Средната заплата на младите висшисти стигна 1520 лв.
Завършването на висше обучение обезпечава относително добър приход на младежите на старта на кариерата им, излиза наяве от данните в тазгодишното (11-о) издание на.
Средният застрахователен приход на младежите през първите пет години след завършването на висшето им обучение се е покачил от 867 лева през 2014 година на 1520 лева през 2021 година, т.е. съвсем двойно. Повишение има и спрямо 2020 година, когато той е бил 1373 лева
Най-голямо е нарастването в професионалните посоки, които приготвят фрагменти за опазването на здравето и образованието. Средният застрахователен приход при приключилите " Медицина " за последната година е скочил с 35%, при " Здравни грижи " - с 30%, а при приключилите педагогичен и просветителни професионални посоки - сред 17% и 20%.
Професионалните посоки с най-високи междинни приходи измежду приключилите са " Информатика и компютърни науки ", " Математика ", " Комуникационна и компютърна техника ", " Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми ", " Металургия " " Обществено здраве ", " Медицина ", " Електроника, електротехника и автоматика " и " Военно дело ".
През първите пет години след дипломирането си 53% от висшистите в страната са работили на позиции, изискващи висше обучение. През 2014 година делът им е бил 46%.
Политиките на МОН за повишение на привлекателността на учителската специалност към този момент дават резултат. През предходната академична година най-вече е скочил броят на първокурсниците в " Педагогика на образованието по… " – с 24%, и в " Педагогика " – с 9%. Бъдещите лекари също са се нараснали - с 6%. В същото време студентите в направление " Обществено здраве " са намалели с 11%, а учещите " Туризъм " - с 10%.
Най-масовото професионално направление към момента е " Икономика ". Изучават го 29 321 души. В последните години обаче броят им понижа доста поради поредните старания на страната да контролира търсенето на обучение и предлагането на работни места на пазара на труда. На второ място по брой учащи се е " Педагогика " с 16 719 бъдещи абитуриенти, а на трето е " Медицина " с 13 186. За първи път от трите най-масови посоки изпада " Администрация и ръководство ", което се учи от 13 137 студенти.
През годините се очерта наклонност дипломираните специалисти в туризма мъчно да намират реализация по специалността и постоянно да остават без работа. Новото издание на рейтинговата система демонстрира, че най-голямата безработица е точно при приключилите " Туризъм " – 5.9%. Всеки пети (21%) от тях не е намерил приложение на добитото висше обучение. Безработицата е най-ниска измежду приключилите " Медицина ", " Фармация ", " Стоматология " и " Военно дело " – под 1%.
В стандартизираните ранглисти за 2021 година Софийският университет е първи в 23 от общо 30 професионални посоки, по които предлага образование.
Техническият университет-София има шест първи места от общо 11 посоки, в които приготвя студенти. Медицинският университет-София е първи в четири посоки, ХТМУ – в три.
Американският, Аграрният в Пловдив и Тракийският университет имат по две първи места. Други 12 висши учебни заведения оглавяват по една ранглиста. В осем професионални посоки класациите се оглавяват от университети отвън столицата, а в три професионални посоки – от частни висши учебни заведения.
С над 4000 са се нараснали студентите в българските университети през академичната 2020/2021 година Общият им брой е достигнал 202 605, сочат още данните.
Най-голямото висше учебно заведение по брой на студентите остава Софийският университет " Св. Климент Охридски ". В него учат 22 250 бъдещи висшисти. На второ и трето място са Пловдивският университет " Паисий Хилендарски " и УНСС, надлежно с 16 580 и 14 600 студенти. Дванадесет университета в страната имат под 1000 ученици. 13% от студентите са в частни висши учебни заведения, като най-често следват в специалности от направленията " Театрално и кино изкуство " и " Теория на изкуствата ".
Данните от рейтинговата система демонстрират повишение на броя на научните изявления на висшите учебни заведения в интернационалните библиографски бази данни. Броят им в Web of Science за интервала 2016-2020 година е почти 19 000 и надвишава с 1400 изявленията през предходния проучен петгодишен интервал. Броят на изявленията в Scopus е 18 400 - с над 2400 повече от интервала 2015-2019 г.
Средният застрахователен приход на младежите през първите пет години след завършването на висшето им обучение се е покачил от 867 лева през 2014 година на 1520 лева през 2021 година, т.е. съвсем двойно. Повишение има и спрямо 2020 година, когато той е бил 1373 лева
Най-голямо е нарастването в професионалните посоки, които приготвят фрагменти за опазването на здравето и образованието. Средният застрахователен приход при приключилите " Медицина " за последната година е скочил с 35%, при " Здравни грижи " - с 30%, а при приключилите педагогичен и просветителни професионални посоки - сред 17% и 20%.
Професионалните посоки с най-високи междинни приходи измежду приключилите са " Информатика и компютърни науки ", " Математика ", " Комуникационна и компютърна техника ", " Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми ", " Металургия " " Обществено здраве ", " Медицина ", " Електроника, електротехника и автоматика " и " Военно дело ".
През първите пет години след дипломирането си 53% от висшистите в страната са работили на позиции, изискващи висше обучение. През 2014 година делът им е бил 46%.
Политиките на МОН за повишение на привлекателността на учителската специалност към този момент дават резултат. През предходната академична година най-вече е скочил броят на първокурсниците в " Педагогика на образованието по… " – с 24%, и в " Педагогика " – с 9%. Бъдещите лекари също са се нараснали - с 6%. В същото време студентите в направление " Обществено здраве " са намалели с 11%, а учещите " Туризъм " - с 10%.
Най-масовото професионално направление към момента е " Икономика ". Изучават го 29 321 души. В последните години обаче броят им понижа доста поради поредните старания на страната да контролира търсенето на обучение и предлагането на работни места на пазара на труда. На второ място по брой учащи се е " Педагогика " с 16 719 бъдещи абитуриенти, а на трето е " Медицина " с 13 186. За първи път от трите най-масови посоки изпада " Администрация и ръководство ", което се учи от 13 137 студенти.
През годините се очерта наклонност дипломираните специалисти в туризма мъчно да намират реализация по специалността и постоянно да остават без работа. Новото издание на рейтинговата система демонстрира, че най-голямата безработица е точно при приключилите " Туризъм " – 5.9%. Всеки пети (21%) от тях не е намерил приложение на добитото висше обучение. Безработицата е най-ниска измежду приключилите " Медицина ", " Фармация ", " Стоматология " и " Военно дело " – под 1%.
В стандартизираните ранглисти за 2021 година Софийският университет е първи в 23 от общо 30 професионални посоки, по които предлага образование.
Техническият университет-София има шест първи места от общо 11 посоки, в които приготвя студенти. Медицинският университет-София е първи в четири посоки, ХТМУ – в три.
Американският, Аграрният в Пловдив и Тракийският университет имат по две първи места. Други 12 висши учебни заведения оглавяват по една ранглиста. В осем професионални посоки класациите се оглавяват от университети отвън столицата, а в три професионални посоки – от частни висши учебни заведения.
С над 4000 са се нараснали студентите в българските университети през академичната 2020/2021 година Общият им брой е достигнал 202 605, сочат още данните.
Най-голямото висше учебно заведение по брой на студентите остава Софийският университет " Св. Климент Охридски ". В него учат 22 250 бъдещи висшисти. На второ и трето място са Пловдивският университет " Паисий Хилендарски " и УНСС, надлежно с 16 580 и 14 600 студенти. Дванадесет университета в страната имат под 1000 ученици. 13% от студентите са в частни висши учебни заведения, като най-често следват в специалности от направленията " Театрално и кино изкуство " и " Теория на изкуствата ".
Данните от рейтинговата система демонстрират повишение на броя на научните изявления на висшите учебни заведения в интернационалните библиографски бази данни. Броят им в Web of Science за интервала 2016-2020 година е почти 19 000 и надвишава с 1400 изявленията през предходния проучен петгодишен интервал. Броят на изявленията в Scopus е 18 400 - с над 2400 повече от интервала 2015-2019 г.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ