Грешникът Спас Байрев: Горд съм с всичко, което се случи с мен
Завръщането в игра на Спас Байрев провокира същинска блъсканица в родния волейбол. 24-годишният диагонал още веднъж е на линия за Арда след изтърпени 12 месеца наказване поради приложимост на марихуана. Волейболистът даде изявление за “Тема спорт”, в което приказва за миналата година и своето бъдеще.
– Спас, година по-късно още веднъж огромна блъсканица около теб, този път при картотекирането ти в Арда…
- Явно това ми е карма. Така го дефинирам. Постоянно съм в някакъв екшън, даже и без да вземам участие. Но всичко е изцяло по разпоредбите.
– Как се чувстваш отново на полето? Как изкара тази една година?
– Изключително благополучен. Доста дълга година беше. Хубавото е, че ми стигна времето да премисля много неща. И да мога да ги наредя по верния метод отсега нататък.
– Какво разбра от тази една година, видя ли кои са ти приятелите?
– Най-важното е, че който каквото и да ти направи, върнеш ли му с положително, се чувстваш спокоен и благополучен. Без задни мисли и неприятни усеща, това е най-важното за мен. От всички нелепости съумях да отвърна на хората с положително. Не съм мислил или желал на никого неприятното.
– Имаше ли хора, които те подкрепяха и търсеха?
– Разбира се, доста беше готино. Бяха една концепция повече, в сравнение с мислех, че ще са. Свързани и с волейбола, и отвън него. Предпочитам хората, които са ми създали положително, да не ги загатвам. Понеже има една остаряла приказка - “Щастието обича тишината”, и я последвам от известно време.
– Колко ти липсваше волейболът?
– Като пуснеш второкласник да си играе пред блока с момчетата… И внезапно го накажеш за един месец да не играе повече, тъй като е счупил прозорец, дали му липсва тази игра? Чувството е същото. Вземат ти най-скъпото.
@@@
– Как се почувства, като изигра първия мач против ЦСКА?
– На мястото си.
– Имаше ли напрежение?
– Абсолютно не, извънредно спокоен бях. Опитах се да се веселя на момента. Както ще се старая и отсега нататък да изживявам пълноценно всеки един момент.
– Ако използваме факсимиле -презареждане, прераждане, какво претърпя?
– Презареждане по-скоро. Получи се една отмора, от която имах извънредно доста потребност.
– Как ще гледаш на волейбола занапред?
– Както и преди. За мен това е нещо, което върша с изключителна обич, към самия спорт. Понеже е много умна игра, мисля, че няма предел на опциите накъде да се развиваш. Същевременно носи доста наслаждение на публиката, тъй че ще виждам да се разпределям колкото ми разрешава тялото. Че от време на време и над това.
– Готов ли беше физически и игрово против ЦСКА?
– Аз персонално не знам дали съм бил подготвен, само че след година отмора в първия мач направих 30 точки, след това във втория -37. Мисля, че единствено приказва за себе си.
@@@
Преди година и половина беше проектонационал, назоваха те новия Владо Николов. Къде се виждаш след една година, тъй като за това лято няма по какъв начин да приказваме за националния тим?
- Бях и към момента съм извънредно признателен на Владо Николов за това, което направи. Това е огромен жест към младеж – за бенефиса, имам поради. В оня миг се почувствах доста длъжен към него. Предпочитам обаче да остане в предишното този прякор, в никакъв случай не съм желал да бъда някой различен. Винаги съм се стремял това, което върша, и това, към което се пробвам да отида, да бъде Спас Байрев. Не новия Владо Николов, не новия Жиба, не новия Юсейн Болт или Майкъл Фелпс…
– А какви са упоритостите ти за след година? Гледаш ли толкоз надалеч?
– Винаги съм гледал напред, не се обръщам обратно. Радвам се, че цялата обстановка към този момент я представям пред хората като иронична веселба. Аз съм ОК с нея, тъй като като мъж излязох и си признах всичко, колкото и да е жалко или тежко, или както го дефинират хората. Не съм обвинил безусловно никой през тази година, не мисля и да го върша, тъй като няма защо да упреквам който и да е с изключение на самия себе си. Горд съм с всичко, което се случи с мен – не ми беше по никакъв начин елементарно, само че бе извънредно потребно.
– Дали в този момент няма да е по-лесно за теб, тъй като няма да го има напрежението от сравненията с Владо Николов, с националния тим?
– Не, това не беше напрежение, а наслаждение да се потвърждавам. Никога не е било напрежение да ме съпоставят с някого. Грешката бе на хората, че го вършат. Защото аз се пробвам да изградя мое лично име, а не име около някой различен. Затова постоянно ми е било огромна спънка, тъй като съм малко по-странен темперамент. Когато има някакви нередности, без значение от какво равнище, считам за належащо да ги споделя. Това доста пъти ми е изигравало смешка. Но няма новия Владо Николов, няма остарелия Барак Обама – има си само Спас Байрев и постоянно ще е той.
– Ще има ли нов Спас Байрев следователно?
– Че на остарелия какво му е? Старият си е супер – хвърля по 37 точки, подиграва се на някои треньори в игрището, които го афишират за приключен. Аз се гордея с това, което съм сега. И че всички неточности, които съм направил, най-малко започнаха да ме водят към щастливи и позитивни моменти. Благодарение на тези неточности животът ми се стече по този начин, че срещнах дамата, която е до мен, моята обич. Получиха се доста положителни неща около мен в спорта, съумях да вземам участие в благотворителни дела, да оказа помощ на много хора. Това е за мен – просто желая да карам хората да са щастливи, безусловно нищо друго. Нито играя волейбол за пари, нито нищо. Искам хората, които ме гледат, да се забавляват и да усещат наслаждение от това. Също както аз.
– Спомена, че си признателен на Владо Николов за това, което направи за теб преди 2 години. Как се почувства преди година, когато беше освободен, имаше ли болежка в теб тогава? И има ли късмет още веднъж да си част от Левски?
– Абсолютно не мисля, че има възможност да се случи. Както споделих, съм му признателен за всичко, което направи, тъй като до тогава не ми се бяха случвали сходни неща – множеството тимове, против които бях играл, са били на много по-ниско равнище, нямал съм удоволствието да видя от близко такива състезатели, камо ли на игрището. Но мисля, че имаше още хиляди разновидности, в които можеше да постъпи по друг метод от това, което направи.
@@@
– Тоест разграничаваш едната постъпка от другата? И не изграждаш облик единствено от това, че те повика в оня състав, а трупаш и спомагателни страсти.
– Никога не съм си разрешавал да върша преценка за човек от едно-единствено нещо. Абсолютно от цялото ни другарство съм си построил мнение за него, което е позитивно, несъмнено. Мисля, че след крайното му решение имаше хиляди други разновидности, в които да се усещам в пъти по-зле и да осъзная постъпката си. Същевременно мотивирайки ме за по-напред. Но в последна сметка аз бях просто един играч, нито съм бил началник, нито скоро ще бъда подобен, с цел да кажа аз какво бих направил. Всичко са мои догатки.
– От Арда споделиха, че имаш контракт за 3 години. Имаш ли опасения, че може да играеш с тях във Висшата лига вместо в Суперлигата?
– Арда е клуб, който без значение от класирането или статуса на тима, ми даде извънреден късмет две години подред, от които съумях да се възползвам оптимално. Дошъл е моментът, в който е редно аз да им оказа помощ, тъй като мога да го направя. А и всичко е доста релативно. Например Дунав Русе и Хебър бяха в долната лига, само че имаха добра селекция, държаха обичайно равнище на тренировки, играчите поддържаха също положително равнище на волейбол. И нямам никакви терзания, тъй като този клуб е направил доста за мен и е редно да направя същото за тях.
Хари Латифян, " Тема Спорт "
– Спас, година по-късно още веднъж огромна блъсканица около теб, този път при картотекирането ти в Арда…
- Явно това ми е карма. Така го дефинирам. Постоянно съм в някакъв екшън, даже и без да вземам участие. Но всичко е изцяло по разпоредбите.
– Как се чувстваш отново на полето? Как изкара тази една година?
– Изключително благополучен. Доста дълга година беше. Хубавото е, че ми стигна времето да премисля много неща. И да мога да ги наредя по верния метод отсега нататък.
– Какво разбра от тази една година, видя ли кои са ти приятелите?
– Най-важното е, че който каквото и да ти направи, върнеш ли му с положително, се чувстваш спокоен и благополучен. Без задни мисли и неприятни усеща, това е най-важното за мен. От всички нелепости съумях да отвърна на хората с положително. Не съм мислил или желал на никого неприятното.
– Имаше ли хора, които те подкрепяха и търсеха?
– Разбира се, доста беше готино. Бяха една концепция повече, в сравнение с мислех, че ще са. Свързани и с волейбола, и отвън него. Предпочитам хората, които са ми създали положително, да не ги загатвам. Понеже има една остаряла приказка - “Щастието обича тишината”, и я последвам от известно време.
– Колко ти липсваше волейболът?
– Като пуснеш второкласник да си играе пред блока с момчетата… И внезапно го накажеш за един месец да не играе повече, тъй като е счупил прозорец, дали му липсва тази игра? Чувството е същото. Вземат ти най-скъпото.
@@@ – Как се почувства, като изигра първия мач против ЦСКА?
– На мястото си.
– Имаше ли напрежение?
– Абсолютно не, извънредно спокоен бях. Опитах се да се веселя на момента. Както ще се старая и отсега нататък да изживявам пълноценно всеки един момент.
– Ако използваме факсимиле -презареждане, прераждане, какво претърпя?
– Презареждане по-скоро. Получи се една отмора, от която имах извънредно доста потребност.
– Как ще гледаш на волейбола занапред?
– Както и преди. За мен това е нещо, което върша с изключителна обич, към самия спорт. Понеже е много умна игра, мисля, че няма предел на опциите накъде да се развиваш. Същевременно носи доста наслаждение на публиката, тъй че ще виждам да се разпределям колкото ми разрешава тялото. Че от време на време и над това.
– Готов ли беше физически и игрово против ЦСКА?
– Аз персонално не знам дали съм бил подготвен, само че след година отмора в първия мач направих 30 точки, след това във втория -37. Мисля, че единствено приказва за себе си.
@@@ Преди година и половина беше проектонационал, назоваха те новия Владо Николов. Къде се виждаш след една година, тъй като за това лято няма по какъв начин да приказваме за националния тим?
- Бях и към момента съм извънредно признателен на Владо Николов за това, което направи. Това е огромен жест към младеж – за бенефиса, имам поради. В оня миг се почувствах доста длъжен към него. Предпочитам обаче да остане в предишното този прякор, в никакъв случай не съм желал да бъда някой различен. Винаги съм се стремял това, което върша, и това, към което се пробвам да отида, да бъде Спас Байрев. Не новия Владо Николов, не новия Жиба, не новия Юсейн Болт или Майкъл Фелпс…
– А какви са упоритостите ти за след година? Гледаш ли толкоз надалеч?
– Винаги съм гледал напред, не се обръщам обратно. Радвам се, че цялата обстановка към този момент я представям пред хората като иронична веселба. Аз съм ОК с нея, тъй като като мъж излязох и си признах всичко, колкото и да е жалко или тежко, или както го дефинират хората. Не съм обвинил безусловно никой през тази година, не мисля и да го върша, тъй като няма защо да упреквам който и да е с изключение на самия себе си. Горд съм с всичко, което се случи с мен – не ми беше по никакъв начин елементарно, само че бе извънредно потребно.
– Дали в този момент няма да е по-лесно за теб, тъй като няма да го има напрежението от сравненията с Владо Николов, с националния тим?
– Не, това не беше напрежение, а наслаждение да се потвърждавам. Никога не е било напрежение да ме съпоставят с някого. Грешката бе на хората, че го вършат. Защото аз се пробвам да изградя мое лично име, а не име около някой различен. Затова постоянно ми е било огромна спънка, тъй като съм малко по-странен темперамент. Когато има някакви нередности, без значение от какво равнище, считам за належащо да ги споделя. Това доста пъти ми е изигравало смешка. Но няма новия Владо Николов, няма остарелия Барак Обама – има си само Спас Байрев и постоянно ще е той.
– Ще има ли нов Спас Байрев следователно?
– Че на остарелия какво му е? Старият си е супер – хвърля по 37 точки, подиграва се на някои треньори в игрището, които го афишират за приключен. Аз се гордея с това, което съм сега. И че всички неточности, които съм направил, най-малко започнаха да ме водят към щастливи и позитивни моменти. Благодарение на тези неточности животът ми се стече по този начин, че срещнах дамата, която е до мен, моята обич. Получиха се доста положителни неща около мен в спорта, съумях да вземам участие в благотворителни дела, да оказа помощ на много хора. Това е за мен – просто желая да карам хората да са щастливи, безусловно нищо друго. Нито играя волейбол за пари, нито нищо. Искам хората, които ме гледат, да се забавляват и да усещат наслаждение от това. Също както аз.
– Спомена, че си признателен на Владо Николов за това, което направи за теб преди 2 години. Как се почувства преди година, когато беше освободен, имаше ли болежка в теб тогава? И има ли късмет още веднъж да си част от Левски?
– Абсолютно не мисля, че има възможност да се случи. Както споделих, съм му признателен за всичко, което направи, тъй като до тогава не ми се бяха случвали сходни неща – множеството тимове, против които бях играл, са били на много по-ниско равнище, нямал съм удоволствието да видя от близко такива състезатели, камо ли на игрището. Но мисля, че имаше още хиляди разновидности, в които можеше да постъпи по друг метод от това, което направи.
@@@ – Тоест разграничаваш едната постъпка от другата? И не изграждаш облик единствено от това, че те повика в оня състав, а трупаш и спомагателни страсти.
– Никога не съм си разрешавал да върша преценка за човек от едно-единствено нещо. Абсолютно от цялото ни другарство съм си построил мнение за него, което е позитивно, несъмнено. Мисля, че след крайното му решение имаше хиляди други разновидности, в които да се усещам в пъти по-зле и да осъзная постъпката си. Същевременно мотивирайки ме за по-напред. Но в последна сметка аз бях просто един играч, нито съм бил началник, нито скоро ще бъда подобен, с цел да кажа аз какво бих направил. Всичко са мои догатки.
– От Арда споделиха, че имаш контракт за 3 години. Имаш ли опасения, че може да играеш с тях във Висшата лига вместо в Суперлигата?
– Арда е клуб, който без значение от класирането или статуса на тима, ми даде извънреден късмет две години подред, от които съумях да се възползвам оптимално. Дошъл е моментът, в който е редно аз да им оказа помощ, тъй като мога да го направя. А и всичко е доста релативно. Например Дунав Русе и Хебър бяха в долната лига, само че имаха добра селекция, държаха обичайно равнище на тренировки, играчите поддържаха също положително равнище на волейбол. И нямам никакви терзания, тъй като този клуб е направил доста за мен и е редно да направя същото за тях.
Хари Латифян, " Тема Спорт "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ