Археолози разкриват тайните на нос Чироза до Бургас
Завършиха научните проучвателен изследвания в региона на нос Чироза, намиращ се до кв. „ Крайморие “ в Бургас. В резултат на едномесечната археологическа експедиция, ръководена от проф. доктор Иван Христов, бе изяснена планировката и времето на потребление на укрепен късноелинистически обект, ситуиран на този нос.
Освен основи на оградна стена и бездънен трап са открити и основите на солидна многофункционална двуделна кула, заемаща повърхност към 100 кв. м. Кулата е самобитен първообраз на актуалните фарове. От нея са изпращани светлинни сигнали до кораби, пътуващи каботажно около Аполония Понтика (дн. Созопол), полуостров Атия (ант. Антея), в посока Анхиало (дн. Поморие) – нос Емине. Като план на действие обектът намира паралели с укрепените обекти по западното българско Черноморие: м. Палюра до с. Емона, Кантона на северния бряг на Мандренското езеро; м. Фармакида при град Приморско; с. Бродилово, Община Царево; с. Синеморец, Община Царево; с. Равадиново, Община Созопол, и с. Извор, Община Бургас.
Разкритият обект на суша попада в рамките на по-голям археологически комплекс, който се развива през днешния ден и под вода. В предишното, когато водите на Черно море са били по-навътре в залива Ченгене скеле, в югоизточното подножие на нос Чироза, са били построени най-малко две постройки, свързани с антично пристанище, ситуирано пред настоящия подводен риф на Чироза. Проучванията на екипа на проф. Христов след сушата са траяли под вода. Археолозите обръщат внимание на откриването на няколко забавни предмета.
На първо място това е каменен гръцки щок.
Той съставлява блок с дъговидна форма и правоъгълно сечение. Откритият щок е бил част от т. нар класическа дървена котва. Котвата има за основа дървен дънер, в чийто низък край са прикрепени под изострен ъгъл две дървени лапи. В горната част е закрепен въпросният каменен щок, чиято цел е да наклони котвата по този начин, че една от лапите да се забие в морското дъно. За разлика от каменните котви, дървените котви с каменни щокове са употребявани на гребно-ветроходни кораби с по-голяма водоизместимост и опция да се придвижват бързо посредством силата напразно. Тези кораби рядко са навлизали в дребни заливи. Те са пускали своите котви в открити места, най-често пред морските носове, какъвто е казусът с нос Чироза. Най-ранните изображения на каменен щок върху аполонийските монети се датират от VI в. прочие Хр.
Друг предмет, на който археолозите обръщат изключително внимание, е каменна бойна топка, извадена от водата в края на подводния риф. Тя е част от групова находка от сходни предмети, които се събират от предходния археологически сезон. Топката тежи 8,6 кг и е с диаметър 18 см. В античния свят са познати редица случаи, при които в армейските контингенти има специфични бойци, които мятат каменни ядра и такива, които употребяват обсадни машини, изстрелващи по-тежките камъни, написа „ Монитор “. Смята се, че първообразът на тези машини е бил изобретен през 399 година прочие Хр. Като паралел на ядрата от Ченгене скеле можем да посочим бойните топки от укрепения елинстически обект Фармакида до Приморско; гетската столица Хелис, Севтополис, тракийската резиденция на връх Кози грамади в Средна гора и римската цитадела Харакс, ситуирана на нос Ай Тодор на южното крайбрежие на Кримския полуостров.
Тазгодишната подводна експедиция съумя да добави нови данни за потреблението на залива Ченгене скеле в корабоплаването. Доскоро историята на този залив е била илюстрирана единствено от писмените сведения на пътешествениците от XVII-XIX век като Евлия Челеби, граф. П. Толстой, Жан Белен, Шарл дьо Пейсонел, Жан-Батист дьо Шевалие и Хенри Диърборн.
Откритите през предходната година от проф. Христов и доктор Найден Прахов стъклени съдове от XVIII век, евентуално от потопен при стихия транспортен съд в допълнение маркират потреблението на залива в по-късни исторически интервали. Оказва се, че в залива Ченгене скеле има следи от товарно-разтоварни действия и съпътстващо мореплаване през Античността и Средновековието.
Новите морски експедиции на НИМ през този археологически сезон, финансирани от Министерство на културата, ще бъдат в археологически резерват Калиакра и полуостров Св. Яни до Ахтопол под управлението на доцент доктор Бони Петрунова. Екипът на проф. Иван Христов ще продължи през есенните месеци разкопките на остров Св. Тома и византийския град Хрисосотира до град Черноморец.
Колективната изследователска работа в залива Ченгене скеле на археолозите от НИМ и Регионален исторически музей – Бургас, се реализираха с помощта на финансовата поддръжка на Община Бургас.
