Затварянето ни казва, че светът е клиника, а не място

" Затварянето ни споделя, че светът е клиника, а не място на здрави, свободни и щастливи хора. Ние ставаме пандизчии на заболяването, институциите и страха. Можем да си представим какви са последствията. В изискванията на суматоха индивидът е жертван да изговаря страховете си, само че не и да работи рационално, да разпознава различни полезности и да отстоява съдбовни права ". Това сподели проф. Валери Стефанов, книжовен историк и критик, учител в СУ " Св. Климент Охридски ", в коментар на идния от 22 март народен локдаун поради растящия брой на болни от Covid-19.
По думите му нанесените вреди от изолацията и затварянето ще са доста - отзивчиви, стопански, душевен, просветителни:
" Намираме се в огромно тестване, може би не осъзнаваме параметрите му, само че е добре да се замислим върху тях.... Ако не управляваме дълготрайните последствия, вредите ще бъдат големи ".
Той дефинира като надълбоко неправилна концепцията, че първо би трябвало да оцелеем, а след това ще живеем:
" Екзистенциалният небосвод на индивида не е оцеляването, а спасението. Трябва да се заемем с тази нова обстановка на възходяща тревога на човешкото съществуване. Имаме редукция на общуването, а и неспособност за голяма част от хората да поставят своя труд. Когато оцеляването ти стане главен небосвод на държанието, а всичко останало може да чака, да се изостави, това е доста рисково, а за жалост тази концепция стартира да ръководи света ".
Проф. Стефанов акцентира, че едно общество, което е обхванато от патологична тревога, има дребни шансове да се заеме с устройството на гражданския ред и повишение на равнището на политическия живот:
" Има правила на смиреност, които са реализирани в целия свят, освен в България. Моят извод е, че тези правила на смиреност се реализират с непрестанни апели за взаимен конформизъм. Когато обстановката се опрости до една елементарна опция - или се крием, или мрем - решенията се оказват доста лесни и жертвата заявява своята цялостна подготвеност да заплати желаната от нея цена, т.е. да се откаже от своите права, от своята гражданственост, от универсалните човешки полезности ".
Според него в центъра на политическия живот би трябвало да има морално виновни фигури, които да потеглят от себе си, когато преценят, а не да търсят постоянно виновността в другите:
" Гредата в окото на другия е основна ключова дума в днешния политически живот.... Властта има в себе си ресурса на насилието и резултатите на страха. Когато сцените на принуждение преобладават една гласност, неизбежно раждат боязън и конформизъм ".