Когато светлината е по-силна от мрака
" Здравей мрачевина, моя остаряла приятелко… Дошъл съм да приказвам с теб още веднъж... "
В поетичния текст създателят Пол Саймън ни споделя за „ хора, които приказват без да продумат, слушат без да се чуват, пишат песни, без глас да ги пее. “ С тази ария стартира и историята, която ще ви разкажем. Една житейска орис, в която има и мрачевина, и самотност, и избори. Има и неотстъпчив дух, който ще ви накара да се замислите за изборите, които всекидневно вършиме в живота.
" Виждам на доста по-късо разстояние и когато съм на пистата, нещата доста се сливат поради самия терен, тъй като е доста бяло и аз се приспособявам към него. В далечината постоянно е неразбираемо, едно размазано. Може би, когато си сложиш транспарантен найлон пред себе си – по този начин ми се виждат нещата. Можеше изцяло да си изгубя зрението, по тази причина не одобрих следващи ограничения. “, споделя параолимпиецът Светослав Георгиев.
Светослав има катаракта, известна още като перде на окото. Процентът на понижена продуктивност при него е към 35. Подготвя се за третото си олимпийско присъединяване следващата година, а в живота оцелява по този начин:
" Не оставам жив с доста средства, в действителност на мен ми стига напълно най-малкото. Някак си виждам по какъв начин някои хора претърпяват с благоденствие, но… имам си пенсия, която получавам. В момента е 149 лева формалната пенсия, в случай че прибавим, че към пандемията на всички, мисля, ни отпуснаха 50, значи към 200 лева Имам и обществени, които ми дават от Варна, те отново са към 50. Не са доста пари, само че на мен доста не ми трябват. “, прибавя скиорът.
Увреждането го откриват, когато е напълно дребен в Габрово, където е роден на 14 февруари 1988 година
" Нямам доста рождени дни, които съм чествал. Повечето съм ги подминавал, само че може би веднъж като бях на Витоша въз основата на НСА. Тогава ми мина най-добре, тъй като бях измежду хора. Бях с хора, които ме подкрепяха, имал съм моменти, в които съм бил леко обезверен, не съм желал толкоз доста да спортувам, давали са ми кураж и може би този 14 февруари ми е бил най-хубавият 14-и. Нищо, че не съм бил публично като рожденик. “
Двукратен участник на параолимпийски игри. Знаменосец на България и в двете си участия. Преди да стигне до там обаче, животът му сервира редица тествания.
" С родителите не сме се разбирали доста, най-много с татко ми. В началото той беше окей – само че като стартира да усеща, че имам проблем – не беше доста удовлетворен и стартира да ме отхвърля, да не ме желае. Майка ми беше другият човек, който искаше да се опълчи, само че пък той не е ѝ позволяваше, случвало се е да тичам от у дома, по доста дни да ме няма. И по този начин до 8-9 годишен и най-после споделих на майка ми, че не е неприятно да ме реалокира някъде, където мога самичък да живея. Място, на което мога да съм самичък, без тях, а това беше във Варна – в специфичното учебно заведение за незрящи.
Варна и морето. Връщаме Светльо към едни от моментите, белязали живота му вечно, посредством три кутии със мемоари.
„ Да, да, това е нещото, което постоянно ще си припомням. Слагах рапана на ухото си, когато го видех на плажа. Винаги усещах и слушах морето посредством него. Това съм го правил още от 5-ти клас. Мислех си просто някакви неща, фантазии си имах като множеството деца. Ходил съм много самичък на плажа, да чувам вълните и да се укротявам. Заслушвах се в това какво се чува от другата страна и по този начин почвах да си бленувам за елементи от секундата. Мечтаех си по какъв начин ще съумея в живота. Не нещо съответно, просто по какъв начин ще стана по-добър човек, че и аз желая да бъда добър човек. Това е най-важното, тъй като аз виждах, че нещо не е наред с мен и си мечтаех за тези неща – да съм добър. Не съм желал нито да съм богат, нито нещо друго. Да съм здрав и да съумея и в спорта. В шести клас ме видя учителката. Всички ходехме тичахме и тя видя, че съм по-ентусиазиран, имам повече хъс, тича ми се, търча по-бързо от множеството. Тя беше удовлетворена от резултатите и стигнахме до европейско, международно, имам и медали много, купи.
През 2013-а сменя леката атлтика със ски бягането. Заедно с треньора си Иван Бирников стават тим.
" Тръгнахме да се учим взаимно – той ме научи първо по какъв начин да карам ски, аз го научих по какъв начин да работи с мен, тъй като той не беше срещал доста хора, които имат подобен проблем. ", споделя Светло.
" Той ме научи на доста неща. На нещата, които първо би трябвало да вярваш, че ще ги направиш, второ че би трябвало да имаш сърце най-много, с цел да се случат всичките тези неща, които се опитваш през живота си и да помагаш на хората. ", прибавя треньорът Иван Бирников.
" На него не съм му го споделял, тъй като ще прозвучи необичайно, само че след толкоз претърпяно, ние сме като семейство, няма по какъв начин да не го одобрявам - част от него си ми е вторият татко. "
Година след взаимната им работа, вземат участие на Зимните игри в Сочи. " Ех, да, тук, когато нося знамето, което не чаках. Беше ми много обезпокоеното на първата ми Параолимпиада. Чувствах се доста необичайно първоначално – хем бях доста горделив, хем не знаех и тъкмо по какъв начин да се усещам, само че към този момент като излязох и всички тези хора, които те посрещат, които виждат, виждат знамето на България, а аз знаех, че съм аз индивида, който го носи – почувствах тази горделивост, че съм българин.
През предходната година Светослав схваща, че родния му татко е умрял.
" Последните години преди да почине съм си мислел дали да отида при него, да желая да си поговорим, с цел да му кажа нещо хубаво, макар че съм се опитвал. Когато е трябвало да се връщам през лятото, той ме е подминавал все едно се срещаме на центъра. Исках да му кажа да не се ядосва, да ми показа за какво е бил толкоз ядосан да вземем за пример. Да се прегърнем, да вършим нещо дружно като естествените хора, тъй като надали има някой, който не е желал да има татко. “
Сега се връща в родния дом в Габрово при майка си, само че рядко.
" От време на време по този начин ми припомня – няма ли да си дойдеш у дома. На мен ми е малко мъчно, само че се пробвам да си вървя по-често. Винаги ми е мъчително, към момента се сещам, че един тип татко ми е още там и ми напомня някакви такива остарели истории, само че последователно времето, то си влияе, стартирам да ги не помня нещата и си споделям въпреки всичко майка ми е там – да отида да се забележим, да се порадваме един на различен.
Работил е на разнообразни места през годините, само че рядко го одобряват. Затова и българският олимпиец мъчно намира къде да живее.
" В общежитие на мястото на един сътрудник, по този начин са се разбрали, с цел да може да си продължи тренировките. Това е началото си беше единствено сред нас двамата, след това разбра и треньора, тъй като той все ме пита къде съм, а аз все се чудя къде съм… “
" Тези хора не би трябвало да се разделят сред здрави, недъгави и незрящи, тъй че страната би трябвало да намерения и в това отношение. Тъй като в цивилизованите страни, не е по този начин. ", споделя Бирников.
В България е по този начин. Така претърпява един параолимпиец. Въпреки всичко се усмихва необятно, заразява с оптимизъм и постоянно може да ви изненада. Като да вземем за пример, че знае чешки. Научава го преди години, до момента в който е при другар, в опит да се откри надалеч от България.
" Аз доста обичах да приветствам хората, което в България беше доста мъчно, тъй като като приветствам – ме поглеждаха необичайно. И там си го правех с огромно наслаждение. Казвах – " Добир ден “ и ми беше доста готино, доста хубаво. Беше ми доста прелестно, когато ме одобряваха като чех, като част от обществото. “, усмихва се Светльо.
Мечтае за един по-добър, благополучен и здрав свят. Простичките, само че и най-важни неща, които постоянно открива единствено там горе, в планината.
" Виждам всичко. Понякога имам възприятието, че мога да хвърча, по този начин се усещам. Все едно не съм на Земята, а съм на друга планета или в друго измерение. Много друго възприятие е, когато погледнеш от високо. “
В планината нещата са доста по-ясни: има вятър в лицето, пропасти пред очите и върхове пред сърцето. Там горе тъмнината изчезва!
За всички, които желаят да поддържат Светослав Георгиев:
Сметка - BG42STSA93000018503248
Титуляр на сметката - Иван Бирников (треньор на Светослав)
В поетичния текст създателят Пол Саймън ни споделя за „ хора, които приказват без да продумат, слушат без да се чуват, пишат песни, без глас да ги пее. “ С тази ария стартира и историята, която ще ви разкажем. Една житейска орис, в която има и мрачевина, и самотност, и избори. Има и неотстъпчив дух, който ще ви накара да се замислите за изборите, които всекидневно вършиме в живота.
" Виждам на доста по-късо разстояние и когато съм на пистата, нещата доста се сливат поради самия терен, тъй като е доста бяло и аз се приспособявам към него. В далечината постоянно е неразбираемо, едно размазано. Може би, когато си сложиш транспарантен найлон пред себе си – по този начин ми се виждат нещата. Можеше изцяло да си изгубя зрението, по тази причина не одобрих следващи ограничения. “, споделя параолимпиецът Светослав Георгиев.
Светослав има катаракта, известна още като перде на окото. Процентът на понижена продуктивност при него е към 35. Подготвя се за третото си олимпийско присъединяване следващата година, а в живота оцелява по този начин:
" Не оставам жив с доста средства, в действителност на мен ми стига напълно най-малкото. Някак си виждам по какъв начин някои хора претърпяват с благоденствие, но… имам си пенсия, която получавам. В момента е 149 лева формалната пенсия, в случай че прибавим, че към пандемията на всички, мисля, ни отпуснаха 50, значи към 200 лева Имам и обществени, които ми дават от Варна, те отново са към 50. Не са доста пари, само че на мен доста не ми трябват. “, прибавя скиорът.
Увреждането го откриват, когато е напълно дребен в Габрово, където е роден на 14 февруари 1988 година
" Нямам доста рождени дни, които съм чествал. Повечето съм ги подминавал, само че може би веднъж като бях на Витоша въз основата на НСА. Тогава ми мина най-добре, тъй като бях измежду хора. Бях с хора, които ме подкрепяха, имал съм моменти, в които съм бил леко обезверен, не съм желал толкоз доста да спортувам, давали са ми кураж и може би този 14 февруари ми е бил най-хубавият 14-и. Нищо, че не съм бил публично като рожденик. “
Двукратен участник на параолимпийски игри. Знаменосец на България и в двете си участия. Преди да стигне до там обаче, животът му сервира редица тествания.
" С родителите не сме се разбирали доста, най-много с татко ми. В началото той беше окей – само че като стартира да усеща, че имам проблем – не беше доста удовлетворен и стартира да ме отхвърля, да не ме желае. Майка ми беше другият човек, който искаше да се опълчи, само че пък той не е ѝ позволяваше, случвало се е да тичам от у дома, по доста дни да ме няма. И по този начин до 8-9 годишен и най-после споделих на майка ми, че не е неприятно да ме реалокира някъде, където мога самичък да живея. Място, на което мога да съм самичък, без тях, а това беше във Варна – в специфичното учебно заведение за незрящи.
Варна и морето. Връщаме Светльо към едни от моментите, белязали живота му вечно, посредством три кутии със мемоари.
„ Да, да, това е нещото, което постоянно ще си припомням. Слагах рапана на ухото си, когато го видех на плажа. Винаги усещах и слушах морето посредством него. Това съм го правил още от 5-ти клас. Мислех си просто някакви неща, фантазии си имах като множеството деца. Ходил съм много самичък на плажа, да чувам вълните и да се укротявам. Заслушвах се в това какво се чува от другата страна и по този начин почвах да си бленувам за елементи от секундата. Мечтаех си по какъв начин ще съумея в живота. Не нещо съответно, просто по какъв начин ще стана по-добър човек, че и аз желая да бъда добър човек. Това е най-важното, тъй като аз виждах, че нещо не е наред с мен и си мечтаех за тези неща – да съм добър. Не съм желал нито да съм богат, нито нещо друго. Да съм здрав и да съумея и в спорта. В шести клас ме видя учителката. Всички ходехме тичахме и тя видя, че съм по-ентусиазиран, имам повече хъс, тича ми се, търча по-бързо от множеството. Тя беше удовлетворена от резултатите и стигнахме до европейско, международно, имам и медали много, купи.
През 2013-а сменя леката атлтика със ски бягането. Заедно с треньора си Иван Бирников стават тим.
" Тръгнахме да се учим взаимно – той ме научи първо по какъв начин да карам ски, аз го научих по какъв начин да работи с мен, тъй като той не беше срещал доста хора, които имат подобен проблем. ", споделя Светло.
" Той ме научи на доста неща. На нещата, които първо би трябвало да вярваш, че ще ги направиш, второ че би трябвало да имаш сърце най-много, с цел да се случат всичките тези неща, които се опитваш през живота си и да помагаш на хората. ", прибавя треньорът Иван Бирников.
" На него не съм му го споделял, тъй като ще прозвучи необичайно, само че след толкоз претърпяно, ние сме като семейство, няма по какъв начин да не го одобрявам - част от него си ми е вторият татко. "
Година след взаимната им работа, вземат участие на Зимните игри в Сочи. " Ех, да, тук, когато нося знамето, което не чаках. Беше ми много обезпокоеното на първата ми Параолимпиада. Чувствах се доста необичайно първоначално – хем бях доста горделив, хем не знаех и тъкмо по какъв начин да се усещам, само че към този момент като излязох и всички тези хора, които те посрещат, които виждат, виждат знамето на България, а аз знаех, че съм аз индивида, който го носи – почувствах тази горделивост, че съм българин.
През предходната година Светослав схваща, че родния му татко е умрял.
" Последните години преди да почине съм си мислел дали да отида при него, да желая да си поговорим, с цел да му кажа нещо хубаво, макар че съм се опитвал. Когато е трябвало да се връщам през лятото, той ме е подминавал все едно се срещаме на центъра. Исках да му кажа да не се ядосва, да ми показа за какво е бил толкоз ядосан да вземем за пример. Да се прегърнем, да вършим нещо дружно като естествените хора, тъй като надали има някой, който не е желал да има татко. “
Сега се връща в родния дом в Габрово при майка си, само че рядко.
" От време на време по този начин ми припомня – няма ли да си дойдеш у дома. На мен ми е малко мъчно, само че се пробвам да си вървя по-често. Винаги ми е мъчително, към момента се сещам, че един тип татко ми е още там и ми напомня някакви такива остарели истории, само че последователно времето, то си влияе, стартирам да ги не помня нещата и си споделям въпреки всичко майка ми е там – да отида да се забележим, да се порадваме един на различен.
Работил е на разнообразни места през годините, само че рядко го одобряват. Затова и българският олимпиец мъчно намира къде да живее.
" В общежитие на мястото на един сътрудник, по този начин са се разбрали, с цел да може да си продължи тренировките. Това е началото си беше единствено сред нас двамата, след това разбра и треньора, тъй като той все ме пита къде съм, а аз все се чудя къде съм… “
" Тези хора не би трябвало да се разделят сред здрави, недъгави и незрящи, тъй че страната би трябвало да намерения и в това отношение. Тъй като в цивилизованите страни, не е по този начин. ", споделя Бирников.
В България е по този начин. Така претърпява един параолимпиец. Въпреки всичко се усмихва необятно, заразява с оптимизъм и постоянно може да ви изненада. Като да вземем за пример, че знае чешки. Научава го преди години, до момента в който е при другар, в опит да се откри надалеч от България.
" Аз доста обичах да приветствам хората, което в България беше доста мъчно, тъй като като приветствам – ме поглеждаха необичайно. И там си го правех с огромно наслаждение. Казвах – " Добир ден “ и ми беше доста готино, доста хубаво. Беше ми доста прелестно, когато ме одобряваха като чех, като част от обществото. “, усмихва се Светльо.
Мечтае за един по-добър, благополучен и здрав свят. Простичките, само че и най-важни неща, които постоянно открива единствено там горе, в планината.
" Виждам всичко. Понякога имам възприятието, че мога да хвърча, по този начин се усещам. Все едно не съм на Земята, а съм на друга планета или в друго измерение. Много друго възприятие е, когато погледнеш от високо. “
В планината нещата са доста по-ясни: има вятър в лицето, пропасти пред очите и върхове пред сърцето. Там горе тъмнината изчезва!
За всички, които желаят да поддържат Светослав Георгиев:
Сметка - BG42STSA93000018503248
Титуляр на сметката - Иван Бирников (треньор на Светослав)
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ