Янините девет братя - най-българската опера
Завръщането на акад. Пламен Карталов към "Янините девет братя " от Любомир Пипков е с най-новата му режисура в Софийската опера, с която потегли към една от най-великите международни оперни подиуми - Болшой спектакъл. Но завръщането има и различен резултат - в навечерието на гостуването в Москва излезе книгата на Карталов "Янините девет братя. Режисьорски проекции ", издание на "Захарий Стоянов ". Тя ще бъде показана на 31 май от 18 ч. в огромния салон на Българска академия на науките.
Няма подозрение, че "Янините девет братя " е въздействащ иносказателен шедьовър от предишното, насочен към бъдещето. И постановките на шедьовъра на "поета на звуци " в ново време се трансформират в разтърсващи събития. Разтърсват, тъй като родовата мощност на едно българско семейство, българската земя и Родината тук имат еднообразно обвързвано значение. Тяхната съгласуваност е в общото им страдалчество. И съвременникът усеща това. Пламен Карталов още като студент в Музикалната академия прави драматургично-музикален разбор на оперния шедьовър на Пипков и в разискванията има поддръжка на Маестрото, с цел да се трансформира по-късно операта "Янините девет братя " в негова "Библия " за драматургичен и режисьорски разбор.
Книгата на Карталов е разграничена на четири елементи, в които се преглеждат стилът, идейно-съдържателните характерности, музикалният език и особеностите на драматургията. Появяването на "Янините девет братя " е неотделимо от атмосферата на 20-те и 30-те години на ХХ век и придвижването "Родно изкуство ", на тази новаторска ера е отдадена първата част. Втората разкрива родословието на оперното либрето. Третата част е наречена "Поглед от партитурата " и преглежда особеностите, структурата и изразните средства на музикалното деяние, до момента в който идната е проекция на музикалната драматургия и театралния прочит на творбата, по тази причина се назовава "Поглед от сцената ". Книгата напомня както шумния триумф на премиерата на "Янините девет братя " на сцената на Народния спектакъл през 1937 година, по този начин и идващите нови музикално-сценични версии през 1961, 1979 и 1984 година - две софийски, по една в Стара Загора и Русе. Последната режисура съгласно доцент доктор Лъчезар Каранлъков има стойност на креативен героизъм на Софийската опера и на акад. Пламен Карталов. Може би тъй като пази това, което съставлява "най-българската опера ": трагизъм в музикалната драматургия, отличаващ се с шекспировски измерения, разгръщащ се на фона на "традиционния " фолклорен битовизъм, зареден с ярка социална новост и философско-етична извисеност. Книгата се обогатява и от приложенията, в които са показани национални песни, от които са почерпени претекстовете в либретото, описа на Никола Веселинов, който стои в неговата основа, а по този начин също полемиката към операта, както и отзивите за постановките й. Цялото това благосъстояние на ревюто и приложенията е подкрепено от богат илюстративен материал. Любомир Пипков и неговият шедьовър с превъплъщенията му заслужават тази книга.
Няма подозрение, че "Янините девет братя " е въздействащ иносказателен шедьовър от предишното, насочен към бъдещето. И постановките на шедьовъра на "поета на звуци " в ново време се трансформират в разтърсващи събития. Разтърсват, тъй като родовата мощност на едно българско семейство, българската земя и Родината тук имат еднообразно обвързвано значение. Тяхната съгласуваност е в общото им страдалчество. И съвременникът усеща това. Пламен Карталов още като студент в Музикалната академия прави драматургично-музикален разбор на оперния шедьовър на Пипков и в разискванията има поддръжка на Маестрото, с цел да се трансформира по-късно операта "Янините девет братя " в негова "Библия " за драматургичен и режисьорски разбор.
Книгата на Карталов е разграничена на четири елементи, в които се преглеждат стилът, идейно-съдържателните характерности, музикалният език и особеностите на драматургията. Появяването на "Янините девет братя " е неотделимо от атмосферата на 20-те и 30-те години на ХХ век и придвижването "Родно изкуство ", на тази новаторска ера е отдадена първата част. Втората разкрива родословието на оперното либрето. Третата част е наречена "Поглед от партитурата " и преглежда особеностите, структурата и изразните средства на музикалното деяние, до момента в който идната е проекция на музикалната драматургия и театралния прочит на творбата, по тази причина се назовава "Поглед от сцената ". Книгата напомня както шумния триумф на премиерата на "Янините девет братя " на сцената на Народния спектакъл през 1937 година, по този начин и идващите нови музикално-сценични версии през 1961, 1979 и 1984 година - две софийски, по една в Стара Загора и Русе. Последната режисура съгласно доцент доктор Лъчезар Каранлъков има стойност на креативен героизъм на Софийската опера и на акад. Пламен Карталов. Може би тъй като пази това, което съставлява "най-българската опера ": трагизъм в музикалната драматургия, отличаващ се с шекспировски измерения, разгръщащ се на фона на "традиционния " фолклорен битовизъм, зареден с ярка социална новост и философско-етична извисеност. Книгата се обогатява и от приложенията, в които са показани национални песни, от които са почерпени претекстовете в либретото, описа на Никола Веселинов, който стои в неговата основа, а по този начин също полемиката към операта, както и отзивите за постановките й. Цялото това благосъстояние на ревюто и приложенията е подкрепено от богат илюстративен материал. Любомир Пипков и неговият шедьовър с превъплъщенията му заслужават тази книга.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ