Мирослав Попов – юрист и политически анализатор, пред „Труд“: Преходът не може да бъде “преигран”
Заявените планове на ГЕРБ за промени в Конституцията, с които да се отстрани отминалостта за закононарушенията в приватизационни покупко-продажби в интервала 1992-2017 година се трансфораха в следващата политическа дъвка. Последва и въпросът с царските парцели. Двете тематики разбуниха обществото и за следващ път отвличат вниманието от доста по-важни проблеми, които би трябвало бързо да бъдат решени. По тези въпроси, както и по засилената интензивност на България във връзка с Западните Балкани, потърсихме мнението на юриста и политическия анализатор Мирослав Попов .
– ГЕРБ разгласи желанията си да отстрани отминалостта за закононарушенията в приватизационни покупко-продажби в интервала 1992-2017 година Може ли законът за приватизацията да работи със задна дата, господин Попов?
– Ясно е, че не може. Хората схващат, че има нещо незаслужено, само че не го дефинират точно. Не са българските политици тези, които повярваха в икономическото всемогъщество на процеса на приватизация. Това е философията на така наречен „ Вашингтонски консенсус “ от 1989 година – приватизация на всичко и непременно. У нас тя стана философско-правна база на грабежа и разрухата. Неолибералният стопански догматизъм се оказа пределно алчен и двуличен. Не бе належащо всичко да се приватизира и несъмнено – не непременно. Така просто не се основава конкурентна стопанска система. Не е чудно, че преобладаващата част от приватизираните индустриални мощности просто бяха премахнати. Само че, изнесени от България поточни линии и през днешния ден работят в други страни, в това число и в прилежащи.
– Явно, не са били толкоз остарели.
– Разбира се, употребата на собствеността е виновна обществена задача. Собствеността не е единствено имане. Тя задължава. Ако искаш да си капиталист, би трябвало да докажеш, че можеш дейно да управляваш собствеността, която си придобил посредством приватизация. У нас се даде късмет не толкоз на стопанската деятелност, колкото на един остарял собственически консуматизъм и паразитизъм. Най-успешната договорка на някои нови капиталисти – притежатели, се оказа самия акт на придобиване на предприятието. От там насетне – то върви все надолу. Затова хората упрекват приватизацията, която ги лиши от работни места.
– Обществото обаче е натоварено с упования за отмъщение против тези, които продадоха за жълти стотинки националното благосъстояние. На това ли разчитат партиите?
– Възмездието е освен морална категория, само че и теологична. Християни и мюсюлмани имат вяра в Съдния ден. Малко смешни наподобяват някои днешни политици, като желаят персонално някак да заместят Върховното създание, при осъществяване на неговите задания. Има неща, които могат да се случат в действителния свят, и други, за които това е невероятно. Преходът не може да бъде „ преигран “. Законите, от които в този момент се нуждаем, би трябвало да създадат собствеността по-добре работеща. Те не са лозунгарски. Те са експертни и ще срещат опозиция.
– Съгласно Конституцията, няма отминалост за закононарушенията против мира и човечеството. Сега, като равностойни на тях ще се снабдят и приватизационните закононарушения. Как да разбираме това?
– Миналата година Конституционният съд се произнесе по проектираната тогава нова т. 2 на член 79, алинея 2 от Наказателен кодекс, с която се вкарваше назад деяние във времето на наказателния закон. Написано е, обяснено е. Правната логичност е следната: с приключването на законоустановените давностни периоди за наказателно гонене, освен страната губи опцията да го реализира, само че и за наказателно виновното лице, поражда защитното право да не бъде наказателно преследвано. Гражданите преценяват държанието си с настоящия закон. Конкретно, приватизационните покупко-продажби следва да се правят оценка съгласно работилия при сключването им закон. Ако законът се промени, отсега нататък, отново ще се преценяват, при идващите си дейности с новата уредба. Въвеждането на назад деяние във времето на наказателния закон е изрично отричане на правилата на правовата страна. Лансираната проектопромяна на Основния закон в действителност цели някак да изиграе Конституцията, като я промени в дух, противоположен на фундаменталния й смисъл. Тя е неприятен образец за това, по какъв начин наказателното право може да се третира като клон на политическата агитация, на пиара.
– Искате да кажете, че ГЕРБ бъркат с тази концепция, за какво?
– Да, ГЕРБ би трябвало да схванат, че бъркат. В следприватизационния интервал могат да се създадат доста съответни смислени неща. Например, да се разпореди аналитична оценка на прочут брой – 50, 100 или 200 приватизационни контракти. Кой и по какъв начин е подсигурил, че в договорката е предпазен публичния интерес. Могат да се проучват предхождащите ги правни разбори – мисля, че ще излязат доста любопитни неща. Кой какви активи е „ не запомнил “ да включи и оцени. Ще излязат странни пропуски. За всички ни е значимо да се изследва, по какъв начин и до каква степен приватизаторите са изпълнили поетите от тях задължения – капиталови и обществени. Сроковете по някои приватизационни покупко-продажби още не са изтекли. Рецептата за постприватизацията – „ всичко на масата “ би трябвало да се поддържа. Изследователската задача ще подскаже и някои други по-конкретни потребни решения. Полезно би било – най-малкото, като поука за Народното събрание и за обществото. Законът за концесиите към този момент е обнародван. Като общество отново проспахме значимото. Ще минат няколко години и отново ще се възправят оратори – „ кой позволи? “…
– Българска социалистическа партия е единствена срещу. ГЕРБ обявиха, че ще разчитат на „ златния пръст ” на Корнелия Нинова. Защо от левицата са срещу?
– Българска социалистическа партия следва да се опълчва на блъфьорските политически трикове. Но медийното й въздействие е целеустремено ограничавано. Част от казуса е и у самата нея. Ако теб те слагат, нагледно казано, под стъклен буркан, с цел да не се чува какво казваш, просто би трябвало да го счупиш.
– Извън всички приказки за розово бъдеще, вложения и планове, ние сме пред същински разпад на нацията. Цели области в страната живеят на ръба на мизерията. Властимащите не го ли виждат?
– Да се опитаме да изясним обстоятелствата. Радват ни с приятни цифри за ниска безработица, само че тя е измежду останалите в България. Коректно е да изчисляваме изгубените работни места в България. Днес те са на половина на тези, които имахме преди четвърт век. Два пъти по-малко работещи – това е другото име на злополуката, която като общество крием от себе си. Да вземем инфлационните показатели. Какви са те след хиперинфлацията? Нека ги проследим – година по година и сравним с формалната статистика. Ще се изненадаме какъв брой по-различни са нещата, в случай че използван социално-икономически метод към българските действителности. Важни процеси остават на сянка. Прекалено доста станаха привидностите в българското общество. Не станахме част от привилегированите общества. Как се отразява върху българското общество, да вземем за пример, растежът на наркоманите? Като деградиране на работна мощ, като здравен статус, като гражданска безнравственост и така нататък
– Непрекъснато обаче ни заливат с критерии за бедност…
– И хората към този момент заслужено се нервират от игрите с тези критериите за беднотия. Медийният свръхконтрол в действителност прикрива националната деградация. Съгласен съм, че в цяла Европа текат спорни процеси на тиха, пълзяща декласация и лумпенизация, на обществено смазване на междинните съсловия, само че то приказва, че Старият ни континент също се нуждае от по-друг повсеместен взор към себе си, от по-достоверна картина, от повече обществен натурализъм.
– Един различен проблем също разбуни обществото в последната седмица – този с „ царските парцели ”. Защо се стигна до него, нали има дефинитивно решение на български съдилища за някои от парцелите на Симеон?
– Според мен, господин Сакскобургготски бърка с този си метод на декларирани искания за собствеността върху дворците. Като някогашен български монарх, господин Симеон Сакскобургготски бе посрещнат с почитание в Републиката. Тогава през 2001 година мнозина мислеха за някакъв български модел на пакта „ Монклоа “ – испанско-католическия модел на помиряване сред воювалите в Гражданската война, респективно сред техните наследници. Хубаво звучи, само че не се случи. Особено след 2009 година, в страната избуя конфронтационно-реваншистката изразителност. Участието на Национална движение „Симеон Втори" и на господин Сакскобургготски във властта бе положително, от позиция на приемането на България в Европейския съюз, само че не придвижи страната напред към националното единодушие. Г-н Сакскобургготски има избран политически дълг към страната.
– Има опасност за завеждане на каузи в Страсбург против България от страна на царя. И споделят, че щял да ги спечели…
– Републиканизацията на няколко европейските страни след Първата и изключително след Втората международна война създаде сходни разногласия. Няма монархическа поземлена благосъстоятелност в Германия, в Австрия, в Италия, в Сърбия и в Румъния. В някои случаи се стигна до известно отчасти компенсиране на династиите.Въпросът е, че преобладаващата част от собствеността, за която се спори, не е частна благосъстоятелност. Да напомня, че според член 51 от Търновската конституция, „ държавните парцели принадлежат на българското княжество и с тях не могат да се употребяват нито княза, нито неговите родственици “. В мои изявления от януари и февруари 2003 година във вашия вестник, откакто потвърдих публично-правния темперамент на интендантската благосъстоятелност в изискванията на конституционна монархия, позволих опцията българската република и някогашния монарх един ден да сключат съглашение за някакво отчасти компенсиране, при безусловното признание на обществения темперамент на парцелите, схващани като „ монархическа благосъстоятелност “.
– Значи, не изключвате и през днешния ден една сходна договореност?
-Да, само че то не би могло да бъде резултат на самодейност на уважавания министър Николай Нанков. Политическият смисъл на един сходен, наложително парламентарен акт, следва да се разположи на плоскостта на „ завършек на войната с историята “ в България, като част от една нова национално обединителна политика и единствено откакто се дадат ясни гаранции, че тя ще се следва консенсусно. Давам си сметка, че звучи малко утопично, само че кой знае…
– Казуси като тези с приватизацията и с царските парцели, се появяват непрестанно през годините, което приказва, че някои имат изгода от тях. В същото време все демонстрираме по какъв начин 2-3-има са се върнали от чужбина, а от Терминал 1 и 2 отпътуват стотици?
– Две десетилетия нивата на възнаграждение на труда в България, официално при функционираща пазарна стопанска система, доста отстъпват на средноевропейските. Същите тези българи, които работели с ниска продуктивност на труда у нас и били мързеливи, са оценени много по-високо в недалечни страни. Тази е главната причина за ужасното човешкото изпразване на България, това е българския ЕКЗИТ. Примерно, половината от младото и междинното потомство просто отхвърли да живее и работи при тези условия. Нашата демографска злополука е функционалност освен на снижената раждаемост и високата смъртност, само че изключително на занижените нива на възнаграждение на труда. София и още 3-4 огромни града не са България. На доста места у нас е същинска пустота! Например, не е въпросът, че сме имали доста университети, а че пагубно понижава физически броя на зрелостниците, които желаят да учат в тях.
– Ако употребявам казаното от един народен представител от левицата, какъв брой % са „ дебилните ” хора в България?
– Абсолютно неприемлива бе репликата на проф. Иво Христов и той се извини за нея. Проблемът за интелектуалната деградация на българския обществен спор, обаче, е действителен. Смазва ни радикалния примитивизъм. Обществото би трябвало да си даде сметка, че той е по-голяма опасност да речем, от радикалния ислямизъм.
– Българският вътрешен разпад е едно, само че пък вижте каква активност имаме по повод опитомяването на Западните Балкани. Как ще коментирате огромната външно-политическа интензивност на премиера?
– Грях на прехода бе, че заради погрешно разбирани външни цели, последния четвърт век проблемите към Македония не стояха във фокуса на обществото ни. Уважаваме Вардарската република, желаеме да имаме приятелски връзки с нея, само че от другата страна се демонстрираше неприемане на основополагащи обстоятелства. Като да вземем за пример този, че македонският въпрос е артикул на Берлинския контракт, разцепил родове, села, градове и общини. Там остава турско, тук е българско. Колкото и да сме си близки, 130 години живеем разграничени. Уважаваме Република Македония, зачитаме идентичността й, както я схващат, само че последното от което Македония се нуждае е антибългаризъм.
– И като похлупак на всичко това, което приказваме, Ердоган сподели остри реплики във връзка Лозанския контракт. Претенциите му засягат ли България и вярно ли реагирахме?
– Република Турция е мощна прилежаща страна и е рационално с нея да се поддържат правилни връзки. Но Европа би трябвало да осъзнае феномена „ османски иредентизъм “, т.е., визията, че на всички места, където е било османско, отново трябвало да стане такова. Отказът на Турция от иредентистки желания е основен миг в бъдещите връзки сред Европейски Съюз и Турция. Някои в Брюксел още не са го разбрали…
Нашият посетител
Мирослав Попов е правист, политически анализатор и специалист по етническите и религиозните въпроси. Бил е заместител ръководител на Националния съвет по етническите и демографските въпроси (2006-2009 г.) към Министерския съвет. Автор на голям брой публикации и студии по правно-политически въпроси. Съпредседател по етническите и религиозните въпроси към Народно събрание на Българска социалистическа партия.
– ГЕРБ разгласи желанията си да отстрани отминалостта за закононарушенията в приватизационни покупко-продажби в интервала 1992-2017 година Може ли законът за приватизацията да работи със задна дата, господин Попов?
– Ясно е, че не може. Хората схващат, че има нещо незаслужено, само че не го дефинират точно. Не са българските политици тези, които повярваха в икономическото всемогъщество на процеса на приватизация. Това е философията на така наречен „ Вашингтонски консенсус “ от 1989 година – приватизация на всичко и непременно. У нас тя стана философско-правна база на грабежа и разрухата. Неолибералният стопански догматизъм се оказа пределно алчен и двуличен. Не бе належащо всичко да се приватизира и несъмнено – не непременно. Така просто не се основава конкурентна стопанска система. Не е чудно, че преобладаващата част от приватизираните индустриални мощности просто бяха премахнати. Само че, изнесени от България поточни линии и през днешния ден работят в други страни, в това число и в прилежащи.
– Явно, не са били толкоз остарели.
– Разбира се, употребата на собствеността е виновна обществена задача. Собствеността не е единствено имане. Тя задължава. Ако искаш да си капиталист, би трябвало да докажеш, че можеш дейно да управляваш собствеността, която си придобил посредством приватизация. У нас се даде късмет не толкоз на стопанската деятелност, колкото на един остарял собственически консуматизъм и паразитизъм. Най-успешната договорка на някои нови капиталисти – притежатели, се оказа самия акт на придобиване на предприятието. От там насетне – то върви все надолу. Затова хората упрекват приватизацията, която ги лиши от работни места.
– Обществото обаче е натоварено с упования за отмъщение против тези, които продадоха за жълти стотинки националното благосъстояние. На това ли разчитат партиите?
– Възмездието е освен морална категория, само че и теологична. Християни и мюсюлмани имат вяра в Съдния ден. Малко смешни наподобяват някои днешни политици, като желаят персонално някак да заместят Върховното създание, при осъществяване на неговите задания. Има неща, които могат да се случат в действителния свят, и други, за които това е невероятно. Преходът не може да бъде „ преигран “. Законите, от които в този момент се нуждаем, би трябвало да създадат собствеността по-добре работеща. Те не са лозунгарски. Те са експертни и ще срещат опозиция.
– Съгласно Конституцията, няма отминалост за закононарушенията против мира и човечеството. Сега, като равностойни на тях ще се снабдят и приватизационните закононарушения. Как да разбираме това?
– Миналата година Конституционният съд се произнесе по проектираната тогава нова т. 2 на член 79, алинея 2 от Наказателен кодекс, с която се вкарваше назад деяние във времето на наказателния закон. Написано е, обяснено е. Правната логичност е следната: с приключването на законоустановените давностни периоди за наказателно гонене, освен страната губи опцията да го реализира, само че и за наказателно виновното лице, поражда защитното право да не бъде наказателно преследвано. Гражданите преценяват държанието си с настоящия закон. Конкретно, приватизационните покупко-продажби следва да се правят оценка съгласно работилия при сключването им закон. Ако законът се промени, отсега нататък, отново ще се преценяват, при идващите си дейности с новата уредба. Въвеждането на назад деяние във времето на наказателния закон е изрично отричане на правилата на правовата страна. Лансираната проектопромяна на Основния закон в действителност цели някак да изиграе Конституцията, като я промени в дух, противоположен на фундаменталния й смисъл. Тя е неприятен образец за това, по какъв начин наказателното право може да се третира като клон на политическата агитация, на пиара.
– Искате да кажете, че ГЕРБ бъркат с тази концепция, за какво?
– Да, ГЕРБ би трябвало да схванат, че бъркат. В следприватизационния интервал могат да се създадат доста съответни смислени неща. Например, да се разпореди аналитична оценка на прочут брой – 50, 100 или 200 приватизационни контракти. Кой и по какъв начин е подсигурил, че в договорката е предпазен публичния интерес. Могат да се проучват предхождащите ги правни разбори – мисля, че ще излязат доста любопитни неща. Кой какви активи е „ не запомнил “ да включи и оцени. Ще излязат странни пропуски. За всички ни е значимо да се изследва, по какъв начин и до каква степен приватизаторите са изпълнили поетите от тях задължения – капиталови и обществени. Сроковете по някои приватизационни покупко-продажби още не са изтекли. Рецептата за постприватизацията – „ всичко на масата “ би трябвало да се поддържа. Изследователската задача ще подскаже и някои други по-конкретни потребни решения. Полезно би било – най-малкото, като поука за Народното събрание и за обществото. Законът за концесиите към този момент е обнародван. Като общество отново проспахме значимото. Ще минат няколко години и отново ще се възправят оратори – „ кой позволи? “…
– Българска социалистическа партия е единствена срещу. ГЕРБ обявиха, че ще разчитат на „ златния пръст ” на Корнелия Нинова. Защо от левицата са срещу?
– Българска социалистическа партия следва да се опълчва на блъфьорските политически трикове. Но медийното й въздействие е целеустремено ограничавано. Част от казуса е и у самата нея. Ако теб те слагат, нагледно казано, под стъклен буркан, с цел да не се чува какво казваш, просто би трябвало да го счупиш.
– Извън всички приказки за розово бъдеще, вложения и планове, ние сме пред същински разпад на нацията. Цели области в страната живеят на ръба на мизерията. Властимащите не го ли виждат?
– Да се опитаме да изясним обстоятелствата. Радват ни с приятни цифри за ниска безработица, само че тя е измежду останалите в България. Коректно е да изчисляваме изгубените работни места в България. Днес те са на половина на тези, които имахме преди четвърт век. Два пъти по-малко работещи – това е другото име на злополуката, която като общество крием от себе си. Да вземем инфлационните показатели. Какви са те след хиперинфлацията? Нека ги проследим – година по година и сравним с формалната статистика. Ще се изненадаме какъв брой по-различни са нещата, в случай че използван социално-икономически метод към българските действителности. Важни процеси остават на сянка. Прекалено доста станаха привидностите в българското общество. Не станахме част от привилегированите общества. Как се отразява върху българското общество, да вземем за пример, растежът на наркоманите? Като деградиране на работна мощ, като здравен статус, като гражданска безнравственост и така нататък
– Непрекъснато обаче ни заливат с критерии за бедност…
– И хората към този момент заслужено се нервират от игрите с тези критериите за беднотия. Медийният свръхконтрол в действителност прикрива националната деградация. Съгласен съм, че в цяла Европа текат спорни процеси на тиха, пълзяща декласация и лумпенизация, на обществено смазване на междинните съсловия, само че то приказва, че Старият ни континент също се нуждае от по-друг повсеместен взор към себе си, от по-достоверна картина, от повече обществен натурализъм.
– Един различен проблем също разбуни обществото в последната седмица – този с „ царските парцели ”. Защо се стигна до него, нали има дефинитивно решение на български съдилища за някои от парцелите на Симеон?
– Според мен, господин Сакскобургготски бърка с този си метод на декларирани искания за собствеността върху дворците. Като някогашен български монарх, господин Симеон Сакскобургготски бе посрещнат с почитание в Републиката. Тогава през 2001 година мнозина мислеха за някакъв български модел на пакта „ Монклоа “ – испанско-католическия модел на помиряване сред воювалите в Гражданската война, респективно сред техните наследници. Хубаво звучи, само че не се случи. Особено след 2009 година, в страната избуя конфронтационно-реваншистката изразителност. Участието на Национална движение „Симеон Втори" и на господин Сакскобургготски във властта бе положително, от позиция на приемането на България в Европейския съюз, само че не придвижи страната напред към националното единодушие. Г-н Сакскобургготски има избран политически дълг към страната.
– Има опасност за завеждане на каузи в Страсбург против България от страна на царя. И споделят, че щял да ги спечели…
– Републиканизацията на няколко европейските страни след Първата и изключително след Втората международна война създаде сходни разногласия. Няма монархическа поземлена благосъстоятелност в Германия, в Австрия, в Италия, в Сърбия и в Румъния. В някои случаи се стигна до известно отчасти компенсиране на династиите.Въпросът е, че преобладаващата част от собствеността, за която се спори, не е частна благосъстоятелност. Да напомня, че според член 51 от Търновската конституция, „ държавните парцели принадлежат на българското княжество и с тях не могат да се употребяват нито княза, нито неговите родственици “. В мои изявления от януари и февруари 2003 година във вашия вестник, откакто потвърдих публично-правния темперамент на интендантската благосъстоятелност в изискванията на конституционна монархия, позволих опцията българската република и някогашния монарх един ден да сключат съглашение за някакво отчасти компенсиране, при безусловното признание на обществения темперамент на парцелите, схващани като „ монархическа благосъстоятелност “.
– Значи, не изключвате и през днешния ден една сходна договореност?
-Да, само че то не би могло да бъде резултат на самодейност на уважавания министър Николай Нанков. Политическият смисъл на един сходен, наложително парламентарен акт, следва да се разположи на плоскостта на „ завършек на войната с историята “ в България, като част от една нова национално обединителна политика и единствено откакто се дадат ясни гаранции, че тя ще се следва консенсусно. Давам си сметка, че звучи малко утопично, само че кой знае…
– Казуси като тези с приватизацията и с царските парцели, се появяват непрестанно през годините, което приказва, че някои имат изгода от тях. В същото време все демонстрираме по какъв начин 2-3-има са се върнали от чужбина, а от Терминал 1 и 2 отпътуват стотици?
– Две десетилетия нивата на възнаграждение на труда в България, официално при функционираща пазарна стопанска система, доста отстъпват на средноевропейските. Същите тези българи, които работели с ниска продуктивност на труда у нас и били мързеливи, са оценени много по-високо в недалечни страни. Тази е главната причина за ужасното човешкото изпразване на България, това е българския ЕКЗИТ. Примерно, половината от младото и междинното потомство просто отхвърли да живее и работи при тези условия. Нашата демографска злополука е функционалност освен на снижената раждаемост и високата смъртност, само че изключително на занижените нива на възнаграждение на труда. София и още 3-4 огромни града не са България. На доста места у нас е същинска пустота! Например, не е въпросът, че сме имали доста университети, а че пагубно понижава физически броя на зрелостниците, които желаят да учат в тях.
– Ако употребявам казаното от един народен представител от левицата, какъв брой % са „ дебилните ” хора в България?
– Абсолютно неприемлива бе репликата на проф. Иво Христов и той се извини за нея. Проблемът за интелектуалната деградация на българския обществен спор, обаче, е действителен. Смазва ни радикалния примитивизъм. Обществото би трябвало да си даде сметка, че той е по-голяма опасност да речем, от радикалния ислямизъм.
– Българският вътрешен разпад е едно, само че пък вижте каква активност имаме по повод опитомяването на Западните Балкани. Как ще коментирате огромната външно-политическа интензивност на премиера?
– Грях на прехода бе, че заради погрешно разбирани външни цели, последния четвърт век проблемите към Македония не стояха във фокуса на обществото ни. Уважаваме Вардарската република, желаеме да имаме приятелски връзки с нея, само че от другата страна се демонстрираше неприемане на основополагащи обстоятелства. Като да вземем за пример този, че македонският въпрос е артикул на Берлинския контракт, разцепил родове, села, градове и общини. Там остава турско, тук е българско. Колкото и да сме си близки, 130 години живеем разграничени. Уважаваме Република Македония, зачитаме идентичността й, както я схващат, само че последното от което Македония се нуждае е антибългаризъм.
– И като похлупак на всичко това, което приказваме, Ердоган сподели остри реплики във връзка Лозанския контракт. Претенциите му засягат ли България и вярно ли реагирахме?
– Република Турция е мощна прилежаща страна и е рационално с нея да се поддържат правилни връзки. Но Европа би трябвало да осъзнае феномена „ османски иредентизъм “, т.е., визията, че на всички места, където е било османско, отново трябвало да стане такова. Отказът на Турция от иредентистки желания е основен миг в бъдещите връзки сред Европейски Съюз и Турция. Някои в Брюксел още не са го разбрали…
Нашият посетител
Мирослав Попов е правист, политически анализатор и специалист по етническите и религиозните въпроси. Бил е заместител ръководител на Националния съвет по етническите и демографските въпроси (2006-2009 г.) към Министерския съвет. Автор на голям брой публикации и студии по правно-политически въпроси. Съпредседател по етническите и религиозните въпроси към Народно събрание на Българска социалистическа партия.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ