Здравен абсурд: защо едно лекарство се продава на едни болници

Здравен парадокс: за какво едно лекарство се продава на едни лечебни заведения за 40 лв. за опаковка, а на други лечебни заведения 900 лв..

Парламентът се захваща през тази седмица да търси обективна цена, по която Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да заплаща онколекарствата на лечебните заведения. Досегашните опити да се откри такава обективна цена се провалиха и това коства 100 млн лева годишно. Защо НЗОК заплаща за едно и също лекарство с 20 пъти разлика в цената на другите лечебни заведения и по какъв начин да се пресече тази процедура беседваме с Деян Денев, специалист по фармацевтично законодателство и изпълнителен шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM), която съставлява у нас едни от най-големите международни фармацевтични компании.

Защо се получава по този начин, че НЗОК заплаща за едно и също лекарство на едни лечебни заведения 40 лв. за опаковка, а на други лечебни заведения 900 лв.?

Цените на лекарствените артикули в България се контролират от Националния съвет по цени и реимбурсиране (НСЦРЛП) въз основата на интернационално ценово съпоставяне. Според това интернационално ценово съпоставяне цената на производител в България не би трябвало да бъде по-висока от най-ниската цена в 10 европейски страни. Определянето на тази цена се прави един път на 6 месеца за продуктите, които са под патент и един път на 24 месеца за продуктите, които се създават от повече от един производител и към този момент са отвън патент. Върху тази цена се начислява надценка на търговец на едро (дистрибутор). Тази надценка не можа да бъде повече от 7%, когато цената на лекарството е до 10 лева; не повече от 6%, когато цената е сред 10 и 30 лв; не повече от 4%, само че без да надвишава 10 лв., когато цената на лекарството е над 30 лв.. Над тази цена се начислява и Данък добавена стойност. Тези съставни елементи образуват крайната продажна цена, над която една болница не може да закупи лекарствен артикул и НЗОК да ѝ го заплати.

Надценката, която си начислява търговецът на едро върху оптималната цена на производителя от позитивния лекарствен лист ли е или е върху цената, на която придобива лекарството от производителя?

Би трябвало да е върху цената, на която търговецът на едро придобива медикаментите от производителя. Но даже и да е върху оптималната одобрена цена на производител, надценката не може да е повече от 10 лв.. Търговецът на едро не може да постави надценка повече от 10 лв. по разпоредба. Ако търговецът на едро е купил лекарството от производителя за 100 лв., надценката му може да бъде 4 лв.. Ако го е купил за 1000 лв. от производителя, надценката от 4% би била 40 лв., само че той няма право да начисли повече от 10 лв.. Но в случай че търговецът на едро купи лекарството от производителя за 1000 лв. и го продаде на болничното заведение за 2000 лв., разликата сред 1000 и 2000 лв. е надценка. А тази надценка не може да бъде повече от 10 лв..

В последна сметка, фармацевтичните компании печелят ли нещо според от това дали болничното заведение купува едно лекарство за 100 лв. или за 1000 лв.?

Не мога да отговоря на този въпрос. За мен персонално е необяснимо по какъв начин е допустимо една фармацевтична компания да продава на търговец на едро обещано лекарство на такава цена, която да разреши на търговеца да образува цена от 100 лв. в една болница и цена от 1000 лв. в друга болница. Не знам по какъв начин се случва. Според мен търговецът на едро не би трябвало да може да начисли такава надценка, а в случай че го прави, това става в нарушаване на закона. Разбира се, производителят дава и отстъпки, да вземем за пример за размер или за предплащане, само че и те не би следвало да водят до такива огромни разлики в цените.

А кой следва да откри дали това е нарушаване?

Националният съвет по цени и реимбурсиране съгласно Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина има право да изисква информация за цените на придобиване на лекарствените артикули и да взаимодейства с други контролни органи при осъществяване на функционалностите си. Това, което би трябвало да се направи е да се проследят фактурите и да се види на каква цена болничното заведение е купила лекарството, от кого го е купила, този от който го е купила надлежно на каква цена и от кого го е придобил и по този начин до момента в който се стигне до производителя. И по този път от фактури да се разбере каква надценка е начислена. Т.е. когато се наблюдава пътят и фактурите ще се откри дали производителят продава на ниската цена и след това по пътя се образува надценка, която е по-висока от регламентираната в закона. Или самият производител продава на разнообразни цени за разнообразни дистрибутори или на един и същи дистрибутор, само че за разнообразни лечебни заведения.Всичко това може да се откри единствено при следене на пътя на лекарството от производителя до болничното заведение.

Освен от надценките от какво друго се въздействат цените на медикаментите?

След като въз основата на най-ниската цена на производител, избрана посредством интернационалното ценово съпоставяне, надценката на търговец на едро и Данък добавена стойност, се образува оптималната продажна цена, тя предстои на периодическа инспекция от НСЦРЛП. И в случай че се откри, че в някоя от 10-те референтни страни има по-ниска цена, надлежно тя се смъква и в България. Когато изтече патентът на един лекарствен артикул и стартират да го създават повече компании, се получава конкуренция. Нашето законодателство подтиква тази конкуренция като споделя, че НЗОК заплаща лекарствените артикули с разнообразни търговски наименования, само че една и съща дейна съставна част на една и съща стойност.

Определя се най-ниската референтна стойност за дефинирана дневна доза и на всички производители, които доставят съответното лекарство, НЗОК заплаща не повече от тази оптималната обществена цена. Когато обаче едно лекарство се доставя на пазара от повече производители и лечебните заведения организират публични поръчки, търговците на едро, които се явяват на тях се конкурират. Тази конкуренция води до даването на доста по-ниски цени на търговете на лечебните заведения в сравнение с са цените, избрани посредством интернационалното рефериране. Още повече, че търгове се вършат всяка година, а това интернационално съпоставяне на цените е един път на 24 месеца.

Поддържат ли фармацевтичните компании изкуствено високи цени в формалните положителни листи, тъй че да не въздействат на ценовото рефериране сред страните?

Аз бих обърнал въпроса: Предоставят ли фармацевтичните компании специфични цени за България, които са по-ниски от интернационалните цени, поради икономическите особености на страната? И тук отговорът е: “Да “. Например фармацевтичните компании дават отстъпки към НЗОК, които през 2023 година доближиха до приблизително 30% годишно. В други случаи търговецът на едро в България получава такава цена от производителя на лекарството, че това му дава опция да взе участие евтино в търга и да завоюва в съответната болница в конкуренция с други.

Нормално ли е разликата в формалната цена в позитивния лист и тръжната цена да е 10-20 пъти?

Не. По-скоро това, което не е обикновено е НЗОК да заплаща един и същи лекарствен артикул на цена, която е в пъти по-различна в една болничното заведение в сравнение с в друга.

Тези огромни разлики в цените единствено на отстъпките, които фармацевтичните компании дават на дистрибуторите, ли се дължат?

Големите разлики в цените могат да се дължат на доста неща: да вземем за пример на това, че когато една болница е правила търга си е имало единствено един артикул на пазара и не е имало конкуренция. А в болница, която е правила търга си предишния месец, може към този момент да са взели участие 4 продукта, които са се конкурирали за тази позиция. Има случаи, в които цената е по-ниска по други аргументи, само че ние мъчно можем да изследваме всички аргументи, които водят до тази разлика. Първо би трябвало да кажем, че разлики в цените, на които лечебните заведения купуват лекарствени артикули има и ще продължи да има. Това е обикновено. Но не е обикновено тези разлики да са десетки пъти. Т.е. е нужна регулация, която да подсигурява, че цените, на които лечебните заведения регистрират и НЗОК заплаща, са близки. Но тази регулация не може да бъде основана на най-ниската регистрирана цена от някоя болница, тъй като това постоянно е особеност. И в случай че се опиташ да я наложиш на всички лечебни заведения може да се стигне до блокиране на доставки или липса на интерес този артикул да се доставя. От друга страна не може да продължи практиката за една и съща терапия две лечебни заведения в България да регистрират цени с 20 пъти разлика и НЗОК да ги заплаща и двете.

Има и доста амплитуди в цените, по които една болница регистрира обещано лекарство пред НЗОК. Как е допустимо да се регистрира един и същи артикул както на 5800 лева, по този начин и на 3000 лева, по този начин и на нула лв.?

Аз не мога да го обясня. Именно по тази причина би трябвало да се регламентира нова осреднена оптималната болнична цена. В момента се предлага тя да е основана на цените, които лечебните заведения регистрират пред НЗОК. Това, съгласно нас, ще докара до такава степен ценовите аномалии, за които сега приказваме, да повлияят върху нея. Това ще докара до проблеми със снабдяването. Затова нашето предложение е вместо да се употребяват регистрираните от лечебните заведения цени, които са динамични и очевидно се трансформират, да се употребяват постигнатите при публичните поръчки в лечебните заведения цени. На базата на тези цени от публични поръчки, които са постоянни, да се дефинира новата оптималната болнична цена. И тя да важи както за лечебните заведения, които организират поръчки, по този начин и за тези, които не организират. Като това да важи единствено когато няма извършено централизирано рамково договаряне от Министерство на здравеопазването (бел. ред електронен търг за медикаменти, цените от който стават референтни и НЗОК заплаща на всички лечебни заведения по тях).

Срещу това ваше предложение да се употребяват единствено тръжните цени имаше възражения, че по този начин ще се пропуснат някои от най-ниските съществуващи цени на пазара.

Всеки, който се запознае с оповестените от НЗОК данни за това лечебните заведения на какви цени регистрират онколекарствата, ще откри, че подобен риск няма.

Как да се реализира обективна цена, която пази публичния интерес?

Нека кажем, че НЗОК заплаща за медикаменти толкоз, колкото ѝ е бюджетът. За 2023 година НЗОК е платила малко над 1 милиарда лв. за регистрирани от лечебните заведения медикаменти за онкологични болести. Бюджетът на НЗОК за предходната година по това перо беше 764 млн. лв.. Разликата от близо 300 млн. е възобновена на НЗОК под формата на отстъпки от фармацевтичните компании. Ако в тази сума от повече от 1 милиарда лв. има добавени някакви десетки милиони заради практиките, които обсъждаме, те са били за сметка на фармацевтичните компании. От година на година това натоварва и бюджетът на НЗОК.

Т.е. кое решение би следвало да се одобри за заслужено? Тъй като при едно от досегашните оферти щяха да се спестят към 60 млн. лв., а при другото единствено 8 млн. лв., а не е без значение какво се случва с останалите 50 млн. лева…

Трябва да се откри формула, по която тази нова осреднена оптималната болнична цена, която се разисква в Народното събрание сега, е по-близка до минималната цена, която лечебните заведения сега регистрират, а не до оптималната цена, която лечебните заведения сега регистрират.

Източник: Mediapool

Още вести четете в категория България.