Здравей, мой скъпа тъща! Дъщеря ти Верка и аз летяли

Здравей, мой скъпа тъща! Дъщеря ти Верка и аз летяли добре. В моята страна Берия-Берия горещо доста. Най-накрая аз се стоплил след 4 години в България. Вера непрекъснато залива кожата си с вода, тя толкоз солена и кльощава.

Мое племе останало недоволно. По-рано изяждали всички мои пълнички дами, по кое време аз се развеждал с тях. В България Вера доста смела била, а тук плаче. Аз храня нея най-добре от всички: най-тлъст червей за Вера, най-мазна змия за мое Верче.

На нейна шия към този момент окачил всички мъниста от моя майка и моя баба. Много, колкото са всички пръсти на ръцете и краката й, а тя не е удовлетворена. Аз мъниста повече няма,  само че ще убия всички мои сестри и техни мъниста ще дам на Вера.

Мой татко крал, по тази причина най-голямата плетена черга е моя. И въпреки там да лягат други мои 4 дами, само че за Верчето постоянно ще има място. Аз я мажа със примес да не я ухапе скорпион. А Вера плаче.

Скъпа тъща, напиши на Вера да не си мокри очите, тъй като върху мокри очи у нас всяка муха лети и там снася яйца.

Аз обичам своя Вера и не давам да работи. Тя единствено седи и дере кожата на всеки звяр и прави облекла от кожата, а вътрешностите ги вари и ядем. Сега зверове доста малко хващаме – последна седмица единствено един жираф умъртвили, един хипопотам и едно слон. Друга работа тя няма.

Аз нея храня с най-голямо парче, а тя през целия ден в тоалетна седи, храна не й понася. Не остана ни едно чисто място под дърво. Мой баща-крал желае цялата страна да пресели на по-чисто място, че тук мухи доста.

Верчето не яде постоянно – всичките си рокли скъса, по кое време до джунгла върви за дърва, доста дупки в роклята прави. Донесох й ей такава огромна кожа от чакал за рокля, напълно свежа, а тя плаче и своя надупчена рокля облича.

Мой татко я почита доста, а и седем негови дами също обичат Верчето. Говори, че негови дами нощем не може да откри, а Вера е бяла, в мрачно може да я откри незабавно. И я намира постоянно. Мой татко крал, а тя плаче.

Аз постоянно поучава Вера кого убива, къде на война върви, кого яде, кого не би трябвало да яде. Аз лекува Верче, по кое време неин крайник боли, на него най-голяма мравка поставя – мравка всичко нейно хапе, от киселина крайник не боли. А Верка плаче. Когато в университет дружно бяхме нейни очи сухи били, муха не кацала.

Аз нея пита какво тук не й стига, а тя ми приказва, че носни кърпички свършили и плаче. Скъпа тъща, прати на Вера носни кърпи много-много.

Аз тебе целува, ела при мен за празници. Рогозка огромна, има място и за тебе. Мой татко също те желае на негова черга.

Твой шурей Намонго Панга Сангаракумба, инженер-електричар, принц.