Заза Халваши: Никаква възраст не може да попречи на човек да създава истинско изкуство
Заза Халваши е роден в Батуми, Грузия, през 1957 година През 1982 година приключва факултета по кино постановка в Държавния университет в Тбилиси, където му преподават Тенгиз Абуладзе и Резо Чхеидзе. В интервала 1977–2004 година работи в студио „ Грузия-филм " – главната кино конструкция в страната. В момента времето му е разграничено сред основаването на изкуство и преподаването. Преподавател е по кинорежисура в Държавния университет в Батуми. Сред творбите му са: 1981 Време (Time) – пай., 1985 Ехо (Echo) – пай., 1990 Там, където пребивавам (Ik-Chemtan), 1996 Мизерере (Mizerere), 2015 Соломон (Solomon), 2017 Наме (Namme).
На Международния София филм фест Халваши показва своя най-нов филм " Наме ". Семейството на Али наследява значима задача – да пази локалната вода и да лекува с нея болните. Тримата братя са скептични за тази вода и единствено дребната щерка Наме остава страж на фамилните обичаи. В града живее смесено население – мюсюлмани и християни. Наме среща Мераб и двамата се сближават. Наблизо се строи водноелектрическа централа, която трансформира околната среда. Един ден изворната вода изчезва. Бащата си спомня остарялото вярване, съгласно което водата няма да се върне, до момента в който не бъде принесена жертва...
Филмът може да бъде забелязан на 16.03.2018 в Културен център “G8” - 20.00 часа и на 18.03.2018 в EURO CINEMA - 19.45 часа.
Ето какво сподели грузинския режисьор в изявление за Actualno.com.
Завършили сте лингвистика, само че след това завършвате и постановка. Защо преминахте към нея? Как киното победи?
Тъй като Грузия и дребна страна, до момента в който литературата ѝ бъде преведена на други езици ще премине един цялостен живот, а киното елементарно доближава да повече хора. И в това художествено пространство може да изложиш всичките си мисли: литературни, образни, акустични, метафизичен. Реших, че имам право да опиша за моя народ и родината ми, за себе си в нея и посредством киното това става по-достъпно в забързаното ни време.
По какъв метод представяте страната си в кино лентата „ Наме “, който е показан на София филм фест?
Реализмът и обществените разкази са по-актуални, може би ще наподобявам демодиран, само че ми се коства, че образният поетически жанр на киното има правото на своето битие точно в този момент в нашето време, когато образните знаци започнаха да заменят елементарния човешки език – словото. Когато възприемаш този заплашителен свят поетично, ти по-лесно и по-уверено, и по-философски гледаш на живота. Това е национална линия на грузинците - да обичат живота без причина и без мотив.
Във кино лентата ви " Наме " точно дамата продължава традицията, инцидентен избор ли е това?
Това е импровизация на един грузински мит, в който едно момиче, което имало подарък да лекува другите с вода. Всички я приемали за светица, само че тя желала да има живота на елементарните хора. Когато тя се влюбва и се появяват нейните земни стремежи тя губи дарбата си.
До какъв брой значим е акцентът, че героинята Наме се влюбва в човек от друга религия?
Да, това е историята на едно семейство, в което единият брат е християнин, а другият мохамеданин. Майката и татко са едни и същи. Това е историческа нужда и желаех да припомня, че в случай че човек има вяра в Бог, той не може да извърши нещо неприятно. Любовта към всевишния е постоянно положително и благополучие.
Разкажете ни повече за това, което се случва в Грузия в в този момент?
Сега са сложни времена за Грузия. Знаете, че 20% от територията ни е окупирана от съветската федерация. Опитваме се да се присъединим към Европейския съюз и НАТО и прекосяваме през огромни тествания, защото в страната има доста обществени проблеми. Народът търси метод бързо и елементарно да реши проблемите си, само че демократичните промени са комплициран и нескончаем развой. Но ние сме античен народ и сме привикнали да чакаме, ще чакаме и ще реализираме своето.
Като стана въпрос за Русия по кое време подред Вас ще свърши ерата на Владимир Путин?
Русия има велика просвета. Много съм благополучен, че съм в журито като известния съветски кинокритик Андрей Плахов, който е доста скъп в Грузия. Смятам, че съветският народ не може да бъде заменен. Демократичният метод на мислене у хората съществува, той ще остане и по тази причина считам, че Русия има огромно бъдеще и се надявам, че всичко това е краткотрайно и всичко ще се промени. Аз съм набожен човек и имам вяра в положителното.
Как би изглеждал филмът на живота Ви?
Когато правиш кино не постоянно даваш оптимално от себе си. Все остава нещо, което не си могъл да изразиш. Вече не съм напълно млад, само че се усещам подобен и желая взаимовръзката сред откритото в креативния ми път желая да предам на студентите си и да ги уверя, че никаква възраст не може да попречи на човек да основава същинско изкуство. Десет години не снимах, бях малко служител, един ден се сетих, че животът може да отлети и няма да мога да кажа, това, което желаех. Нямах пари, започнах да фотографирам филм, взех инсталация от свои другари и филмът „ Соломон “ без нито една стотинка бе разгласен за Филм на годината в Грузия. Сценарият на „ Наме “ бе написан преди пет години и не съм си мислел, че ще се осъществя, само че след това причислиха литовските сътрудници и се оказах даже в журито на София филм фест.
Кои са най-важните неща в живота, съгласно Вас?
Душевното успокоение и равновесие. Това за мен е най-важното и го поисквам на всички, на българите, на грузинците, на руснаците.
Интервю на Евгения Гигова
На Международния София филм фест Халваши показва своя най-нов филм " Наме ". Семейството на Али наследява значима задача – да пази локалната вода и да лекува с нея болните. Тримата братя са скептични за тази вода и единствено дребната щерка Наме остава страж на фамилните обичаи. В града живее смесено население – мюсюлмани и християни. Наме среща Мераб и двамата се сближават. Наблизо се строи водноелектрическа централа, която трансформира околната среда. Един ден изворната вода изчезва. Бащата си спомня остарялото вярване, съгласно което водата няма да се върне, до момента в който не бъде принесена жертва...
Филмът може да бъде забелязан на 16.03.2018 в Културен център “G8” - 20.00 часа и на 18.03.2018 в EURO CINEMA - 19.45 часа.
Ето какво сподели грузинския режисьор в изявление за Actualno.com.
Завършили сте лингвистика, само че след това завършвате и постановка. Защо преминахте към нея? Как киното победи?
Тъй като Грузия и дребна страна, до момента в който литературата ѝ бъде преведена на други езици ще премине един цялостен живот, а киното елементарно доближава да повече хора. И в това художествено пространство може да изложиш всичките си мисли: литературни, образни, акустични, метафизичен. Реших, че имам право да опиша за моя народ и родината ми, за себе си в нея и посредством киното това става по-достъпно в забързаното ни време.
По какъв метод представяте страната си в кино лентата „ Наме “, който е показан на София филм фест?
Реализмът и обществените разкази са по-актуални, може би ще наподобявам демодиран, само че ми се коства, че образният поетически жанр на киното има правото на своето битие точно в този момент в нашето време, когато образните знаци започнаха да заменят елементарния човешки език – словото. Когато възприемаш този заплашителен свят поетично, ти по-лесно и по-уверено, и по-философски гледаш на живота. Това е национална линия на грузинците - да обичат живота без причина и без мотив.
Във кино лентата ви " Наме " точно дамата продължава традицията, инцидентен избор ли е това?
Това е импровизация на един грузински мит, в който едно момиче, което имало подарък да лекува другите с вода. Всички я приемали за светица, само че тя желала да има живота на елементарните хора. Когато тя се влюбва и се появяват нейните земни стремежи тя губи дарбата си.
До какъв брой значим е акцентът, че героинята Наме се влюбва в човек от друга религия?
Да, това е историята на едно семейство, в което единият брат е християнин, а другият мохамеданин. Майката и татко са едни и същи. Това е историческа нужда и желаех да припомня, че в случай че човек има вяра в Бог, той не може да извърши нещо неприятно. Любовта към всевишния е постоянно положително и благополучие.
Разкажете ни повече за това, което се случва в Грузия в в този момент?
Сега са сложни времена за Грузия. Знаете, че 20% от територията ни е окупирана от съветската федерация. Опитваме се да се присъединим към Европейския съюз и НАТО и прекосяваме през огромни тествания, защото в страната има доста обществени проблеми. Народът търси метод бързо и елементарно да реши проблемите си, само че демократичните промени са комплициран и нескончаем развой. Но ние сме античен народ и сме привикнали да чакаме, ще чакаме и ще реализираме своето.
Като стана въпрос за Русия по кое време подред Вас ще свърши ерата на Владимир Путин?
Русия има велика просвета. Много съм благополучен, че съм в журито като известния съветски кинокритик Андрей Плахов, който е доста скъп в Грузия. Смятам, че съветският народ не може да бъде заменен. Демократичният метод на мислене у хората съществува, той ще остане и по тази причина считам, че Русия има огромно бъдеще и се надявам, че всичко това е краткотрайно и всичко ще се промени. Аз съм набожен човек и имам вяра в положителното.
Как би изглеждал филмът на живота Ви?
Когато правиш кино не постоянно даваш оптимално от себе си. Все остава нещо, което не си могъл да изразиш. Вече не съм напълно млад, само че се усещам подобен и желая взаимовръзката сред откритото в креативния ми път желая да предам на студентите си и да ги уверя, че никаква възраст не може да попречи на човек да основава същинско изкуство. Десет години не снимах, бях малко служител, един ден се сетих, че животът може да отлети и няма да мога да кажа, това, което желаех. Нямах пари, започнах да фотографирам филм, взех инсталация от свои другари и филмът „ Соломон “ без нито една стотинка бе разгласен за Филм на годината в Грузия. Сценарият на „ Наме “ бе написан преди пет години и не съм си мислел, че ще се осъществя, само че след това причислиха литовските сътрудници и се оказах даже в журито на София филм фест.
Кои са най-важните неща в живота, съгласно Вас?
Душевното успокоение и равновесие. Това за мен е най-важното и го поисквам на всички, на българите, на грузинците, на руснаците.
Интервю на Евгения Гигова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ