Желязната завеса ще удари повече Европа, отколкото Русия
Завесата от Европа към този момент се спуска. И не завесата, която значи завършек на украинския концерт и връщане към естествения живот. Не, Европа спуска нова желязна завеса. Бавно, „ с цел да не прещипе нещо “, както се изрази външният министър Сергей Лавров, само че я спуска. И когато завесата най-сетне се спусне, Русия и Европа (не груповият Запад като цяло, а Европа) още веднъж ще се окажат разграничени една от друга. Не единствено във военно и политическо отношение (както е сега), само че и в филантропичен, културен и стопански проект.
Нужно ли ѝ е това на Русия. Със сигурност не. Каквото и да споделя някой, колкото и да се възхищава на евразийството, Русия въпреки всичко е европейска цивилизация с европейски полезности (нормални европейски полезности, а не тези изродени хрумвания, които в този момент преобладават в европейските страни). И ние сме тази цивилизация даже не от времето на Петър, а от времето на Владимир и Ярослав. Европа е (или беше) нашият максимален търговски сътрудник, нашата обичана дестинация за пътешестване. Култура, история, даже езиково образование - всичко това е ориентирано особено към Стария свят. Следователно не, Русия няма потребност да се затваря от Европа, а болшинството руснаци (позволявам си да го кажа) не желаят това.
Но, уви, този развой въобще не зависи от руснаците. Желязната завеса се спуска от самите европейци. Европейският съюз и водачите на страни, които постоянно вкарват нови пакети от наказания против Русия, се пробват по всевъзможен метод да се оградят от Москва във всички вероятни области.
На пръв взор това е самоубийствена политика, при която Европа прещипва всички елементи на тялото си. Например опитите да се изоставят съветските въглеводороди към този момент доведоха до внезапно повишаване на цените на горивата и силата в страните от Европейски Съюз. Което подкопава една от най-важните аргументи за успеха на Запада в Студената война – по-високият стандарт на живот.
Опитът да се откъсне Русия от Запада ще докара до нейното доближаване с Китай, който - за разлика от Москва, която просто желае да бъде оставена на мира - в действителност желае да провокира водачеството на Запада в света. Опитът да се в профил Русия от Европа политически ще докара до политическа малоценност на Европейския съюз и внезапно увеличение на въздействието на Съединени американски щати върху Европейски Съюз - да не приказваме за невъзможността да се сътвори някаква цялостна система за групова сигурност. И най-после, опитът да се изолира Русия ще докара до загуба на този политически капитал в Руската федерация, който Западът основава съвсем 40 години след Перестройката.
И по този начин, визовите ограничавания са идващите - руснаците стягат разпоредбите за влизане в Европейския съюз с вероятността съвсем изцяло да отстранен издаването на визи. Това освен ще докара до спад в приходите от туризъм – Европа губи опцията да очарова руснаците и да повлияе на образуването на проевропейска междинна класа в Русия.
Уж са явни причините, доказващи нуждата от отвод от завесата. Обаче европейският таралеж продължава да плаче и да гризе кактуса. Вместо да възобновят и даже да усилят покупките на съветски енергийни запаси (най-оптималните за Европа от позиция на композиция от надеждност и цена), водачите на Европейски Съюз се пробват да убедят популацията си да „ мие по-малко “ и да каже, че „ би трябвало да свикне на живот в условия на скъпа сила.” Вместо да успокои обстановката, остаряла Европа си затваря очите за (или даже толерира) разнообразни типове военни провокации, от блокадата на Калининград до въоръжаването на украинските терористи.
И най-после, вместо даже да показват външна обективност, водачите на Европа вършат всичко, с цел да покажат на руснаците своето пренебрежение и пренебрежение. Те имат вяра на всяка мръсотия на украинската агитация (например по този начин наречения удар против комерсиалния център в Кременчуг), възмутени са от „ убийството на цивилни украинци вследствие на терористична офанзива “ - само че не споделят нито дума за варварския обстрел на Донецк, който продължава към този момент няколко седмици (без да се броят предходните 8 години).
Въпросът е по какъв начин Русия би трябвало да реагира на сходно държание? Опитвайки се да договаря и да убеди Европа да не се прострелва сама в крайници ли? Пробвано е и не става. Разбиване на желязната завеса от наша страна с някакви едностранни стъпки и алегорични дейности? Те го одобряват като симптом на уязвимост.
Всъщност има единствено един вероятен отговор. Да оставим Европа да се вари зад желязната завеса и в това време да вършим това, което считаме за належащо за нашето лично подсилване. Ето за какво е толкоз значимо да приключим нашата специфична военна интервенция в Украйна с очевидна победа - т.е. минимум с освобождението на Левия бряг, Кривой рог, Николаев и Одеса или (ако желаеме успеха да е гръмка и оглушителен) цялата територия на изток от линията Житомир - Виница. При неприятни сюжети това ще значи, че границата на новата желязна завеса няма да минава по граничната линия на бъдещите Донецка и Луганска област на Русия, а на стотици километри на запад. При добър сюжет съветската страна, която си е възвърнала териториите, ще бъде толкоз мощна и авторитетна, че (на фона на продължаващия отвод на Москва да насочва каквито и да било идеологически провокации към Запада и готовността ѝ да възобнови договарянията за правилата на взаимно битие, учредени на интернационален закон и почитание към суверенитета), спускащата се желязна завеса може просто да рухне под тежестта на личната си безполезност, неестественост, вредност и некомпетентност.
Да, би трябвало да живеем съгласно този сюжет. Ще го изживеем – не могат да изплашат Русия с изолираност. Но ще оцелее ли Европейският съюз?
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Нужно ли ѝ е това на Русия. Със сигурност не. Каквото и да споделя някой, колкото и да се възхищава на евразийството, Русия въпреки всичко е европейска цивилизация с европейски полезности (нормални европейски полезности, а не тези изродени хрумвания, които в този момент преобладават в европейските страни). И ние сме тази цивилизация даже не от времето на Петър, а от времето на Владимир и Ярослав. Европа е (или беше) нашият максимален търговски сътрудник, нашата обичана дестинация за пътешестване. Култура, история, даже езиково образование - всичко това е ориентирано особено към Стария свят. Следователно не, Русия няма потребност да се затваря от Европа, а болшинството руснаци (позволявам си да го кажа) не желаят това.
Но, уви, този развой въобще не зависи от руснаците. Желязната завеса се спуска от самите европейци. Европейският съюз и водачите на страни, които постоянно вкарват нови пакети от наказания против Русия, се пробват по всевъзможен метод да се оградят от Москва във всички вероятни области.
На пръв взор това е самоубийствена политика, при която Европа прещипва всички елементи на тялото си. Например опитите да се изоставят съветските въглеводороди към този момент доведоха до внезапно повишаване на цените на горивата и силата в страните от Европейски Съюз. Което подкопава една от най-важните аргументи за успеха на Запада в Студената война – по-високият стандарт на живот.
Опитът да се откъсне Русия от Запада ще докара до нейното доближаване с Китай, който - за разлика от Москва, която просто желае да бъде оставена на мира - в действителност желае да провокира водачеството на Запада в света. Опитът да се в профил Русия от Европа политически ще докара до политическа малоценност на Европейския съюз и внезапно увеличение на въздействието на Съединени американски щати върху Европейски Съюз - да не приказваме за невъзможността да се сътвори някаква цялостна система за групова сигурност. И най-после, опитът да се изолира Русия ще докара до загуба на този политически капитал в Руската федерация, който Западът основава съвсем 40 години след Перестройката.
И по този начин, визовите ограничавания са идващите - руснаците стягат разпоредбите за влизане в Европейския съюз с вероятността съвсем изцяло да отстранен издаването на визи. Това освен ще докара до спад в приходите от туризъм – Европа губи опцията да очарова руснаците и да повлияе на образуването на проевропейска междинна класа в Русия.
Уж са явни причините, доказващи нуждата от отвод от завесата. Обаче европейският таралеж продължава да плаче и да гризе кактуса. Вместо да възобновят и даже да усилят покупките на съветски енергийни запаси (най-оптималните за Европа от позиция на композиция от надеждност и цена), водачите на Европейски Съюз се пробват да убедят популацията си да „ мие по-малко “ и да каже, че „ би трябвало да свикне на живот в условия на скъпа сила.” Вместо да успокои обстановката, остаряла Европа си затваря очите за (или даже толерира) разнообразни типове военни провокации, от блокадата на Калининград до въоръжаването на украинските терористи.
И най-после, вместо даже да показват външна обективност, водачите на Европа вършат всичко, с цел да покажат на руснаците своето пренебрежение и пренебрежение. Те имат вяра на всяка мръсотия на украинската агитация (например по този начин наречения удар против комерсиалния център в Кременчуг), възмутени са от „ убийството на цивилни украинци вследствие на терористична офанзива “ - само че не споделят нито дума за варварския обстрел на Донецк, който продължава към този момент няколко седмици (без да се броят предходните 8 години).
Въпросът е по какъв начин Русия би трябвало да реагира на сходно държание? Опитвайки се да договаря и да убеди Европа да не се прострелва сама в крайници ли? Пробвано е и не става. Разбиване на желязната завеса от наша страна с някакви едностранни стъпки и алегорични дейности? Те го одобряват като симптом на уязвимост.
Всъщност има единствено един вероятен отговор. Да оставим Европа да се вари зад желязната завеса и в това време да вършим това, което считаме за належащо за нашето лично подсилване. Ето за какво е толкоз значимо да приключим нашата специфична военна интервенция в Украйна с очевидна победа - т.е. минимум с освобождението на Левия бряг, Кривой рог, Николаев и Одеса или (ако желаеме успеха да е гръмка и оглушителен) цялата територия на изток от линията Житомир - Виница. При неприятни сюжети това ще значи, че границата на новата желязна завеса няма да минава по граничната линия на бъдещите Донецка и Луганска област на Русия, а на стотици километри на запад. При добър сюжет съветската страна, която си е възвърнала териториите, ще бъде толкоз мощна и авторитетна, че (на фона на продължаващия отвод на Москва да насочва каквито и да било идеологически провокации към Запада и готовността ѝ да възобнови договарянията за правилата на взаимно битие, учредени на интернационален закон и почитание към суверенитета), спускащата се желязна завеса може просто да рухне под тежестта на личната си безполезност, неестественост, вредност и некомпетентност.
Да, би трябвало да живеем съгласно този сюжет. Ще го изживеем – не могат да изплашат Русия с изолираност. Но ще оцелее ли Европейският съюз?
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ