Спомени от соца: Мъртвото петролно море на България
Завиждал ли е Тодор Живков на румънския деспот Николае Чаушеску? Двамата се срещаха постоянно сякаш в „ другарска атмосфера “, както я описваха в партийната преса. Всъщност обаче бяха в скрито състезание за ловни триумфи, написа Socbg.com.
Е, и за нефт. Ако Живков е завиждал на Чаушеску, то е било за едно – северните ни съседи имат петрол. България трябваше да го внася. За 50 година (от 1960 до 2010 г.) у нас са изпомпани единствено 8,5 млн. тона петрол, т.е. почти колкото е годишното ползване в този момент. За съпоставяне в Румъния са получили толкоз личен нефт единствено през 1976 година
По тази причина на геолозите ни е поръчано да вършат, да костват, само че да издирят петрол и в България. През 1960 година дори се слага задачата Комитетът по геология да възнамерява какъв брой находища ще открие. „ Политиците си представяха, че като търсиш, ще намериш “ – спомня си ст.н.с. Венелин Велев.
Първото нефтено находище у нас е намерено край Тюленово през 1951 година от българо-съветска експедиция, а добивът на нефт стартира три години по-късно. От 1958 година търсенето се уголемява и навътре в страната. В началото на 60-те години фантазиите като че се сбъдват – на 8 ноември 1961 година е намерено находището в Гиген, на 28 март 1962 година избликва петрол край Долни Дъбник, на 15 август 1962 година – газ край Чирен.
Създадена е комисия по запасите – специфичен държавен орган, който утвърждава догатките. Тя има последната дума по въпроса с какви запаси разполагат находищата и по какъв начин да се създават по-нататък. Бившият заместник-председател на Комитета по геология Георги Димов е изчислявал какъв брой газ има в Чирен, само че не е позволен да взе участие в работата на комисията, тъй като не поставя розовите очила.
„ По моите калкулации там имаше най-много 5 милиарда куб. метра, а министърът искаше да са 12 милиарда – спомня си той. – Накрая комисията ги утвърди на 8. Попитах: „ Защо? “ Отвърнаха ми: „ Трябва да построим химкомбинат във Враца. Ако не ги обявим за 8 милиарда, няма да е стопански целесъобразно. “ Казах: „ Добре, а когато газът свърши? “ Министърът ми отвърна: „ Дотогава ще пристигна тръбата от Съветския съюз. “
Добивът на газ от Чирен стартира на 5 февруари 1965 година През 1967 година се взема решение да се строи „ Химко “ – Враца. Още през 1977 година Чиренското находище е затворено и се трансформира в вместилище. За тези 12 година употреба оттова са получени общо единствено към 3,9 милиарда куб. м газ и се допуска, че са останали към 2,5 милиарда
Подобно е ситуацията с нефта край село Долни Дъбник. Там е открит първокачествен нефт, сходен на сорта брент и на либийския. През идващите десетина години намират залежи на още две места в Плевенско – край Горни Дъбник и Долни Луковит.
Някои изричат съмнение, че под Дунавската низина има цяло петролно море, общо за България и Румъния. Вече наподобява напълно допустимо Живков да дръпне килимчето на Чаушеску, като изсмучем нефта му отдолу под Дунава…
Запасите на дъбнишкото находище са оценени на 18 млн. тона, което се оказва три пъти повече от действителното. На основата на тези догатки през 1967 година в Плевен стартира да се строи нефтохимически комбинат, прочут през днешния ден с името „ Плама “. Неговият потенциал е 1 млн. тона годишно, 10 пъти по-малко от бургаския „ Нефтохим “, което още тогава прави плевенската рафинерия нерентабилна.
Георги Димов изяснява: „ Разсъждаваше се по този начин – ще построим „ Плама “, а когато находището се изчерпи, руснаците ще ни дадат петрол, откакто имаме мощности. “
На пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия за развиване на енергетиката на 26 ноември 1969 година е взето решение „ да продължат с ускорени темпове проучвателните работи за откриване на нови залежи от петрол и природен газ “. Планира се разширение на двата нефтохима – край Плевен и Бургас, тъй че през 1975 година да могат да преработват 12-13, а през 1980 година – 18-20 млн. тона необработен нефт. Долни Дъбник става град.
Бургаската рафинерия е разширена до 15 млн. т, колкото в никакъв случай не е получавала. Това е два пъти повече от настоящия импорт. По данни на Министерския съвет „ Лукойл “ е преработил в Бургас през 2007 година 7,1 млн. тона петрол. Тъй като проектите би трябвало да се извършват, се вършат бомбастични прогнози за запасите в находищата.
През 1973 година залежите в Северна България се пресмятат на 227 млн. тона условно гориво, в черноморския шелф – на още 150 млн. т. Ако това беше правилно, щяхме да сме обезпечени със личен нефт най-малко за 50 години.
В края на 70-те години на предишния век очакванията почват да гаснат. Ресурсите се оказват доста пъти по-малки. Предположенията за залежите в Северна България са поправени и стават надалеч по-скромни – 150 млн. т. Днес са паднали доста – приказва се за 59 млн. т в Дунавската низина и 14 млн. т в шелфа. Но съгласно някои геолози и тези цифри са прекомерно оптимистични…
Находищата ни са 98% изчерпани. В момента у нас се добиват алегорични количества, от порядъка на трийсетина хиляди тона годишно, което е под 1% от потребностите на страната. Цялата стойност наполучения в България петрол за половин век е едвам един милиард $. Интересно дали не са дадени повече за геоложки изследвания.
Освен геолози страната финансира и сондьори самодейци, които съумяват по някакъв метод да завоюват доверието на партийните вождове. Една такава бригада, която търси петрол с багети, е пратена от министър-председателя Гриша Филипов. Тя дълго обикаля и дупчи със сонди из Северна България без никакъв резултат.
Въпреки това министърътна минералните запаси Стамен Стаменов, човек с изключително въздействие върху Тодор Живков, продължава да е оптимист. Георги Димов е участвал на негова среща с Кирил Зарев, шеф на плановия комитет. Зарев се оплакал: „ Не ми стигат 3 млн. тона петрол, Стаменов! “ А министърът му отвърнал: „ Не три, шест милиона ще ти осигуря: два от шелфа, два от битуминозните шисти и два от Либия. “
Стаменов стартира либийската петролна случка.
След като нефтеното море под Северна България се оказва мираж, Живков разпорежда петролните си очаквания на черноморския ни шелф. Тези фантазии въодушевява един американец – Арманд Хамър, притежател на компанията „ Оксидентъл петролиум “.
През 80-те години България се нуждае от 14 млн. тона петрол годишно. 11 от тях идват от Съюз на съветските социалистически републики, обаче руският министър председател Алексей Косигин предизвестява: „ Повече не можем да ви даваме. “ Останалите три милиона би трябвало да осигурим от лични източници.
През 1982 година вицепремиерът Георги Йорданов отива в Съединени американски щати и в Лос Анджелис се среща с петролния магнат. Хамър твърди, че по фотоси от Космоса американците са разкрили доста нефт и газ в нашия шелф.
Той предлага неговата компания да сътвори смесена компания с България за употребата на тези находища, като дава обещание да поеме всички вложения, а нашата страна да изплати своя дял от продажбата на добития петрол. Срокът на контракта, който Хамър желае, е 20 година След приключването им България остава единствен притежател на находището.
На идната година американецът е поканен от Живков в България. Хамър става един от огромните донори на фондация „ Людмила Живкова “. Партийното издателство „ Партиздат “ пуска на български автобиографията му (преведена от Петко Бочаров). Освен в шелфа Хамър желае да прави сондажи и край Провадия. Георги Димов си спомня: „ Беше уговорено „ Оксидентъл петролиум “ да получи 42 на 100 от възможното находище. “
Договор обаче не е подписан – Съветският съюз се опълчва на влизането на американски кораби в Черно море. Американецът не се съгласява да работи единствено в Провадия и се отхвърля.
Е, и за нефт. Ако Живков е завиждал на Чаушеску, то е било за едно – северните ни съседи имат петрол. България трябваше да го внася. За 50 година (от 1960 до 2010 г.) у нас са изпомпани единствено 8,5 млн. тона петрол, т.е. почти колкото е годишното ползване в този момент. За съпоставяне в Румъния са получили толкоз личен нефт единствено през 1976 година
По тази причина на геолозите ни е поръчано да вършат, да костват, само че да издирят петрол и в България. През 1960 година дори се слага задачата Комитетът по геология да възнамерява какъв брой находища ще открие. „ Политиците си представяха, че като търсиш, ще намериш “ – спомня си ст.н.с. Венелин Велев.
Първото нефтено находище у нас е намерено край Тюленово през 1951 година от българо-съветска експедиция, а добивът на нефт стартира три години по-късно. От 1958 година търсенето се уголемява и навътре в страната. В началото на 60-те години фантазиите като че се сбъдват – на 8 ноември 1961 година е намерено находището в Гиген, на 28 март 1962 година избликва петрол край Долни Дъбник, на 15 август 1962 година – газ край Чирен.
Създадена е комисия по запасите – специфичен държавен орган, който утвърждава догатките. Тя има последната дума по въпроса с какви запаси разполагат находищата и по какъв начин да се създават по-нататък. Бившият заместник-председател на Комитета по геология Георги Димов е изчислявал какъв брой газ има в Чирен, само че не е позволен да взе участие в работата на комисията, тъй като не поставя розовите очила.
„ По моите калкулации там имаше най-много 5 милиарда куб. метра, а министърът искаше да са 12 милиарда – спомня си той. – Накрая комисията ги утвърди на 8. Попитах: „ Защо? “ Отвърнаха ми: „ Трябва да построим химкомбинат във Враца. Ако не ги обявим за 8 милиарда, няма да е стопански целесъобразно. “ Казах: „ Добре, а когато газът свърши? “ Министърът ми отвърна: „ Дотогава ще пристигна тръбата от Съветския съюз. “
Добивът на газ от Чирен стартира на 5 февруари 1965 година През 1967 година се взема решение да се строи „ Химко “ – Враца. Още през 1977 година Чиренското находище е затворено и се трансформира в вместилище. За тези 12 година употреба оттова са получени общо единствено към 3,9 милиарда куб. м газ и се допуска, че са останали към 2,5 милиарда
Подобно е ситуацията с нефта край село Долни Дъбник. Там е открит първокачествен нефт, сходен на сорта брент и на либийския. През идващите десетина години намират залежи на още две места в Плевенско – край Горни Дъбник и Долни Луковит.
Някои изричат съмнение, че под Дунавската низина има цяло петролно море, общо за България и Румъния. Вече наподобява напълно допустимо Живков да дръпне килимчето на Чаушеску, като изсмучем нефта му отдолу под Дунава…
Запасите на дъбнишкото находище са оценени на 18 млн. тона, което се оказва три пъти повече от действителното. На основата на тези догатки през 1967 година в Плевен стартира да се строи нефтохимически комбинат, прочут през днешния ден с името „ Плама “. Неговият потенциал е 1 млн. тона годишно, 10 пъти по-малко от бургаския „ Нефтохим “, което още тогава прави плевенската рафинерия нерентабилна.
Георги Димов изяснява: „ Разсъждаваше се по този начин – ще построим „ Плама “, а когато находището се изчерпи, руснаците ще ни дадат петрол, откакто имаме мощности. “
На пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия за развиване на енергетиката на 26 ноември 1969 година е взето решение „ да продължат с ускорени темпове проучвателните работи за откриване на нови залежи от петрол и природен газ “. Планира се разширение на двата нефтохима – край Плевен и Бургас, тъй че през 1975 година да могат да преработват 12-13, а през 1980 година – 18-20 млн. тона необработен нефт. Долни Дъбник става град.
Бургаската рафинерия е разширена до 15 млн. т, колкото в никакъв случай не е получавала. Това е два пъти повече от настоящия импорт. По данни на Министерския съвет „ Лукойл “ е преработил в Бургас през 2007 година 7,1 млн. тона петрол. Тъй като проектите би трябвало да се извършват, се вършат бомбастични прогнози за запасите в находищата.
През 1973 година залежите в Северна България се пресмятат на 227 млн. тона условно гориво, в черноморския шелф – на още 150 млн. т. Ако това беше правилно, щяхме да сме обезпечени със личен нефт най-малко за 50 години.
В края на 70-те години на предишния век очакванията почват да гаснат. Ресурсите се оказват доста пъти по-малки. Предположенията за залежите в Северна България са поправени и стават надалеч по-скромни – 150 млн. т. Днес са паднали доста – приказва се за 59 млн. т в Дунавската низина и 14 млн. т в шелфа. Но съгласно някои геолози и тези цифри са прекомерно оптимистични…
Находищата ни са 98% изчерпани. В момента у нас се добиват алегорични количества, от порядъка на трийсетина хиляди тона годишно, което е под 1% от потребностите на страната. Цялата стойност наполучения в България петрол за половин век е едвам един милиард $. Интересно дали не са дадени повече за геоложки изследвания.
Освен геолози страната финансира и сондьори самодейци, които съумяват по някакъв метод да завоюват доверието на партийните вождове. Една такава бригада, която търси петрол с багети, е пратена от министър-председателя Гриша Филипов. Тя дълго обикаля и дупчи със сонди из Северна България без никакъв резултат.
Въпреки това министърътна минералните запаси Стамен Стаменов, човек с изключително въздействие върху Тодор Живков, продължава да е оптимист. Георги Димов е участвал на негова среща с Кирил Зарев, шеф на плановия комитет. Зарев се оплакал: „ Не ми стигат 3 млн. тона петрол, Стаменов! “ А министърът му отвърнал: „ Не три, шест милиона ще ти осигуря: два от шелфа, два от битуминозните шисти и два от Либия. “
Стаменов стартира либийската петролна случка.
След като нефтеното море под Северна България се оказва мираж, Живков разпорежда петролните си очаквания на черноморския ни шелф. Тези фантазии въодушевява един американец – Арманд Хамър, притежател на компанията „ Оксидентъл петролиум “.
През 80-те години България се нуждае от 14 млн. тона петрол годишно. 11 от тях идват от Съюз на съветските социалистически републики, обаче руският министър председател Алексей Косигин предизвестява: „ Повече не можем да ви даваме. “ Останалите три милиона би трябвало да осигурим от лични източници.
През 1982 година вицепремиерът Георги Йорданов отива в Съединени американски щати и в Лос Анджелис се среща с петролния магнат. Хамър твърди, че по фотоси от Космоса американците са разкрили доста нефт и газ в нашия шелф.
Той предлага неговата компания да сътвори смесена компания с България за употребата на тези находища, като дава обещание да поеме всички вложения, а нашата страна да изплати своя дял от продажбата на добития петрол. Срокът на контракта, който Хамър желае, е 20 година След приключването им България остава единствен притежател на находището.
На идната година американецът е поканен от Живков в България. Хамър става един от огромните донори на фондация „ Людмила Живкова “. Партийното издателство „ Партиздат “ пуска на български автобиографията му (преведена от Петко Бочаров). Освен в шелфа Хамър желае да прави сондажи и край Провадия. Георги Димов си спомня: „ Беше уговорено „ Оксидентъл петролиум “ да получи 42 на 100 от възможното находище. “
Договор обаче не е подписан – Съветският съюз се опълчва на влизането на американски кораби в Черно море. Американецът не се съгласява да работи единствено в Провадия и се отхвърля.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ