Здравеопазването в България продължава да е организирано по неефективен начин

Здравеопазването в България продължава да е проведено по неефикасен метод – доста лечебни заведения и хоспитализации и високи разноски за тях и едва развита профилактика и извънболнична помощ, а заради това – ниска дълготрайност на живота и висока смъртност от предотвратими болести. Смъртността от предотвратими заболявания у нас постепенно понижава, само че остава висока за Европейски Съюз. Разходите за опазване на здравето също порастват, само че остават ниски на фона на останалите страни и натоварват от ден на ден джоба на хората, като вършат опазването на здравето недостъпно за хората с ниски приходи. Освен това разноските потъват в неефективно структурираната система. Отлаганите и незавършени промени пък не разрешават балансирането на тези диспропорции. Това са изводите от публикувания през днешния ден от Европейската комисия (ЕК) отчет за положението на опазването на здравето в Европейски Съюз за 2019 година

Българите живеят нездравословно и умират рано

Макар че междинната дълготрайност на живота в България се е нараснала от 71.6 години през 2000 година на 74.8 години през 2017 година, тя е най-ниската в Европейски Съюз.

По-голямото повишаване на продължителността на живота в други страни — членки на Европейски Съюз усилва разликата сред България и междинната стойност за Европейски Съюз, която се е повишила за същия интервал от 77.3 на 80.9 година Болестите на органите на кръвообръщението и онкологичните болести са главните аргументи за умиране, като съществуват обилни разлики в здравното положение съгласно пола, района и образованието. Въпреки че Латвия, Естония и Румъния са записали по-кратка междинна дълготрайност на живота през 2000 година, нарастването в тези страни изпреварва това в България.