В изследване посочиха области у нас с критично ниво на достъп до лечение, Северозападът е сред тях
Здравеопазването в 12 области в страната се прави оценка като „ едва “ с дефицит на общопрактикуващи лекари, експерти и аптеки. Това са областите Видин , Враца , Сливен, Пазарджик, Ловеч, Монтана , Перник, Ямбол, Разград, Добрич, Бургас и София (област). Това сочат данните от проучване на икономическото и общественото развиване на областите в България, направено от Института за пазарна стопанска система за 2025 година
Едва две области на страната могат да бъдат оценени с „ доста положително “ равнище на опазване на здравето – Плевен, където има огромен медицински университет, и столицата, а Шумен с „ положително “. За останалите области оценяването е „ приблизително “ или „ незадоволително “.
След трагично високата смъртност по време на пандемията, през 2024 година продължава увеличението на междинната дълготрайност на живота, само че сред другите области има големи разлики. Отстоянието сред столицата (77,3 години) и региона с най-ниска стойност Видин (71,9 години) остава доста огромно, което отразява и качеството на живот. Няколко области – Монтана , Добрич, Разград – регистрират повишаване на детската смъртност над 1%, което сочи към обилни проблеми с действието на локалните системи на опазване на здравето, разясняват от ИПИ.
Продължава утежняването на достъпа до общопрактикуващи лекари. През 2024 година един доктор обслужва приблизително 1718 лица, а 10 години по-рано, през 2015 година, на един доктор са се падали приблизително по 1619 души. Погледнато по области, в Плевен на едно джипи се падат 1188 души, а в Кърджали - близо три пъти повече - 3218.
Задълбочава се и казусът с достъпа до експерти, като най-голямо намаляване спрямо предходното издание на районните профили се вижда в Силистра, Варна и Кюстендил. Осигуряването на районните здравни системи със експерти е неравномерно, като в съпоставяне с Плевен, където то е най-хубаво, в най-слабо представящите се райони (Кърджали, Добрич, Силистра, Сливен) достъпът е 7-8 пъти по-лош, означават анализаторите.
Значителен е казусът с достъп до аптеки по области. В Бургас на една аптека през 2024 година е имало 1406 души, в Разград – 3336, в Сливен – 3030. В множеството области на страната достъпът до аптеки последователно се утежнява.
На този декор обаче леглата в лечебните заведения не престават да се усилват макар намаляващото население. Повечето области разполагат с 4 до 7 кревати на 1000 души. Абсолютният връх е в Плевен - 13,3 кревати на 1000 души, до момента в който в София са на половина по-малко - 6. На дъното са Перник и Добрич, които имат по 3 кревати на 1000, само че повода е близостта до София и Варна, където опазването на здравето е по-добре развито.
Използваемостта на леглата последователно пораства, но остава доста неравномерна – в Ловеч през 2024 година тя е била едвам 43%, в Шумен – 69%, само че в нито една област не надвишава 70%, означават още анализаторите от ИПИ. Осигуряване
ИПИ означават и една любопитна наклонност - здравното обезпечаване у нас наближава съвсем 100% обсег. По данни на Национална агенция за приходите здравноосигурените българи са 6,138 млн., а 293 хиляди нямат здравноосигурителни права. За 10 години здравноосигурителният обсег се е нараснал с близо 7 процентни пункта. В огромна степен това се дължи на актуализиране на данните за популацията при преброяването през 2021 година, излиза наяве от разбора на института.
Вече има 5 области, в които на процедура цялото население е здравноосигурено – Смолян, Разград, Кюстендил, Кърджали и Габрово. В още две области – Видин и Шумен, над 99% от популацията е с непрекъснати здравноосигурителни права. Изброените области се характеризират с по-възрастно население, огромна част от което са пенсионери – т.е. обезпечени за сметка на страната, което до известна степен изяснява високите равнища, показват от ИПИ.
На другия завършек на спектъра са София (област), Бургас, Сливен и Варна. За ниското равнище на здравно обезпечаване в София (област) пояснение може да се търси в трудовата миграция към столицата на хора, живеещи в региона. Бургас и Варна пък се характеризират с по-високо равнище на претовареност в туризма, който има сезонен темперамент.
Фактори за релативно по-ниския обсег на здравно обезпечаване на обособени места са още делът на сивата стопанска система, продължително безработните лица, емиграцията и други.
Едва две области на страната могат да бъдат оценени с „ доста положително “ равнище на опазване на здравето – Плевен, където има огромен медицински университет, и столицата, а Шумен с „ положително “. За останалите области оценяването е „ приблизително “ или „ незадоволително “.
След трагично високата смъртност по време на пандемията, през 2024 година продължава увеличението на междинната дълготрайност на живота, само че сред другите области има големи разлики. Отстоянието сред столицата (77,3 години) и региона с най-ниска стойност Видин (71,9 години) остава доста огромно, което отразява и качеството на живот. Няколко области – Монтана , Добрич, Разград – регистрират повишаване на детската смъртност над 1%, което сочи към обилни проблеми с действието на локалните системи на опазване на здравето, разясняват от ИПИ.
Продължава утежняването на достъпа до общопрактикуващи лекари. През 2024 година един доктор обслужва приблизително 1718 лица, а 10 години по-рано, през 2015 година, на един доктор са се падали приблизително по 1619 души. Погледнато по области, в Плевен на едно джипи се падат 1188 души, а в Кърджали - близо три пъти повече - 3218.
Задълбочава се и казусът с достъпа до експерти, като най-голямо намаляване спрямо предходното издание на районните профили се вижда в Силистра, Варна и Кюстендил. Осигуряването на районните здравни системи със експерти е неравномерно, като в съпоставяне с Плевен, където то е най-хубаво, в най-слабо представящите се райони (Кърджали, Добрич, Силистра, Сливен) достъпът е 7-8 пъти по-лош, означават анализаторите.
Значителен е казусът с достъп до аптеки по области. В Бургас на една аптека през 2024 година е имало 1406 души, в Разград – 3336, в Сливен – 3030. В множеството области на страната достъпът до аптеки последователно се утежнява.
На този декор обаче леглата в лечебните заведения не престават да се усилват макар намаляващото население. Повечето области разполагат с 4 до 7 кревати на 1000 души. Абсолютният връх е в Плевен - 13,3 кревати на 1000 души, до момента в който в София са на половина по-малко - 6. На дъното са Перник и Добрич, които имат по 3 кревати на 1000, само че повода е близостта до София и Варна, където опазването на здравето е по-добре развито.
Използваемостта на леглата последователно пораства, но остава доста неравномерна – в Ловеч през 2024 година тя е била едвам 43%, в Шумен – 69%, само че в нито една област не надвишава 70%, означават още анализаторите от ИПИ. Осигуряване
ИПИ означават и една любопитна наклонност - здравното обезпечаване у нас наближава съвсем 100% обсег. По данни на Национална агенция за приходите здравноосигурените българи са 6,138 млн., а 293 хиляди нямат здравноосигурителни права. За 10 години здравноосигурителният обсег се е нараснал с близо 7 процентни пункта. В огромна степен това се дължи на актуализиране на данните за популацията при преброяването през 2021 година, излиза наяве от разбора на института.
Вече има 5 области, в които на процедура цялото население е здравноосигурено – Смолян, Разград, Кюстендил, Кърджали и Габрово. В още две области – Видин и Шумен, над 99% от популацията е с непрекъснати здравноосигурителни права. Изброените области се характеризират с по-възрастно население, огромна част от което са пенсионери – т.е. обезпечени за сметка на страната, което до известна степен изяснява високите равнища, показват от ИПИ.
На другия завършек на спектъра са София (област), Бургас, Сливен и Варна. За ниското равнище на здравно обезпечаване в София (област) пояснение може да се търси в трудовата миграция към столицата на хора, живеещи в региона. Бургас и Варна пък се характеризират с по-високо равнище на претовареност в туризма, който има сезонен темперамент.
Фактори за релативно по-ниския обсег на здравно обезпечаване на обособени места са още делът на сивата стопанска система, продължително безработните лица, емиграцията и други.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ