Завръщането на властта в ръцете на Народното събрание е добър

Завръщането на властта в ръцете на Народното събрание е добър знак, когато става дума за парламентарна република. Въпросът е какво новият парламент ще реши да прави с властта. Винаги има риск положителните желание за връщане към естественото и законното да се люшнат в посока към реваншизма. Денят на Конституцията е добър мотив да се замислим над това. Анализ на правозащитника адв. Александър Кашъмов*

След повече от две десетилетия борби за съществени човешки права в правосъдните зали, Народното събрание, пред Конституционния съд и Съда в Страсбург, се замислих през какво преминахме, какво следва и какво желаеме да следва. Нашата конституция бе написана преди три десетилетия, а полагането на главните ни закони преди към 20 години.

В последното десетилетие, под знака на сякаш продължаващата нужда от смяна, стартира развой на разруха на част от постигнатото.

Предходният парламент оряза втората правосъдна инстанция по редица административни каузи, които по структура имат за последна цел с изключение на отбраната на гражданските права, налагане на дисциплинираност за администрацията и противопоставяне на нарушаванията, нередностите и даже корупцията. Това бе аргументирано с потребността от облекчение на Върховния административен съд от натоварването.

Върховна демонстрация на надменност беше спекулацията с новата конституция през 2020 година. Това бе направено без никаква нужда, без обикновен жест към суверена. В плана за нова конституция отбраната на главните права, изведени през 1991 година на напред във времето, бяха запокитени на опашката.