Интерконекторът с Гърция ще създаде условия за диверсификация на доставките
Завършването на междусистемната газова връзка сред Гърция и България ще сътвори условия за диверсификация на доставките и повишение на енергийната сигурност в региона. Засилването на конкуренцията, обаче, не може да стане факт без цялостната либерализация, диверсификация и интеграция на районните газови пазари. Това са главните заключения от разбора " Енергийната сигурност на Югоизточна Европа: ролята на газовата връзка Гърция - България ", направен от Центъра за проучване на демокрацията, представен от Българска телеграфна агенция.
Югоизточна Европа продължава да бъде енергиен остров на европейския континент. Политиката на множеството страни в района остава надалеч от постигането на целите на Европейския енергиен съюз, считат създателите на разбора. Националните енергийни пазари са дребни и фрагментирани и в множеството случаи подвластни от Русия като външен енергиен снабдител. Така, въпреки балканските страни да са енергийно най-бедните в Европа, популацията им заплаща едни от най-високите цени за вносни енергийни източници, което води след себе си съществени публични и екологични последствия. На юг, ключът към по-висока енергийна сигурност на Югоизточна Европа е в България и в Гърция, а на север в Хърватия - всичките членове на Европейски Съюз и НАТО, се показва в разбора.
За разлика от Румъния, която разполага със лични енергийни източници, в България и в Гърция се открояват най-ясно проблемите пред енергийната сигурност на целия район. В това отношение България играе основна роля за разрешаване на дълготрайните районни енергийни провокации. За да сътвори условия за по този начин нужния поврат в районната енергийна сигурност, българското държавно управление, преди всичко, би трябвало да докара до дъно либерализацията, диверсификацията и интеграцията на националния електроенергиен и газов пазар, считат от Центъра за проучване на демокрацията.
През последните десетилетия България усъвършенства енергийната си сигурност. Според Международния показател на рисковете пред енергийната сигурност от 2018 година, страната се подрежда на 51-во място измежду 75-те най-големи енергийни консуматори, като се изкачва от 73-тото си място през 2015 година и се приближава още повече до междинните стойности за страните - членки на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР). Въпреки това, остава да се преодолеят проблемите на енергийната сигурност в четири съществени посоки. Доброто ръководство в бранша е по-скоро изключение, в сравнение с предписание, като краткосрочните политически цели надвиват над спазването на отговорностите по подписаните с Брюксел стратегически документи, а прозрачността и последователността в обществения енергиен бранш остават ниски. Енергийната беднотия е необятно публикувана, защото нивото на приходите в България е надалеч под междинното за Европейски Съюз, а темповете на доближаване са мудни. Енергийната успеваемост е в развой на повишение с помощта на европейското финансиране в бранша и държавните стратегии за саниране на жилищните здания, само че продължава да е под междинното ниво в Европейски Съюз. Диверсификацията и либерализацията на енергийните пазари напредва с извънредно мудни темпове, а най-силно монополизиран е газовият пазар, което спъва основната роля, която ще играе природният газ в енергийния преход и снижава конкурентоспособността на българската индустрия, допълват създателите на отчета.
Почти десетилетие след газовата рецесия през януари 2009 година, когато Русия спря снабдяването за целия район в средата на зимата, България не съумява да покаже решителен прогрес по обезпечаването на различен импорт при съществено спиране на доставките, се показва в разбора. При това търсенето на различни газови източници и направления за доставка трябваше да се трансформира в главен приоритет, с цел да може страната да понижи съвсем стопроцентовата си нефтена и газова взаимозависимост от Русия. Ако не бъде реализирана смяна скоро, има възможност спирането на доставките от 2009 година и 2015 година да се повтори, монополното статукво на вътрешния пазар да се резервира, а цените на вносния газ да останат измежду най-високите в Централна и Източна Европа, акцентират от Центъра за проучване на демокрацията.
Чрез интерконектора Гърция - България от края на 2020 година в България ще се доставят 1 милиарда куб. метра газ годишно от азербайджанското газово находище Шах Дениз. Този план е от стратегическо значение, защото непосредствено ще понижи зависимостта на България и района от Русия и ще ги сложи в по-добра позиция по отношение на " Газпром " при идно възобновяване на договорите, договарянията, за което към този момент започнаха под натиска на Европейската комисия, се отбелязва в отчета.
Авторите напомнят, че напъните за построяването на интерконектора бяха на практика замразени в интервала 2009 - 2016 година, макар обезпеченото отчасти външно финансиране и съществуването на договорни отговорности към консорциума " Шах Дениз ". През миналите две години и половина планът бе доразвит, като доста от пречките пред реализирането му бяха преодолени. Съвместното капиталово сдружение " Ай Си Джи Би " АД към този момент е сключило дълготрайни обвързващи съглашения за доставки за малко повече от половината от потенциала на газопровода - 1,57 милиарда куб.метра/годишно, осигурило е държавна гаранция за половината от разноските за построяването (110 млн. евро), както и финансиране от Европейски Съюз в размер на 84 млн. евро. Договорено е и освобождение от условията на Третия енергиен пакет, с помощта на което планът може да се реализира като нерегулиран газопровод. Компанията оператор стартира и процедура по възлагане на действия по инженеринг, планиране и строителство.
Предвид нивото на резервирания все още потенциал и изискваната от акционерите на плановото сдружение възвращаемост на капитала, желаната такса за транспорт към момента е прекомерно висока, с цел да може да притегли спомагателни снабдители на газ. Ако находището Шах Дениз остане единственият източник, цената на преноса ще бъде прекомерно висока, вследствие на което газът от различни източници може да надвиши цената на съветските доставки, още повече, че цените на " Газпром " се намалиха доста в интервала 2016 - 2017 година Договорът за доставка на газ от Шах Дениз се базира на сходна на съглашението с " Газпром " ценова формула с индексация към нефтени деривати. И, даже, в случай че последното бъде предоговорено, азербайджанският газ може да бъде неконкурентен в района, се показва в отчета.
Газопроводът Гърция - България би бил доста по-привлекателен за доставчиците, в случай че планът бе създаден по контролиран модел, при който да се употребява директно финансиране от Европейски Съюз в границите на Механизма за свързване на Европа и по този метод доста да се понижи газопреносната такса. Макар и основно, построяването на интерконектора не е единствената причина за развиването на конкурентен и ликвиден пазар в Югоизточна Европа. Доставчиците на газ не биха показали интерес към района, в случай че пазарът на природен газ не се интегрира чрез либерализация на преносните и директни газопроводи, част от коридора Юг - Север. Регионалната тактика за диверсификация на газовите доставки не може да се реализира без цялостното освобождение на потенциала за трансграничен реверсивен транспорт по Трансбалканския газопровод, който до момента бе напълно ангажиран от " Газпром ", означават създателите на разбора.
Стъпка напред бе направена по време на октомврийската среща на Групата на високо ниво за междусистемно свързване в Централна и Югоизточна Европа през 2018 година, когато операторите на газопреносни системи се ангажираха последователно да вкарат реверсивен транспорт по директните газопроводи в посока Румъния и Украйна. За цялостната либерализация на районния пазар обаче е нужно доста по-сериозно финансиране, както и политическа воля за съблюдаване на споразуменията. Това ще сложи района в по-добра преговорна позиция по отношение на " Газпром " при идното след 2020 година сключване на нови контракти. Добър образец за сходно развиване са Прибалтийските страни и Полша, които към този момент имат приключен районен газов пазар с построени интерконектори и две нови регазификационни пристанища за полутечен природен газ. Благодарение на това в Североизточна Европа се следи забележителен спад на цените на газа и намаляване на ролята на " Газпром ", което ускорява енергийната сигурност на района и в същото време укрепва икономическия и политическия му суверенитет, показват от Центъра за проучване демокрацията.
Наличието на налични доставки на природен газ е най-устойчивата енергийна опция за България за замяната на твърдите горива (въглища и дърва) и електричеството като съществени източници на топлинна сила за семействата. Природният газ ще има основно значение и при прехода към нисковъглеродна стопанска система. При всички сюжети за декарбонизация на производството на електрическа енергия до 2050 година, природният газ ще
играе преходна роля на заменяне на въглищата като гориво в електроцентралите след 2030 година Въпреки това, газовите централи също се чака да излязат от системата преди 2050 година поради цената на въглеродните излъчвания и растящата конкурентоспособност на производството от възобновими енергийни източници, сочат още изводите в разбора на Центъра за проучване на демокрацията.
Югоизточна Европа продължава да бъде енергиен остров на европейския континент. Политиката на множеството страни в района остава надалеч от постигането на целите на Европейския енергиен съюз, считат създателите на разбора. Националните енергийни пазари са дребни и фрагментирани и в множеството случаи подвластни от Русия като външен енергиен снабдител. Така, въпреки балканските страни да са енергийно най-бедните в Европа, популацията им заплаща едни от най-високите цени за вносни енергийни източници, което води след себе си съществени публични и екологични последствия. На юг, ключът към по-висока енергийна сигурност на Югоизточна Европа е в България и в Гърция, а на север в Хърватия - всичките членове на Европейски Съюз и НАТО, се показва в разбора.
За разлика от Румъния, която разполага със лични енергийни източници, в България и в Гърция се открояват най-ясно проблемите пред енергийната сигурност на целия район. В това отношение България играе основна роля за разрешаване на дълготрайните районни енергийни провокации. За да сътвори условия за по този начин нужния поврат в районната енергийна сигурност, българското държавно управление, преди всичко, би трябвало да докара до дъно либерализацията, диверсификацията и интеграцията на националния електроенергиен и газов пазар, считат от Центъра за проучване на демокрацията.
През последните десетилетия България усъвършенства енергийната си сигурност. Според Международния показател на рисковете пред енергийната сигурност от 2018 година, страната се подрежда на 51-во място измежду 75-те най-големи енергийни консуматори, като се изкачва от 73-тото си място през 2015 година и се приближава още повече до междинните стойности за страните - членки на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР). Въпреки това, остава да се преодолеят проблемите на енергийната сигурност в четири съществени посоки. Доброто ръководство в бранша е по-скоро изключение, в сравнение с предписание, като краткосрочните политически цели надвиват над спазването на отговорностите по подписаните с Брюксел стратегически документи, а прозрачността и последователността в обществения енергиен бранш остават ниски. Енергийната беднотия е необятно публикувана, защото нивото на приходите в България е надалеч под междинното за Европейски Съюз, а темповете на доближаване са мудни. Енергийната успеваемост е в развой на повишение с помощта на европейското финансиране в бранша и държавните стратегии за саниране на жилищните здания, само че продължава да е под междинното ниво в Европейски Съюз. Диверсификацията и либерализацията на енергийните пазари напредва с извънредно мудни темпове, а най-силно монополизиран е газовият пазар, което спъва основната роля, която ще играе природният газ в енергийния преход и снижава конкурентоспособността на българската индустрия, допълват създателите на отчета.
Почти десетилетие след газовата рецесия през януари 2009 година, когато Русия спря снабдяването за целия район в средата на зимата, България не съумява да покаже решителен прогрес по обезпечаването на различен импорт при съществено спиране на доставките, се показва в разбора. При това търсенето на различни газови източници и направления за доставка трябваше да се трансформира в главен приоритет, с цел да може страната да понижи съвсем стопроцентовата си нефтена и газова взаимозависимост от Русия. Ако не бъде реализирана смяна скоро, има възможност спирането на доставките от 2009 година и 2015 година да се повтори, монополното статукво на вътрешния пазар да се резервира, а цените на вносния газ да останат измежду най-високите в Централна и Източна Европа, акцентират от Центъра за проучване на демокрацията.
Чрез интерконектора Гърция - България от края на 2020 година в България ще се доставят 1 милиарда куб. метра газ годишно от азербайджанското газово находище Шах Дениз. Този план е от стратегическо значение, защото непосредствено ще понижи зависимостта на България и района от Русия и ще ги сложи в по-добра позиция по отношение на " Газпром " при идно възобновяване на договорите, договарянията, за което към този момент започнаха под натиска на Европейската комисия, се отбелязва в отчета.
Авторите напомнят, че напъните за построяването на интерконектора бяха на практика замразени в интервала 2009 - 2016 година, макар обезпеченото отчасти външно финансиране и съществуването на договорни отговорности към консорциума " Шах Дениз ". През миналите две години и половина планът бе доразвит, като доста от пречките пред реализирането му бяха преодолени. Съвместното капиталово сдружение " Ай Си Джи Би " АД към този момент е сключило дълготрайни обвързващи съглашения за доставки за малко повече от половината от потенциала на газопровода - 1,57 милиарда куб.метра/годишно, осигурило е държавна гаранция за половината от разноските за построяването (110 млн. евро), както и финансиране от Европейски Съюз в размер на 84 млн. евро. Договорено е и освобождение от условията на Третия енергиен пакет, с помощта на което планът може да се реализира като нерегулиран газопровод. Компанията оператор стартира и процедура по възлагане на действия по инженеринг, планиране и строителство.
Предвид нивото на резервирания все още потенциал и изискваната от акционерите на плановото сдружение възвращаемост на капитала, желаната такса за транспорт към момента е прекомерно висока, с цел да може да притегли спомагателни снабдители на газ. Ако находището Шах Дениз остане единственият източник, цената на преноса ще бъде прекомерно висока, вследствие на което газът от различни източници може да надвиши цената на съветските доставки, още повече, че цените на " Газпром " се намалиха доста в интервала 2016 - 2017 година Договорът за доставка на газ от Шах Дениз се базира на сходна на съглашението с " Газпром " ценова формула с индексация към нефтени деривати. И, даже, в случай че последното бъде предоговорено, азербайджанският газ може да бъде неконкурентен в района, се показва в отчета.
Газопроводът Гърция - България би бил доста по-привлекателен за доставчиците, в случай че планът бе създаден по контролиран модел, при който да се употребява директно финансиране от Европейски Съюз в границите на Механизма за свързване на Европа и по този метод доста да се понижи газопреносната такса. Макар и основно, построяването на интерконектора не е единствената причина за развиването на конкурентен и ликвиден пазар в Югоизточна Европа. Доставчиците на газ не биха показали интерес към района, в случай че пазарът на природен газ не се интегрира чрез либерализация на преносните и директни газопроводи, част от коридора Юг - Север. Регионалната тактика за диверсификация на газовите доставки не може да се реализира без цялостното освобождение на потенциала за трансграничен реверсивен транспорт по Трансбалканския газопровод, който до момента бе напълно ангажиран от " Газпром ", означават създателите на разбора.
Стъпка напред бе направена по време на октомврийската среща на Групата на високо ниво за междусистемно свързване в Централна и Югоизточна Европа през 2018 година, когато операторите на газопреносни системи се ангажираха последователно да вкарат реверсивен транспорт по директните газопроводи в посока Румъния и Украйна. За цялостната либерализация на районния пазар обаче е нужно доста по-сериозно финансиране, както и политическа воля за съблюдаване на споразуменията. Това ще сложи района в по-добра преговорна позиция по отношение на " Газпром " при идното след 2020 година сключване на нови контракти. Добър образец за сходно развиване са Прибалтийските страни и Полша, които към този момент имат приключен районен газов пазар с построени интерконектори и две нови регазификационни пристанища за полутечен природен газ. Благодарение на това в Североизточна Европа се следи забележителен спад на цените на газа и намаляване на ролята на " Газпром ", което ускорява енергийната сигурност на района и в същото време укрепва икономическия и политическия му суверенитет, показват от Центъра за проучване демокрацията.
Наличието на налични доставки на природен газ е най-устойчивата енергийна опция за България за замяната на твърдите горива (въглища и дърва) и електричеството като съществени източници на топлинна сила за семействата. Природният газ ще има основно значение и при прехода към нисковъглеродна стопанска система. При всички сюжети за декарбонизация на производството на електрическа енергия до 2050 година, природният газ ще
играе преходна роля на заменяне на въглищата като гориво в електроцентралите след 2030 година Въпреки това, газовите централи също се чака да излязат от системата преди 2050 година поради цената на въглеродните излъчвания и растящата конкурентоспособност на производството от възобновими енергийни източници, сочат още изводите в разбора на Центъра за проучване на демокрацията.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ