Как изчезна корупцията
Завесата се подвига и на сцената е Бойко Борисов в европейски фрак и цилиндър. Асистира му Корнелия Нинова в стилно трико и с шапка ушанка. Номерът стартира, като асистентката развежда на синджир пред публиката едра, космата и много свирепа корупция, тъй че всеки да се убеди, че е същинска. Корупцията носи афиш: " И в детските градини ме има! ". След това я настаняват на един добре осветлен стол, до момента в който останалата сцена потъва в мрачевина. Музиката елегантно нагнетява напрежението. Борисов постепенно обикаля корупцията и методично я покрива с вестници. След това внезапно се хвърля с цялата си мощност върху нея, смачква вестниците на топка и...
корупцията я няма под тях! Изчезнала е!
С този номер, наименуван " Вот на съмнение за корупция ", България ще се яви на Политическата Евровизия 2018. Той беше предпочетен пред алтернативата " Да понижим корупцията на половина ", при който тя се разрязва с трион през кръста. При сходни номера никой, несъмнено, не има вяра, че корупцията в действителност е изчезнала или че й се случва нещо неприятно.
Къде е корупцията?
И начинаещите илюзионисти знаят, че триумфът на фокуса зависи от отвличането на вниманието на публиката. Хората би трябвало да си мислят, че корупцията е там, където в действителност тя не е. Да я търсят в детските градини, да вземем за пример. Да я намират в произшествия, които се случват на всички места по света – при купилите си " Бентли ", да кажем.
Българската корупция обаче не е главно инцидентна и административна. Откъм такава корупция нито сме най-зле, нито ще учудим света. Това, което е характерно за нашия случай, е, че става дума за систематичен проблем, за завземане на цели органи на страната от напълно съответни ползи. Проблемът е на горните равнища на ръководство, а не най-долу при изпълнителите.
Всяка корупция е договорка – quid pro quo. Но не всяка договорка е замяна на плик с пари. Транзакциите може да са извънредно комплицирани и разсрочени във времето. Системната корупция у нас се показва в две комплицирани " мега-сделки ", за които в никакъв случай няма да намерите документално подписан контракт.
Съдебно-прокурорската договорка
България е единствената страна в Европа, където прокуратурата си е " извоювала " статус на де факто безотговорен орган. Т.е. ръководещите болшинства в следващи парламенти – в това число и конституционното такова – се " отхвърлиха " от въвеждането на ефикасни механизми, търсещи отговорност на началника на прокуратурата. Не единствено че такива механизми отсъстват, само че и там, където има техни зародиши – като във Висш съдебен съвет, болшинството поставя изключителни старания да избере хора, които са комфортни на основния прокурор и съидейниците му. Ако даден магистрат стартира да се еманципира, системата му прави байпас и основава профилиран съд, тъй че значимите каузи да не стигат до неговата институция. Т.е. ръководещите обезпечават безконтролност на прокуратурата и нейния магистратски шлейф.
Какво дава прокуратурата, с цел да е договорката взаимноизгодна? Oфициално корупция измежду ръководещите у нас няма. Тя постоянно и чудодейно се появява единствено и само измежду неуместните на властта и някъде в опозицията. Сред тези, които издават опозиционни вестници. Или министрите от някогашни съдружни сътрудници. Или измежду други групи, напълно инцидентно несвързани с ръководещите.
Прокурорската страна от договорката е сложна и изисква старания. Все отново би трябвало да има чувство, че не се работи изборно. И за задачата идват вълшебен формули, сходни на следната: на инспекция подлежат всички, закупили парцели над 500 000 лева или " Бентли ". От тази формула по-прозорливите могат да заключат само, че господин Делян Пеевски нито има " Бентли ", нито скоро е купувал безценен парцел.
Представете си, обаче, в случай че беше станала неточност и на инспекция подлежаха всички, придобили акции за над 500,000 лв. в неотдавна приватизирани компании. Или пък тези, които стоят зад офшорки, взели участие в закупуването на акции за над 500 000 лв. и така нататък Подобни неточности обаче не могат да станат, тъй като " договорката " наподобява се извършва извънредно добросъвестно.
Политико-медийната договорка
Другата систематична договорка у нас е сред избрана медийна група – която няма потребност от реклама - и държавното управление на власт. Каквото и да е то. Тази медийна група дава безрезервна поддръжка за ръководещите и откровена, изобилна ненавист към техните съперници. Каквито и да са те.
В подмяна медийната група получава от политиците толериране на нейния де факто монополен статус в избрани пазарни ниши, безкраен поток от министри по техните студиа, еврогрантове, назначение на нейни управителни и знакови лица в Българска национална телевизия и други по-малки благини. Но най-много ръководещите поемат ангажимент да са " неутрални " във връзка с конфликтите сред другите " олигарси ". T.e. да настояват, че в случай че някой вижда проблем в систематичната политико-медийна договорка, то той е наложително от кръга на различен " олигарх ", изпаднал в недружелюбност по отношение на властта.
Тази договорка също се извършва добросъвестно и даже съществени политици не схващат иронията на клопката, в който са. В последна сметка, в случай че си министър председател на страна, в която някакви " олигарси " се разправят в обществени кавги и посредством институциите на страната, казусът не е техен, а твой. Ти си техният политически заслон.
Ревността на асистентката
Българска социалистическа партия се пробва да е съпротива на ръководещия модел, само че в действителност е в ролята на негов помощник и по двете покупко-продажби. Впечатляващо беше, че Българска социалистическа партия провежда цялостен избор на съмнение без да се допре даже периферно до упоменатите медийно-прокурорски проблеми. Борисов несъмнено е плакал от трогване по време на дебатите – такава взаимност той надали е очаквал даже от съдружните си сътрудници (ДПС включително).
До 2009 година и през 2013-2014 година Българска социалистическа партия бяха титуляр по систематичните покупко-продажби и по тази причина може би в този момент гузно си мълчат. Но и затова, когато Нинова се бори с корупцията, колкото и да е ревностна, в действителност дрънчи на кухо. Този тон се чу доста ясно, когато във връзка с " ЦУМ-гейт " тя самоуверено подлага на критика Гергов и го изгони (заслужено) от управлението на партията си, само че за същото провинение не обели дума против високопоставеното държавно длъжностно лице, взело участие в срещата. Вече май Българска социалистическа партия са дори не запомнили, кое беше то.
Президентът Радев също се нарежда като герой с корупцията и даже прояви смелост – върна за преразглеждане едно от последните назначенията на предходния Висш съдебен съвет. Но жестокостта му се пречупи и от този момент и той дума не е обелил всъщност за двете гореспоменати покупко-продажби. Т.е. и той бори корупцията там, където я няма – под вестника.
Финален монолог
" Моделът на ръководство – прекрасен или неприятен – беше ефикасен и страната вървеше напред. Представете си банкрутира футболен тим. Или, хайде, дружество със стотици служащи. Обаждаш се на банкер от доверена на властта банка и той някак намира парите да помогне. Прекарал влоговете, хитрецът, през някакви си негови компании (SPV) и от там ги раздавал. От тях дал и за основаване на медии, които също помагаха на държавното управление. (А бе какво оказват помощ – бистришки тигри същи.)
Та, споделят, банкерът раздал и на доста други. По милион за самостоятелни коментатори, по 100 хиляди на месец за прокурорски абонамент и така нататък Кой като съветник на компании или външен продуцент в медии, кой напряко на касата без записка – най-чиста работа. А и най-важното: предприятия доста се накупиха с парите от банката – отидоха все при доверени лица, които ценят положителното ръководство. И по този начин беше: едни купуват, други надзирават, трети държат крепко в регулаторите, съда и прокуратурата. Не съм светил на всички, не знам какво са правили. Но имахме чувство за тим.
Банката потегли за пакост да банкрутира обаче. Отборът се разпадна, почна едно самоизяждане... С някои жертви го възстановихме, само че неуспехът си е неуспех, даже когато е дребен и контролируем. Някои незабавно го нарекоха " корупция ", " превзета страна ". И поради тези 5% от Брутният вътрешен продукт загуба можеше да пропадне огромният ни управнически, исторически триумф. Магистралите, удвояването на стопанската система...Всичко хубаво да бъде изтрито, да остане непризнато.
Няма да го допуснем! Историята би трябвало да се поправи единствено с тази една думичка – корупция. Не да се трие, а да се обезсмисли, да се изпразни от наличие. " Корупция " да значи и всичко, и нищо.
Понякога си мисля дали тази страна може да се ръководи по различен метод. Имало сякаш подобен в прехвалената Европа. Но несъмнено там и материалът е различен, въпреки че не го имам вяра. В последна сметка аз направих каквото можах и не виждам други в близост, които да могат повече. Вие виждате ли? "
Завеса.
корупцията я няма под тях! Изчезнала е!
С този номер, наименуван " Вот на съмнение за корупция ", България ще се яви на Политическата Евровизия 2018. Той беше предпочетен пред алтернативата " Да понижим корупцията на половина ", при който тя се разрязва с трион през кръста. При сходни номера никой, несъмнено, не има вяра, че корупцията в действителност е изчезнала или че й се случва нещо неприятно.
Къде е корупцията?
И начинаещите илюзионисти знаят, че триумфът на фокуса зависи от отвличането на вниманието на публиката. Хората би трябвало да си мислят, че корупцията е там, където в действителност тя не е. Да я търсят в детските градини, да вземем за пример. Да я намират в произшествия, които се случват на всички места по света – при купилите си " Бентли ", да кажем.
Българската корупция обаче не е главно инцидентна и административна. Откъм такава корупция нито сме най-зле, нито ще учудим света. Това, което е характерно за нашия случай, е, че става дума за систематичен проблем, за завземане на цели органи на страната от напълно съответни ползи. Проблемът е на горните равнища на ръководство, а не най-долу при изпълнителите.
Всяка корупция е договорка – quid pro quo. Но не всяка договорка е замяна на плик с пари. Транзакциите може да са извънредно комплицирани и разсрочени във времето. Системната корупция у нас се показва в две комплицирани " мега-сделки ", за които в никакъв случай няма да намерите документално подписан контракт.
Съдебно-прокурорската договорка
България е единствената страна в Европа, където прокуратурата си е " извоювала " статус на де факто безотговорен орган. Т.е. ръководещите болшинства в следващи парламенти – в това число и конституционното такова – се " отхвърлиха " от въвеждането на ефикасни механизми, търсещи отговорност на началника на прокуратурата. Не единствено че такива механизми отсъстват, само че и там, където има техни зародиши – като във Висш съдебен съвет, болшинството поставя изключителни старания да избере хора, които са комфортни на основния прокурор и съидейниците му. Ако даден магистрат стартира да се еманципира, системата му прави байпас и основава профилиран съд, тъй че значимите каузи да не стигат до неговата институция. Т.е. ръководещите обезпечават безконтролност на прокуратурата и нейния магистратски шлейф.
Какво дава прокуратурата, с цел да е договорката взаимноизгодна? Oфициално корупция измежду ръководещите у нас няма. Тя постоянно и чудодейно се появява единствено и само измежду неуместните на властта и някъде в опозицията. Сред тези, които издават опозиционни вестници. Или министрите от някогашни съдружни сътрудници. Или измежду други групи, напълно инцидентно несвързани с ръководещите.
Прокурорската страна от договорката е сложна и изисква старания. Все отново би трябвало да има чувство, че не се работи изборно. И за задачата идват вълшебен формули, сходни на следната: на инспекция подлежат всички, закупили парцели над 500 000 лева или " Бентли ". От тази формула по-прозорливите могат да заключат само, че господин Делян Пеевски нито има " Бентли ", нито скоро е купувал безценен парцел.
Представете си, обаче, в случай че беше станала неточност и на инспекция подлежаха всички, придобили акции за над 500,000 лв. в неотдавна приватизирани компании. Или пък тези, които стоят зад офшорки, взели участие в закупуването на акции за над 500 000 лв. и така нататък Подобни неточности обаче не могат да станат, тъй като " договорката " наподобява се извършва извънредно добросъвестно.
Политико-медийната договорка
Другата систематична договорка у нас е сред избрана медийна група – която няма потребност от реклама - и държавното управление на власт. Каквото и да е то. Тази медийна група дава безрезервна поддръжка за ръководещите и откровена, изобилна ненавист към техните съперници. Каквито и да са те.
В подмяна медийната група получава от политиците толериране на нейния де факто монополен статус в избрани пазарни ниши, безкраен поток от министри по техните студиа, еврогрантове, назначение на нейни управителни и знакови лица в Българска национална телевизия и други по-малки благини. Но най-много ръководещите поемат ангажимент да са " неутрални " във връзка с конфликтите сред другите " олигарси ". T.e. да настояват, че в случай че някой вижда проблем в систематичната политико-медийна договорка, то той е наложително от кръга на различен " олигарх ", изпаднал в недружелюбност по отношение на властта.
Тази договорка също се извършва добросъвестно и даже съществени политици не схващат иронията на клопката, в който са. В последна сметка, в случай че си министър председател на страна, в която някакви " олигарси " се разправят в обществени кавги и посредством институциите на страната, казусът не е техен, а твой. Ти си техният политически заслон.
Ревността на асистентката
Българска социалистическа партия се пробва да е съпротива на ръководещия модел, само че в действителност е в ролята на негов помощник и по двете покупко-продажби. Впечатляващо беше, че Българска социалистическа партия провежда цялостен избор на съмнение без да се допре даже периферно до упоменатите медийно-прокурорски проблеми. Борисов несъмнено е плакал от трогване по време на дебатите – такава взаимност той надали е очаквал даже от съдружните си сътрудници (ДПС включително).
До 2009 година и през 2013-2014 година Българска социалистическа партия бяха титуляр по систематичните покупко-продажби и по тази причина може би в този момент гузно си мълчат. Но и затова, когато Нинова се бори с корупцията, колкото и да е ревностна, в действителност дрънчи на кухо. Този тон се чу доста ясно, когато във връзка с " ЦУМ-гейт " тя самоуверено подлага на критика Гергов и го изгони (заслужено) от управлението на партията си, само че за същото провинение не обели дума против високопоставеното държавно длъжностно лице, взело участие в срещата. Вече май Българска социалистическа партия са дори не запомнили, кое беше то.
Президентът Радев също се нарежда като герой с корупцията и даже прояви смелост – върна за преразглеждане едно от последните назначенията на предходния Висш съдебен съвет. Но жестокостта му се пречупи и от този момент и той дума не е обелил всъщност за двете гореспоменати покупко-продажби. Т.е. и той бори корупцията там, където я няма – под вестника.
Финален монолог
" Моделът на ръководство – прекрасен или неприятен – беше ефикасен и страната вървеше напред. Представете си банкрутира футболен тим. Или, хайде, дружество със стотици служащи. Обаждаш се на банкер от доверена на властта банка и той някак намира парите да помогне. Прекарал влоговете, хитрецът, през някакви си негови компании (SPV) и от там ги раздавал. От тях дал и за основаване на медии, които също помагаха на държавното управление. (А бе какво оказват помощ – бистришки тигри същи.)
Та, споделят, банкерът раздал и на доста други. По милион за самостоятелни коментатори, по 100 хиляди на месец за прокурорски абонамент и така нататък Кой като съветник на компании или външен продуцент в медии, кой напряко на касата без записка – най-чиста работа. А и най-важното: предприятия доста се накупиха с парите от банката – отидоха все при доверени лица, които ценят положителното ръководство. И по този начин беше: едни купуват, други надзирават, трети държат крепко в регулаторите, съда и прокуратурата. Не съм светил на всички, не знам какво са правили. Но имахме чувство за тим.
Банката потегли за пакост да банкрутира обаче. Отборът се разпадна, почна едно самоизяждане... С някои жертви го възстановихме, само че неуспехът си е неуспех, даже когато е дребен и контролируем. Някои незабавно го нарекоха " корупция ", " превзета страна ". И поради тези 5% от Брутният вътрешен продукт загуба можеше да пропадне огромният ни управнически, исторически триумф. Магистралите, удвояването на стопанската система...Всичко хубаво да бъде изтрито, да остане непризнато.
Няма да го допуснем! Историята би трябвало да се поправи единствено с тази една думичка – корупция. Не да се трие, а да се обезсмисли, да се изпразни от наличие. " Корупция " да значи и всичко, и нищо.
Понякога си мисля дали тази страна може да се ръководи по различен метод. Имало сякаш подобен в прехвалената Европа. Но несъмнено там и материалът е различен, въпреки че не го имам вяра. В последна сметка аз направих каквото можах и не виждам други в близост, които да могат повече. Вие виждате ли? "
Завеса.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ