Заявяваните от болниците нови дейности не трябва да бъдат стопирани

Заявяваните от лечебните заведения нови действия не би трябвало да бъдат стопирани от Касата, тъй като от това страда пациентът, а не болничното заведение. Затова би трябвало да се работи в посока не да има предел на съответно лечебно заведение, а на равнище районна каса.

Това мнение показва по време на съвещанието на Надзорния съвет на НЗОК на 27 май представителката на пациентите в Надзора адв. Христина Николова.

По думите й актуалният метод на установяване на лимитите „ е сгрешен “.

„ Погледнато напълно обективно, една болница има позволение за избрана активност от 7 години, 10 години, без значение. Идва друга, която отваря същото поделение, на същата територия, само че с доста по-нова инсталация, доста по-нови и модерни способи ползва, и ние й забраняваме новата активност, единствено тъй като на територията към този момент има такава открита. От позиция на пациента, естествено той ще отиде в тази, която има по-съвременна инсталация и способи, и следователно хората са пострадали. Страда пациентът, а не болничното заведение, която ще си ги пусне и на заплатен банкет тези, които желаят да отидат там “, изяснява тезата си адв. Николова и прецизира, че по същия метод стои въпросът с лимитите и бюджетите на лечебните заведения.

„ За мен е ясно, че от тази година това няма по какъв начин да стане, само че считам, че би трябвало да се заложи и да се запише в протокола, с цел да може да се работи в тази посока – не да има предел на съответно лечебно заведение, а да има предел на равнище районна каса. И по този метод точно ще се стигне до това, че ще повишим качеството на равнище област, тъй че пациентите да дефинират кое лечебно заведение, коя инсталация, които способи, средства, отношение и всичко, цялата сложна услуга желаят да употребяват и на тази болница ще й бъде платено до лимита на районната каса “, споделя още адв. Николова.

Според нея би трябвало да се увеличи контролът и критериите, по които се подписват контракти с касата, да се усилят условията, само че не и да се поставя предел на болница.

Не всички членове на Надзора обаче са съгласни с нея. Началникът на кабинета на здравния министър и ръководител на Надзорния съвет Васил Пандов отбелязва, че индикативни стойности на лечебните заведения би трябвало да бъдат определяни по закон, и добавя: „ Ако имаме стойности единствено на равнище РЗОК и няма никакво систематизиране по лечебни заведения, то може за три месеца бюджетът на РЗОК да свърши, те да отчетат цялата активност “.

Представителят на синдикатите в Надзора доктор Иван Кокалов пък припомня, че изборът на лечебно заведение е на пациента, а не на Касата. Той обаче показва отчасти единодушие с адв. Николова. „ Тя е права дотолкоз, че да можем да дадем оценка къде в действителност пациентът избира, ние би трябвало да дадем временен бюджет за всички нови действия, с цел да може пациентът да избира, по този начин да се каже “, разяснява доктор Кокалов.

Дискусията е предизвикана от точка в дневния ред, с която надзорниците би трябвало да дефинират месечните и индикативните стойности за активност на лечебните заведения за второто полугодие, като в някои случаи те регистрират разминаване сред декларираните от лечебни заведения нови действия и декларираните от съответните районни каси средства. Един от съответните случаи, обсъждани на съвещанието, е в Плевен, където болница е декларирала нова активност, само че РЗОК не е декларирала по-голямо финансиране.

По-нататък обаче диалогът се измества към контрола и опцията пациентите да вземат участие интензивно в него, и тематиката за смяна в метода на финансиране е изоставена.

С цялата стенограма от съвещанието можете да се запознаете.