Преслав Петков: Волейболът за мен е удоволствие и наслада
Здравей Преслав, благодаря ти, че одобри покана да приказваш за Volleycomment.
Да стартираме с това, разкажи ни за началото на твоята волейболна приказка, по какъв начин се случи?
Започнах да упражнявам волейбол на 15 години. Главен основател на това беше Костадин Стойков, защото вървях много по-висок от връстниците ми. Той приказва с родителите ми и с мен и дружно взехме решение да стартира да се занимавам с волейбол.
Място в националния тим, орден от международно състезание, първи трансфер в чужбина, какво се крие за това?
Крият се много неща. Безкрайни часове в залата, безкрайни часове във фитнеса, ужасно доста пот, дисциплинираност и отдаденост.
Няколко месеца след международното и постигнатия триумф, по какъв начин се промени Преслав Петков?
В моите очи не съм се трансформирал, само че съгласно мен по-точен отговор могат да дадат околните ми.
Ще бъдем домакини на Европейско състезание, еуфорията в България е огромна съвсем няма билети за мачовете на нашия тим, това ще бъде ли тласък за вас, да продължите да радвате хората?
Със сигурност ще бъде голям тласък. Това да играеш за националния тим пред родна аудитория е просто неописуемо.
След международното състезание първи трансфер в чужбина – Италия е висока топка, съумя ли да се адаптираш към условията там?
Успях да се приспособявам, несъмнено благодарение на моите съотборници и треньорския щаб.
Отборът ти е в А2, какви са разликите съгласно теб с тимовете от А1?
Не мисля че бих могъл да направя тъкмо съпоставяне, защото към момента не съм играл в А1. Надявам се да се получат нещата и в бъдеще да играя в А1 – тогава ще мога да дам съпоставяне.
Всички приказват за прословутата италианска треньорска школа, през лятото работи с италиански треньори в националния тим, това оказа помощ ли ти за по-лесна връзка с новия ти треньор?
Да сигурно ми оказва помощ и съгласно мен това също ми е в помощ за бързата акомодация тук.
В последно време трансферния пазар се отваря много по-рано, по какъв начин гледаш на това по време на постоянния сезон да се афишират бъдещи прехвърляния, отразява ли се това на играта на състезателите?
Ами аз съм подобен, че доста се интересувам тъкмо от прехвърлянията, от дребен ми е забавно да знам кой къде отива допустимо най-скоро. Не мисля че въздейства на състезателите, въпреки всичко приказваме за експерти. Те знаят че до момента в който си в един клуб без значение дали към този момент се знае за твоето овакантяване или не, ти би трябвало да се раздаваш на 1000%.
Да поговорим за метода на работа в твоя клуб, на какво наблягате в тренировките?
Всеки ден е друго, а пък и при всеки е друго. Посрещачите натъртват на посрещане, разпределите на прецизността при повдигане, а ние центровете най-вече акцентираме на блок и офанзива.
Успя ли да намериш добра връзка с разпределителите на тима?
Да съумях. И с двамата разпределите се разбираме доста добре.
Треньорът дава ли ти независимост при избор на решенията по време на мач, или се придържаш строго към определената тактичност?
Бих споделил по малко и от двете. Но и той знае че има моменти, в които би трябвало да се придържам към тактиката, има и такива в които ми дава свободата аз да предпочитам.
С по-високи разпределите или с по-ниски ти е комфортно да играеш?
Не мога да избера почтено казано ха-ха. И ниските, и високите си имат плюсовете и минусите надлежно.
Срещу какви централни нападатели ти е по-трудно, такива, които играят на височина или такива, които играят на скорост?
Лично за мен, такива които играят на скорост. Защото с тях в случай че не скочиш да играеш на блок,1 на 1 е доста по-трудно да ги хванеш на блок или да ги докоснеш.
Къде вкарваш сила и внимание, да разгадаеш дейностите на разпределителя или какво правят нападателите?
В началото на мача разпределителят сигурно. След това обаче би трябвало да следиш и нападателите, кой има ден през днешния ден, кой няма. Това е за да схванеш разпределителя на кого ще се довери при идната им офанзива.
Кой съставен елемент от твоята игра искаш да подобриш?
Не мисля че има съставен елемент, в който да съм съвършен, тъй че бих споделил всички.
Има ли специфичност при играта един на един, по какъв начин противодействаш, на нюх, на получена информация или по отношение на резултата?
Всяко едно от изброените е специфичност. Усетът обаче съгласно мен е най-голямата.
До какъв брой оказва помощ статистиката и по какъв начин се отнасяш към тази информация?
Статистиката е извънредно потребна. Не мисля че има волейболист, който да не ѝ се доверява.
Какви качества е нужно да има един централен нападател- блокиращ на високо равнище?
Трябва да има доста положително виждане на играта(специално за блок). Бързина и височина в офанзивата.
Топ 3 на твоята позиция съгласно теб?
Това е комплициран въпрос. Няма да бъдат подредени 1-ви, 2-ри, 3-ти, тъй като е невероятно. Бих споделил: Аугостин Лосер, Алекс Грозданов и Робертланди Симон
След международното състезание станахте известни в България, какво мислиш за известността и ролята на обществените медии в живота на актуалния професионален състезател?
Играят много огромна роля и съгласно мен обществените мрежи както могат да те повдигнат, по този начин в идващия миг могат да те смъкват на земята.
Коя е твоята обществена мрежа?
Инстаграм или Тик Ток без подозрение.
Очакванията ти за лятото с националния тим?
Очакванията ми са да зарадваме всички българи и да запалителен от ден на ден деца по волейбола.
Волейболът за теб е?
Игра, която носи наслаждение и приятност, в следствие трансформирала се в моя метод на живот.
Николай Иванов, volleycomment.bg
Да стартираме с това, разкажи ни за началото на твоята волейболна приказка, по какъв начин се случи?
Започнах да упражнявам волейбол на 15 години. Главен основател на това беше Костадин Стойков, защото вървях много по-висок от връстниците ми. Той приказва с родителите ми и с мен и дружно взехме решение да стартира да се занимавам с волейбол.
Място в националния тим, орден от международно състезание, първи трансфер в чужбина, какво се крие за това?
Крият се много неща. Безкрайни часове в залата, безкрайни часове във фитнеса, ужасно доста пот, дисциплинираност и отдаденост.
Няколко месеца след международното и постигнатия триумф, по какъв начин се промени Преслав Петков?
В моите очи не съм се трансформирал, само че съгласно мен по-точен отговор могат да дадат околните ми.
Ще бъдем домакини на Европейско състезание, еуфорията в България е огромна съвсем няма билети за мачовете на нашия тим, това ще бъде ли тласък за вас, да продължите да радвате хората?
Със сигурност ще бъде голям тласък. Това да играеш за националния тим пред родна аудитория е просто неописуемо.
След международното състезание първи трансфер в чужбина – Италия е висока топка, съумя ли да се адаптираш към условията там?
Успях да се приспособявам, несъмнено благодарение на моите съотборници и треньорския щаб.
Отборът ти е в А2, какви са разликите съгласно теб с тимовете от А1?
Не мисля че бих могъл да направя тъкмо съпоставяне, защото към момента не съм играл в А1. Надявам се да се получат нещата и в бъдеще да играя в А1 – тогава ще мога да дам съпоставяне.
Всички приказват за прословутата италианска треньорска школа, през лятото работи с италиански треньори в националния тим, това оказа помощ ли ти за по-лесна връзка с новия ти треньор?
Да сигурно ми оказва помощ и съгласно мен това също ми е в помощ за бързата акомодация тук.
В последно време трансферния пазар се отваря много по-рано, по какъв начин гледаш на това по време на постоянния сезон да се афишират бъдещи прехвърляния, отразява ли се това на играта на състезателите?
Ами аз съм подобен, че доста се интересувам тъкмо от прехвърлянията, от дребен ми е забавно да знам кой къде отива допустимо най-скоро. Не мисля че въздейства на състезателите, въпреки всичко приказваме за експерти. Те знаят че до момента в който си в един клуб без значение дали към този момент се знае за твоето овакантяване или не, ти би трябвало да се раздаваш на 1000%.
Да поговорим за метода на работа в твоя клуб, на какво наблягате в тренировките?
Всеки ден е друго, а пък и при всеки е друго. Посрещачите натъртват на посрещане, разпределите на прецизността при повдигане, а ние центровете най-вече акцентираме на блок и офанзива.
Успя ли да намериш добра връзка с разпределителите на тима?
Да съумях. И с двамата разпределите се разбираме доста добре.
Треньорът дава ли ти независимост при избор на решенията по време на мач, или се придържаш строго към определената тактичност?
Бих споделил по малко и от двете. Но и той знае че има моменти, в които би трябвало да се придържам към тактиката, има и такива в които ми дава свободата аз да предпочитам.
С по-високи разпределите или с по-ниски ти е комфортно да играеш?
Не мога да избера почтено казано ха-ха. И ниските, и високите си имат плюсовете и минусите надлежно.
Срещу какви централни нападатели ти е по-трудно, такива, които играят на височина или такива, които играят на скорост?
Лично за мен, такива които играят на скорост. Защото с тях в случай че не скочиш да играеш на блок,1 на 1 е доста по-трудно да ги хванеш на блок или да ги докоснеш.
Къде вкарваш сила и внимание, да разгадаеш дейностите на разпределителя или какво правят нападателите?
В началото на мача разпределителят сигурно. След това обаче би трябвало да следиш и нападателите, кой има ден през днешния ден, кой няма. Това е за да схванеш разпределителя на кого ще се довери при идната им офанзива.
Кой съставен елемент от твоята игра искаш да подобриш?
Не мисля че има съставен елемент, в който да съм съвършен, тъй че бих споделил всички.
Има ли специфичност при играта един на един, по какъв начин противодействаш, на нюх, на получена информация или по отношение на резултата?
Всяко едно от изброените е специфичност. Усетът обаче съгласно мен е най-голямата.
До какъв брой оказва помощ статистиката и по какъв начин се отнасяш към тази информация?
Статистиката е извънредно потребна. Не мисля че има волейболист, който да не ѝ се доверява.
Какви качества е нужно да има един централен нападател- блокиращ на високо равнище?
Трябва да има доста положително виждане на играта(специално за блок). Бързина и височина в офанзивата.
Топ 3 на твоята позиция съгласно теб?
Това е комплициран въпрос. Няма да бъдат подредени 1-ви, 2-ри, 3-ти, тъй като е невероятно. Бих споделил: Аугостин Лосер, Алекс Грозданов и Робертланди Симон
След международното състезание станахте известни в България, какво мислиш за известността и ролята на обществените медии в живота на актуалния професионален състезател?
Играят много огромна роля и съгласно мен обществените мрежи както могат да те повдигнат, по този начин в идващия миг могат да те смъкват на земята.
Коя е твоята обществена мрежа?
Инстаграм или Тик Ток без подозрение.
Очакванията ти за лятото с националния тим?
Очакванията ми са да зарадваме всички българи и да запалителен от ден на ден деца по волейбола.
Волейболът за теб е?
Игра, която носи наслаждение и приятност, в следствие трансформирала се в моя метод на живот.
Николай Иванов, volleycomment.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ




