Завършилият музикално училище и Българска държавна консерватория Ицо Петрофф, е

Завършилият музикално учебно заведение и Българска държавна консерватория Ицо Петрофф, е взел участие на фестивалите „ Златният Орфей “ и „ Песен за Варна “. Отличен е и за изцяло творчество от „ Мюзик старс “ за рицар на българската музикална просвета. Той има съществено наличие в шоубизнеса като музикант и продуцент, и публицист. През 1991 година основава лична рокбанда, кръстена „ Татко Кристоф “. Музикантите издават няколко албума, само че по-късно вземат решение да търсят щастието си, правейки кариера в чужбина.

Ицо Петрофф е един от първите в шоусредите, разкрил обществено половата си ориентировка. При все, че има щерка, той не крие, че е хомосексуален. Автор е на няколко скандални книги, описващи цветно живота на гей обществото в страната ни.

- Господин Петрофф, честита шеста подред книга! Вие имате богат опит в писането, освен в пеенето и композирането…

- „ Потайностите на елитарното общество “ е шестата ми книга. Първата е „ Епос за мравки “, втората – „ Кралят Рок е гол “. Следват „ Тайните на гей елита “ 1 и 2, „ Петзвезден хотел “. В новото ми създание споделям намерено и без артистично двуличие многочислени случаи на мои прекарвания с хора от шоубизнеса, спорта и най-много с гей персони, с които контактувах свободно. Разказвам за авторитетни хора с друга полова ориентировка, тъй като за хомосексуализма у нас към момента се говори под сурдинка и съвсем нищо не се прави, с цел да се увеличи публичната приемливост. Започвам с Леа Иванова и надарения й брачен партньор Еди Казасян, с които бях доста непосредствен другар. Писал съм за Емил Димитров, Петър Чернев, Георги Парцалев, с който 15 години сме пътували дружно с оркестъра на Никола Чалашканов. Пиша разкази по мемоари. Прииска ми се да се чуе за тези персони. Леа ме предложи на Чалашканов, като сподели, че съм много сериозен човек. Тогава изпях „ Странна обич " по текст на Еди

- За Емил Димитров има написани няколко книги, тъй че надали нещо е останало в загадка. Но въпреки всичко, вие знаете ли нещо, което е останало в облак?

- Направих книгата поради един проблем. Това е казусът сред един прочут естраден артист и Георги Парцалев. Парцалев ми беше разказал всичко с детайлности, тъй като доста страдаше от случилото се. Певецът криеше, в което няма неприятно, по този начин е решил – по този начин е направил. Но аз в книгата разказвам нещата сред двамата такива, каквито са били.

- Изненадана съм! В какво се състои спорът?

- Е, по какъв начин в какво, обич, обич и отново обич, душко…

- Сериозно, кой кого обича и какво се случва?

- Да, душко, обич. Парцалев обича въпросния артист, същински го обича. Един път го ухажва с дарове, повторно го направи звезда. Запозна го с починалия Тончо Русев, който направи няколко песни за него. Така стана известният естраден артист. Ако не беше Георги Парцалев, кой ли щеше да го знае. Сега се прави, че това не е било. Три години бяха гаджета с Парцалев. А почна да пътува дружно с нас, с оркестъра на Чалашканов. Аз откривах програмата, пееше и Доника Венкова. Въпросният пееше на финала. Любовната история сред двамата съм описал в книгата си. Те в действителност не са се карали. Просто въпросният артист стана звезда и изостави индивида, който му даде старт в кариерата. Парцалев тежко понесе раздялата, само че му мина. Споделяше с мен, само че нямаше какво да се направи. Той също беше звезда, доста хора тичаха след него или желаеха да са в компанията му. По него „ летяха “ всевъзможни хора, поради парите му, поради известността и най-много поради подаръците, които той правеше. Той беше цар на златните бижута, на иконите, старинните мебели. Парцалев беше на върха. Годините, в които бяха в отношение с артиста, са 1977-а, 1978-а, 1979.

- Но това са едни мракобесни години за хората с ексцентрична полова ориентация…

- Да си гей, беше неразрешено. Да се правиш на подобен, също. Обаче ни имаше, въртяхме си гаджетата.

- Да се върнем на тематиката за Емил Димитров …

- На фестивала „ Златният Орфей “ през 1971 година се срещнах с Емил Димитров. Бях в компанията на Венцислав Георгиев – сценарист, драматург и основен специалист към Дирекцията на софийските циркове. Той беше Фрац Вайраух, началник на Забавна редакция на Франкфуртската телевизия, с който Венци Георгиев работеше от няколко години. Изпращаше актьори, известни артисти и музиканти за най-популярното предаване за тези години „ Куленкампф “. По-късно към нас се причисли и Васил Андреев, импресарио на Емил Димитров. И двамата бяха впечатлени от мен, тъй като бях с рокерско облекло, а и единствено с взор не беше мъчно да се разберем кой кой е. С нас бяха шефът на „ Златният Орфей “ Генко Генов, Иван Симеонов – представител на „ Ер Франс “ за България и Иван Славков – Батето.

Емил не скри благосклонностите си към мен и ме попита: „ Кога ще ми дойдеш на посетители в София? “. Аз усмихнато му отговорих: „ Когато ме поканиш “. И той в действителност ме предложения. Така стартира другарството ни.

- Простете за въпроса, само че имали ли сте връзка?

- А, не, парадокс! Аз с него не съм имал интимни връзки. Просто ме наричаше „ аморе ", а аз него – Емо. Когато работех в бар „ Колибите ”. с група „ Тангра “, преднамерено си направи турнето във Варна, с цел да се виждаме. Оттам отивахме при един Чочо – балетист от операта. Правехме си незабравими купони. Веднъж се. Засякохме в Пловдив, в хотел „ Тримонциум “. Купонът беше в моята стая. Емил и неговият съкровен другар Пипондера, дружно с мен и двама мои другари, си пийвахме и пейвахме до сутринта. Емил сподели, че е изтощен, и отиде да почива. Ние с Пипондера и моите хора отидохме в шкембеджийницата на гарата да хапнем по едно шкембе за изтрезняване.

Емил беше ужасно земен човек, безпределно добър и помагащ на хората. От удара му се скапе говорът. На последния диалог единствено викаше: „ Аморе, аморе, аморе. Рекох му: „ Емчо, кажи по какъв начин си? “. Отговори ми: „ Добре съм, но към този момент съм към края си “. „ Какъв край, бе “, сопнах му се аз, а той замълча. Не подозирах, че ще си отиде. След диалога ни станал да върви до тоалетна и паднал сред две кревати. Сутринта го намерила Пепа, дамата, която му домакинстваше. Тя вика „ Бърза помощ “. Лекарите му оказват помощ краткотрайно да закрепи ситуацията, само че малко по-късно „ хвърли топа “.

Емо си усещаше края – знаеше, че умира. Отиде си единствено на 64 години. Това не е първа младост, само че не е и напреднала възраст. Можеше още най-малко 10-12 години да поживее.

- А кои са звездите, за които твърдите, че са обзавели домовете си с мебели от операта и театъра?

- Лили Иванова и Емил Димитров. Купуваха ги и ги реставрираха. Не всеки имаше опция да купува такива мебели. Доста скъпи бяха!

- Освен с писането и музиката с какво друго се занимавате сега?

- Аз съм почетен ръководител на Българското рок общество, което основаха мои другари преди 3 години. Офисът ми е на първия етаж в една къща до Дарик радио.

- Да поговорим за дамите във вашия живот, малко на брой знаят, че имате и огромно дете...

- Два пъти съм женен, душко, за Зори Прол и Светлана Русева. С първата ми брачна половинка Зори Прол и до ден-днешен подкрепям връзка. Когато си идва в България, се виждаме. Зорница е същинското й име. Много искаше да отидем при сестра й в Германия. Нямаше по какъв начин да отпътува, тъй като майка ми беше на легло и се грижех за нея.

След майка ми се разболя сестра ми, та гледах и нея. Останах в България, за което не скърбя. Тогава Зори се омъжи за германец от Западна Германия и стана госпожа Зори Прол. Мъжът и умря, само че тя остана да живее в Германия. Имам една щерка, само че тя е от втората ми брачна половинка. Дъщеря ми се споделя Ива Ваня, наследи името от майка ми Иванка. Тя е на 34 години, живее на фамилни начала в Германия. Втората ми брачна половинка беше също в Германия, само че се върна в родината си. С нея се разделихме, тъй като реших, че желая да ставам „ Свободна България “ и да си виждам кефа. Нямаме контакти. През време на браковете си имах връзки с мъже. И двете ми дами знаеха, че имам връзка с мъже... Сега също си имам връзка. Не съм самичък в живота. Имам човек, който обичам, и той също ме обича.

- Така ли? Кой е приятелят ви?

- Не е обществена персона. Той работи като охранител и живее в къщата на един мой остарял другар, който преди години всички познаваха като Сашо Патицата, беше другар на Поли Пантев.

- Как я карате през днешния ден?

- Пенсията ми е 1150 лв., оправям се някак си. Вземам няколко лв. над минималната работна заплата. Имах нелека орис, само че не се окайвам. 10 години гледах майка си, след това 5 сестра ми. Как устоях, не зная. Но ето ме на 73 години, жив, здрав и обичан.

- Тези 1150 лв. до каква степен ви стигат?

- Оправям се някак си, не мога да кажа, че имам проблеми. Но това не е сума, с която може да се живее.

- На какъв брой години започнахте своя любовен живот?

- На 22 години със Стефан Бъчваров. Той беше една година по-малък от мен, огромен красавец, свиреше на баскитара, пишеше песни. След мен той потегли с Емил Димитров и бяха дружно 5 години, след това с един балетист. Шушукаха, че е бил с Росица Ганева и Маргарита Хранова, само че не съм им светил. След него имах връзки с други мъже като Радослав Миланов – Ради, който също свиреше на китара. Като се запознахме, той беше единствено на 18 години. Смених още няколко другари. Последният се оказа доста добър.

-Как намирате мъжете по коридорите на властта като Борис Бонев, Радостин Василев и други?

- Ми всички са от нашата партия! Наши хора са, както се споделя. И те са като мен. Виж, Антон Хекимян не е от нашите, той е от джендър обществото.

Автор: Уикенд