Завършилите Информатика и компютърни науки и Военно дело са с

...
Завършилите Информатика и компютърни науки и Военно дело са с
Коментари Харесай

Завършилите Информатика и компютърни науки и Военно дело са с най-висок доход

Завършилите " Информатика и компютърни науки " и " Военно дело " са с най-голям приход, демонстрират данните от 14-ото издание на Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България, което беше показано в Министерството на образованието и науката. 

Над 85% от приключилите магистърски стратегии след приблизително обучение и близо 70% от приключилите магистърски стратегии след добита степен на висше обучение работят на позиции за висшисти или по предопределение, до момента в който едвам 51% приключилите бакалавърски стратегии работят на сходни позиции. Завършилите магистърски стратегии се отличават и с по-високи приходи, по-висок дял на обезпечените и по-ниска безработица в съпоставяне със приключилите бакалавърски стратегии.

Новост в рейтинговата система на страната е включването на знаци, измерващи каузи на студентите първо потомство. Близо 37% от интервюираните студенти декларират, че идват от фамилии, в които нито един от двамата родители няма по-високо от приблизително обучение, а под 2% декларират, че идват от фамилии, в които родителите имат единствено главно или по-ниско обучение.

Най-голям дял студенти първо потомство, идващи от фамилии с оптимално достигнато приблизително обучение от родителите, има в направленията " Материали и материалознание " (65%), " Социални действия " (61%) и " Педагогика " (57%).

На последващо място се подрежда направлението " Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми " с 56%, като това е и направлението с максимален дял студенти, идващи от фамилии с оптимално достигнато главно обучение на родителите - близо 13%. Най-малък дял студенти първо потомство има в направленията " Стоматология " и " Биотехнологии " (13%), " Математика " (15%), " Медицина " и " Театрално и кино изкуство " (17%).

Продължават трендовете за възстановяване на реализацията на приключилите на пазара на труда и повишение на каузи на задграничните студенти в България.

Безработицата измежду българските жители, приключили висше обучение в България през предходните 5 години, се задържа на ниво от малко над 2%, като за приключилите магистърски стратегии след приблизително обучение това ниво е едвам към 1%.

Делът на приключилите, които не се обезпечават в страната, също остава на достигнатото през предходната година рекордно ниско ниво от 14% при над 25% през 2014 година. Делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше обучение, нараства до 61% от 59% през предходната година и при 46% през 2014 година Средният облагаем приход на приключилите също нараства, достигайки до 2523 лв. от 2200 лв. през предходната година и едвам 980 лв. през 2015 година.

Новото издание на националната рейтингова система за поредна година демонстрира, че съществуват огромни разлики в междинните равнища на приходи, безработица и приложение на добитото висше обучение на дипломиралите се според от приключеното професионално направление, както и според от приключеното съответно висше учебно заведение даже и в границите на едно и също професионално направление.

Най-ниска безработица (под 1%) се следи измежду приключилите професионалните посоки " Военно дело ", " Медицина ", " Математика ", " Фармация ", " Стоматология ", " Металургия " и " Теория и ръководство на образованието ", а най-висока - измежду приключилите " Социални действия " (3,8%).

Най-висока степен на приложение на добитото висше обучение (над 90%) се следи измежду приключилите " Военно дело ", " Медицина ", " Стоматология " и " Теория и ръководство на образованието ", а най-ниска - измежду приключилите " Туризъм " (26%).

Най-голям дял (над 94%) от приключилите се обезпечават в България измежду тези, които са се обучавали в направленията " Теория и ръководство на образованието ", " Фармация " и " Горско стопанство ", а минимален – измежду приключилите " Транспорт мореплаване и авиация " и " Изобразително изкуство " (под 72%).

Най-висок междинен облагаем приход получават приключилите " Военно дело " и " Информатика и компютърни науки " (над 4500 лева.), следвани от тези, които са приключили " Математика ", " Металургия ", " Комуникационна и компютърна техника ", " Национална сигурност ", " Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми ", " Енергетика ", " Обществено здраве " и " Електротехника, електроника и автоматика " (между 3000 и 4000 лева.). На равнище съответно висше учебно заведение най-голям междинен облагаем приход получават приключилите магистърски стратегии в направление

" Администрация и ръководство " на Американския университет (9697 лева.) и " Информатика и компютърни науки " в Софийския университет " Св. Климент Охридски " (7869 лева.) и Нов български университет (7200 лева.). Сред приключилите бакалавърски стратегии най-голям облагаем приход имат приключилите " Информатика и компютърни науки " в Софийския университет " Св. Климент Охридски " (6738 лева.).

Най-висок междинен триумф от дипломата за приключено приблизително обучение имат студентите в първи курс в направленията " Медицина " (5,73), " Фармация " и " Стоматология " (5,69), и " Математика " (5,59). С най-нисък триумф от приключено приблизително обучение са първокурсниците в направление " Материали и материалознание " (4,42). Средният триумф от дипломата за приключено приблизително обучение на признатите в първи курс студенти в страната като цяло е 5.14 при 5,08 през предходната година.

Трите професионални посоки с максимален брой студенти през 2024 година са " Икономика " с 25 383, " Педагогика " (16 448) и " Медицина " (13 265). Най-малко студенти се образоват в направление " Теория на изкуствата " – 54.

Висшето учебно заведение с максимален брой настоящи студенти е СУ „ Св. Климент Охридски " – 18 988. На второ място е Пловдивският университет „ Паисий Хилендарски " с 15 801, а на трето място е УНСС с 15 671 студенти.

В частни висши учебни заведения се образоват близо 12% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши учебни заведения е максимален в професионалните посоки " Театрално и кино изкуство " – 70%. Втората желана компетентност е " Изобразително изкуство " – 45%, следвана от " Теория на изкуствата " – 43% и " Администрация и ръководство " – 41%.

Делът на задграничните студенти в България се удвоява – от към 4% през 2013 година до близо 9% от настоящите студенти през 2024 година Чуждестранните студенти избират да изучват " Медицина " (58% от настоящите студенти), " Стоматология " (47%) и " Ветеринарна медицина " (31%).

В още 4 професионални посоки задграничните студенти надвишават 10% от броя на настоящите студенти. Това са " Фармация " (14%), " Транспорт, мореплаване и авиация " (13%), " Музикално и танцово изкуство " (12%) и " Туризъм " (11%). В страната има 103 взаимни стратегии, предлагани от български висши учебни заведения в партньорство с задгранични просветителни институции.

В сходни стратегии през 2024 година са се обучавали 2,8% от настоящите студенти.

В общите стандартизирани ранглисти по професионални посоки на Рейтинговата система за 2024 година СУ " Св. Климент Охридски " се класира преди всичко в 22 професионални посоки от общо 29, с които взе участие в класациите. Техническият университет – София се класира преди всичко в 6 професионални посоки от общо 11, с които взе участие в класациите. Медицинският университет – София е първи във всичките 5 посоки, по които предлага образование. Химикотехнологичният и металургичен университет има 3 първи места.

Аграрният университет в Пловдив, Тракийският университет в Стара Загора и Лесотехническият университет в София имат по две първи места. Други 11 висши учебни заведения оглавяват по една ранглиста. Още 4 висши учебни заведения оглавяват ранглисти по съответна образователно-квалификационна степен. В 8 професионални посоки общите ранглисти се
оглавяват от висши учебни заведения отвън столицата, а в едно професионално направление – от частно висше учебно заведение.

Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България през 2024 година е актуализирана и данните в нея са обновени по поръчка на МОН от консорциум " ИОО-С ", формиран от Институт " Отворено общество " – София и Сирма Груп.

Рейтинговата система е налична в интернет на адрес:.

 


 

FaceBookTwitterPinterest
Източник: tribune.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР