Дарителска кампания за пенсионери в Берковица
Завърши тазгодишната акция Сподели обяд с пенсионер в потребност. Тя се организира от инициативна група Заедно за Берковица за пети път. Със събраните от донори финансови средства и артикули бяха закупени и дарени 76 пакета, включващи хранителни артикули от първа нужда – брашно, захар, олио, ориз, фасул, леща, фиде, макарони, пилешко месо, козунак, малко лакомства. Бяха посетени 10 села – Бързия, Мездрея, Бокиловци, Песочница, Гаганица, Котеновци, Лесковец, Черешовица, Комарево и Костенци.
Трудно могат да бъдат разказани страстите, които ни обзеха по време и на тазгодишната акция. За страдание, ситуацията на възрастните хора не се е подобрило – даже и противоположното. Разбрахме, че има и такива, които са ни напуснали – някои от тях заради липса на медикаменти, издръжка и топлота през зимата. Животът за множеството хора продължава да върви постепенно и тежко, обхванал дните им в болежка, бедност и самотност.
Те живеят на ръба. Условията, в които претърпяват, са като че ли фон от филм за Средните епохи. Ежедневието им се върти към четирите стени на тъмната неизмазана стая, покрити с портрети и некролози на умряли членове на фамилията. Сякаш това са техните единствени останали другари. Призрачни картини на фона на призрачна светлина.
И въпреки горните редове да звучат толкоз тъжно и тежко, че буца да засяда на гърлото ни, има и вяра. Тези хора не са не запомнили да се усмихват, не са изгубили силата на човешкия дух и когато ние подавахме торбите с храна, те ни отвръщаха с усмивка, прегръдка, сълзи на благополучие и шепа, цялостна с дребни бонбони. Разговаряхме с всеки от тях. Повечето се разплакваха, разказвайки ни за предишното си, за селото си, за живота на околните си. Натъжаваха се, когато се сещаха за сегашното си, за немотията и самотата си, само че не спираха да ни окуражават. Те желаеха да разберем, че не са толкоз зле, колкото наподобяват – просто потребностите ни са разнообразни.
Този конфликт на полезности ни накара да се замислим над това, което имаме и над това, което желаем. Как животът минава незабелязано, по какъв начин губим дни и месеци в недоволства, обиди и дразнения, а не обръщаме внимание на хората към нас, на чисто човешките потребности и страсти, на добротата, на прегръдката и на вярата. Хората, които посетихме, ни демонстрираха по какъв начин би трябвало да живеем – с вдигната глава макар заобикалящите ни неволи, със самоуверено сърце, изпълнено с горделивост от делата и рода ни, с вяра и усмивка, надсмиваща се над бедността и материалните потребности.
Заедно за Берковица желае да изрази своята признателност към всички, които се включиха в акцията в помощ на нуждаещите се хора в близките села. Вие осъществихте едно положително дело, вдъхнахте усмивки и вяра в едни огромни сърца. Без Вас това нямаше да се случи.
Благодарим и на всички кметове и кметски наместници, които съумяха да изготвят описите с нуждаещите се, да ни съпроводят по време на обиколката и да ни срещнат с живота в селата и бита на съселяните им.
Трудно могат да бъдат разказани страстите, които ни обзеха по време и на тазгодишната акция. За страдание, ситуацията на възрастните хора не се е подобрило – даже и противоположното. Разбрахме, че има и такива, които са ни напуснали – някои от тях заради липса на медикаменти, издръжка и топлота през зимата. Животът за множеството хора продължава да върви постепенно и тежко, обхванал дните им в болежка, бедност и самотност.
Те живеят на ръба. Условията, в които претърпяват, са като че ли фон от филм за Средните епохи. Ежедневието им се върти към четирите стени на тъмната неизмазана стая, покрити с портрети и некролози на умряли членове на фамилията. Сякаш това са техните единствени останали другари. Призрачни картини на фона на призрачна светлина.
И въпреки горните редове да звучат толкоз тъжно и тежко, че буца да засяда на гърлото ни, има и вяра. Тези хора не са не запомнили да се усмихват, не са изгубили силата на човешкия дух и когато ние подавахме торбите с храна, те ни отвръщаха с усмивка, прегръдка, сълзи на благополучие и шепа, цялостна с дребни бонбони. Разговаряхме с всеки от тях. Повечето се разплакваха, разказвайки ни за предишното си, за селото си, за живота на околните си. Натъжаваха се, когато се сещаха за сегашното си, за немотията и самотата си, само че не спираха да ни окуражават. Те желаеха да разберем, че не са толкоз зле, колкото наподобяват – просто потребностите ни са разнообразни.
Този конфликт на полезности ни накара да се замислим над това, което имаме и над това, което желаем. Как животът минава незабелязано, по какъв начин губим дни и месеци в недоволства, обиди и дразнения, а не обръщаме внимание на хората към нас, на чисто човешките потребности и страсти, на добротата, на прегръдката и на вярата. Хората, които посетихме, ни демонстрираха по какъв начин би трябвало да живеем – с вдигната глава макар заобикалящите ни неволи, със самоуверено сърце, изпълнено с горделивост от делата и рода ни, с вяра и усмивка, надсмиваща се над бедността и материалните потребности.
Заедно за Берковица желае да изрази своята признателност към всички, които се включиха в акцията в помощ на нуждаещите се хора в близките села. Вие осъществихте едно положително дело, вдъхнахте усмивки и вяра в едни огромни сърца. Без Вас това нямаше да се случи.
Благодарим и на всички кметове и кметски наместници, които съумяха да изготвят описите с нуждаещите се, да ни съпроводят по време на обиколката и да ни срещнат с живота в селата и бита на съселяните им.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ