Зависима жена се опитва да нарече независимостта неженствена.Има един не

Зависима жена се пробва да назова независимостта неженствена.

Има един не просто бъг, а същинска вирусна стратегия, поради която доста дами седят в дупка и не мислят да излязат оттова. Всяка жена с дефицит на запаси е осведомена с тази стратегия. Жените, които имат доста запаси, считат това отношение за неуместно, само че незабавно щом отчасти изгубят ресурсите си, стартират да си мислят: „ Може би това не е чак толкоз неуместно? “.

Истинска вирусна стратегия

Ето по какъв начин звучи тя: „ Женствеността е уязвимост, зависимостта от мъж прави дамата привлекателна “. От едната страна гроздето е кисело. Жената е подвластна, по тази причина се пробва да назова независимостта липса на женственост. Това отношение пречи на слабите дами да станат по-силни. Може би някои от тях биха положили старания, биха пробвали, биха работили интензивно. Но тази мисъл, че слабостта е по-женствена, че човек би трябвало да бъде слаб поради по-голямата прелест, е доста разсейваща.

Осъзнала някаква потребност, материална или не, слабата жена стартира да гледа към мъжете. Може би не би гледала мъже поради потребност (а би търсила нещо друго), в случай че разбираше, че потребността ѝ я прави отблъскваща. Но по някаква причина ѝ се коства, че мъжете са податливи на женска взаимозависимост, че намират такива дами за по-женствени. И по този начин тези просякини пълзят, облечени и накичени, с цел да молят мъжете за настойничество.

А дамата би трябвало да пълзи в другата посока - към независимостта. И не пълзете, а се изправете на краката си и се научете да ходите. Нуждата да се обърне към различен, с цел да получи настойничество, въоръжава дамата първо с пинсети, след това с клещи, а най-после и с точилки. Пинсетите са флиртуващите, транспарантни подмятания, въздишки, срамежливо почервеняване, о, по какъв начин желая това, това би било страхотно…Клещите са молби, от време на време директни, настоятелни молби, от време на време даже нападателни. А точилките са груби претенции, заповеди, обвинявания, закани, битка за настойничеството на някой различен.

Често, по някаква причина, битката за непознато наставничество се възприема от дамите като битка за права. За правата на какво? Под непознати грижи? Ако желаете да преразпределите територия, жилища или финанси, би трябвало да се борите в съда или на законодателно равнище. Да се бориш обаче персонално със притежателя на територията му е неуместно, още повече – под негова настойчивост си.

Докажете в съда, че това е вашата територия и си я върнете. Но да се борите с прочувствени точилки значи да се борите против себе си, да излезете оттатък правното поле и да си навлечете наказание.

Това е в пъти по-вярно, когато се борите не за пари, а за обич

Никой съд няма да признае правото ти на обич. Повечето дами схващат, че жена с голямата точилка не е привлекателна. Но за жалост не виждат, че тази жена с точилката и флиртуващото подвластно създание са едно и също нещо. Първата нападателно изисква да ѝ дадат това, което не желаят да ѝ дадат.

Сексуалната прелест не е твоят полов апетит. Но дамите се пробват да показват какъв брой са гладни и тревожни, мислейки си, че това ще провокира привличане към тях. Твоят апетит и апетитът на някой различен са две разнообразни неща. Когато си прекомерно гладна те бягат от теб. По същия принцип дамите считат, че желанието на мъжете да дават дарове, да се грижат, да закрилят някого произтича от потребностите на дамите. А в действителност мъжът се нуждае от любовта на тази жена, от нейното наличие, от нейната непосредственост, по тази причина ѝ дава дарове, по тази причина се грижи за нея и я закриля.

Мъжът е този, който има потребност, а не дамата

Ако тя има потребност от него доста повече, в сравнение с той от нея, ще го дърпа първо с пинсетите, след това с клещите, а след това ще вземе точилката в ръце или даже ще отиде на барикадите, доказвайки, че той ѝ е задължен поради разрушения ѝ живот. Дамите с корони, преплетени с кисело грозде, считат, че неналичието на интерес у мъжете се дължи на тяхната самостоятелност.

Всъщност, погледнете деликатно тези дами. Те постоянно наподобяват извънредно. Веднага излиза наяве, че те не обичат себе си, не се харесват, не се усещат доста добре. Те се смеят малко и почиват скучно, без обсег или въображение, в тях няма спонтанност. Имат малко сила.  Енергиен недостиг, който се демонстрира във външния тип и държанието. Дори и да имат някакви пари и да се устоят, те са доста малко, с цел да бъдат в действителност самостоятелни. Всички останали опори, като се изключи материалната, куцат.

Именно тази потребност основава вакуум към тях. Никой не желае да извърши живота им с тяхната сила, да огледа напрегнатото им лице или да води диалог по скучните им тематики. Когато сте енергийни вампири, към вас се образува вакуум. Когато нямаш какво да дадеш или никой не желае да го вземе, се опитваш да привлечеш вниманието на всеки, който се приближи, даже и да не го забелязваш, и започваш да го смяташ за своя „ инвестиция “.

Ако дамите нямаха такава потребност, те щяха да блестят и мнозина мъже щяха да се въртят към тях. Те щяха да се приближават единствено, с цел да им се възхитят, а след това няма да желаят да си тръгнат. Те биха поискали връзка с тях.

Независимостта е привлекателна!

Това е единственото нещо, което е същински привлекателно както у мъжете, по този начин и у дамите. Независимостта не е мрачна преграда, която идва единствено поради последна потребност и липса на сила, от боязън, от уязвимост. Независимостта е когато можеш да си позволиш насладата от живота, тъй като не зависиш от никого, когато твоите енергийни източници принадлежат на теб. Ти ги управляваш, ти ги контролираш, а не някой различен ти подава трохички.

Когато имате цялостна съкровищница от сила, тогава сте самостоятелни. Докато режимът на тежки строги икономии и обособяване от мъжете е същата взаимозависимост, умножена със страха, че те ще ти я лишават. Само вижте какъв брой отвратителни са слабите дами, в действителност слабите: нещастни, засегнати, ревностни, лепкави, гладни, нуждаещи се от внимание и пари. Кой има потребност от тях, кой би желал да им даде нещо от страдание?

Вземете да вземем за пример дами, пристрастени към секса. На стадия на пинчера те гледат в очите и чакат най-сетне да ги целунат, а в случай че е нов господин той може даже да се зарадва, че всичко се случва без негова инвестиция. Той е благополучен, само че не е имал време да се затопли, тъй че сексът ще бъде отегчителен, а нашата ще желае още, тъй като не е получила това, което желае. Без да чака тя ще вземе клещите в ръцете си. А малко по-късно и точилката, в случай че мъжът не избяга.

Привлекателна ли е тази жена? Те постоянно са сравнявани с измръзнали и фригидни дами, които не желаят безусловно нищо, гледат навъсено, недоверчиво или даже се наскърбяват от „ мръсни “ оферти и се възмущават.

Мислите ли, че тези небогати дами са самостоятелни? Защо са въоръжени с точилки? Защо си фантазират, че някой желае да ги унижи и стъпче? Толкова ли са уверени, че сексът с тях постоянно е замърсен? Умовете на такива дами са доста неприятни. Те просто се нуждаят от отбрана. Те имат огромна потребност от отбрана и се усещат като бежанци от война. Помислете върху думата „ самостоятелност “. Липсва взаимозависимост, послушание, боязън, само че нищо не се отнася до липса на предпочитание.

Независимият човек може да си разреши всевъзможни стремежи, той не изпитва никакво отчаяние. Фрустрацията е тягост, невъзможността да постигнеш това, което искаш, отхвърлянето на това, което искаш заради отчаяние. Как може фрустрацията да се обърка с независимостта? Когато човек има доста сила, той има и доста стремежи. Той желае това, това, петото и десетото, само че не зависи от това. Той има достъп до доста неща, тъй че не е подвластен от никого.

Докато подвластната жена е принудена да се вкопчва, да притегля внимание, пари, секс. Независимата има всичко това и следва да получи още. Колкото по-независима си, толкоз повече хора са склонни да ти дадат нещо, с цел да бъдат с теб. Хората дават от обич. От свое лично предпочитание и за свое лично наслаждение. От страдание дават малко и насилствено, а поради клещите и точилките затварят изцяло коритото за храна.

Само си представете по какъв начин наподобява една подвластна жена: кучешки взор, прибрана глава, подготвеност да прикрие всяка отрицателна смяна с илюзии, боязън от загуба, единодушие с всевъзможни условия, некадърност да си обезпечи добър живот. Не бихте си помислили, че тя е женствена и привлекателна. Малко неща са по-отблъскващи и антисексуални от нея.

Защо е належащо да се изясняват толкоз явни неща? По какви способи това е прикрито от съзнанието? Само не казвайте, че е по-лесно да си детски и е по-приятно да си на дъното, в сравнение с да работиш. Първоначално никоя жена не желае да се откри долу - тя се надява да цари над мъжа посредством неговата обич.

Но по какъв начин е обвързвана в съзнанието ѝ неговата обич с нейната взаимозависимост? Какво е привлекателното в това? Защо връзката сред зависимостта и унинието, потребността и страданието не е явна? Защо връзката сред силата и спонтанността не е явна?

За мъжете е явно, само че за дамите към момента не.

*Източник: evo-lutio.livejournal.com,  Марина Комисарова

Снимки: Freepik