.
И защото въпреки всичко не живеем сами, като орлите, а сме заобиколени от близки хора, които разчитат на нас освен с цел да им осигуряваме добър живот, само че и с цел да ги поддържаме, учим и изобщо – да бъдем до тях като семейство, е добре да спрем малко, преди да издъхнем от отмалялост, и да си кажем: „ Аз също съм значима! “.
Важна сте за себе си, значима сте за децата си, околните си и приятелите си. Никой няма потребност от вас такава – изтощена, унищожена, постоянно разтревожена и бързаща, болна и изнервена. Да, правилно, евентуално ще сте изпратили 100 имейла през днешния ден, ще сте осъществили шест срещи и петнайсет конферентни диалога, само че, повярвайте ни – след 10 години няма да помните този ден поради имейлите, които сте написали. И в действителност е доста евентуално даже да не го помните въобще!
Thinkstock Сега е моментът да спрете, да се поогледате и да вземете незабавни ограничения, изразяващи се в грижа към тялото и душата ви. Започнете да си казвате, че няма съвършени хора, които работят като роботи, и въпреки всичко живеят щастливо – даже да ви наподобява, че такива има, това е заблуда.
Помислете за спорт и рекреативни действия – един почивен уикенд на спа или в планината не е умъртвил никого. Даже в противен случай, евентуално е избавил доста хора!
Прочетете книга – помните ли какво е книга? Не е в графичен тип и в нея не се попълнят таблици... Тя просто ви отпуска и ви оказва помощ да забравите за грижите.
Идете на масаж – да, знаем, че това е една МНОГО авангардна концепция, само че въпреки всичко я обмислете! И почивайте – просто се отдайте на най-проста, обикновена отмора. Което значи – никакви имейли, никаква работа, никакви таблици, доклади и контракти. Просто излезте някъде и блейте в небето – доста е хубаво, да знаете. Понякога има облаци, и е синьо, и доста успокоява.
Pexels Помогнете си в допълнение с естествени артикули, които ще способстват релаксирането и освобождението от напрежението.
Почитателите на различната медицина ще намерят спокойствието в комбинацията от Шуслерови соли №5 калиев фосфат (сутрин), №2 калциев фосфат (на обед) и №7 магнезиев фосфат (вечер) , като приемът е по 5 таблетки от всяка.
Ако сте изключително уплашени и натоварени, правете антистрес лечението с Шуслерови соли по 6-8 седмици, няколко пъти в годината, с цел да заредите мотора с гориво и да минете през по-стресовите обстановки и сезони с оптимално мощна сила.
А за най-тежките случаи от вас, които съвсем всяка вечер работите до късно, наливате се с кафе и енергийни питиета в опит да стоите будни и съответни, за тези от вас, които календарът засипва с задължения от заран до вечер и ви докарва до паник офанзиви – за вас е хомеопатичното лекарство Нукс вомика D30 . Може да се приема по 1 доза (10 глобули), 2-3 пъти на ден. То ще ви помогне да излезете от положението на продължителен, мъчителен стрес, ще контролира съня и ще ви направи по-малко раздразнителни (и всички към вас ще са му признателни за това!).
Thinkstock И най-много – идващия път, когато изпитате смут, че не сте свършили нещо в период, че сте изпуснали нещо „ жизненоважно “ и надали не е пристигнал краят на света, си задайте въпроса - „ Ще почине ли някой, в случай че не свърша това СЕГА? “.
И в случай че отговорът е „ Не!!! “, просто го зарежете. Защото съществува заплахата да почине не някой различен, а тъкмо вие – от стрес, отмалялост и същински, физически болести. А това ще е доста, но доста жалко! Пък и работата отново ще остане несвършена...
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ