Юлиян Попов: Въглищните централи ще затворят, защото не могат да издържат на пазара
Затварянето на въглищните централи не е административно, а е пазарно, те не могат да устоят на пазара, не са конкурентоспособни. Това сподели в ефира на БНР, някогашен министър на околната среда и водите в държавното управление на Николай Денков и преди този момент в служебния кабинет на Марин Райков.
" Въглищните централи умират на всички места в Европа. Има редки случаи на активизиране на някоя въглищна централа, да речем в Германия, за няколко месеца, само че това е доста рядко. Общата наклонност е внезапен спад. Великобритания изцяло се изтегли от въглищата. За 8 години Англия мина от 40% ток от въглища до 0, без да има никакъв трус в страната. Просто процесът беше управляем ".
Според него в последните години не е обяснено искрено и ясно на хората " какво е безусловно неизбежно, а това е затварянето на въглищните централи, както и да има проект за други възможности ".
ТЕЦ-овете не са конкурентоспособни поради цената на въглеродните излъчвания, които не са свързани със Зелената договорка, а са по-стара европейска и световна политика, както и поради ниските цени на възобновимата сила (ВЕИ).
" Картата за въглеродна индиферентност няма никаква обвързваща мощ. Фактът, че не е призната в Народното събрание, значи само, че не сме изпълнили някакъв ангажимент към Плана за възобновяване и резистентност, който сами сме поели. Ние не си изпълняваме едно договорно обвързване, което сами сме предложили. Лошата връзка, предизборният популизъм довеждат до това, че да, можем да загубим пари. Но по-лошото е, че бавим целия развой на (енергиен) преход ", разяснява Попов.
Няма да загубим всички пари по ПВУ, счита той.
разяснява, че заявленията на Урсула фон дер Лайен са да няма никакви отстъпления от главните цели на Зелена договорка:
" Докладът на Марио Драги, наложил се като надали не икономическа тактика на Европа, прави в доста огромна степен точно това. Той се концентрира върху конкурентостта на Европа, а в основите ѝ лежат новите технологии, които са съществена част от Зелената договорка. Няма оттегляне от задачите. Това, което виждаме, е нови думи - като конкурентоспособност, само че няма да забележим смяна на политическата позиция във връзка с Зелената договорка ".
Попов акцентира, че Зелената договорка не се отнася до това да се затворят въглищни централи, а е една " доста необятна икономическа тактика, обхващаща и земеделие, промишленост, енергетика, качество на околната среда, обществени въпроси и доста други ":
" Тези неща няма да се трансформират. Просто фокусът ще бъде в доста по-голяма степен върху вложения, нововъведения и конкурентоспособност на европейската стопанска система ".
Целта за реализиране на нулеви въглеродни излъчвания е световна, а освен на Европейския съюз, беше категоричен бившият министър на околната среда и водите и посочи, че " страни, които се намират на по-задна позиция във връзка с икономическото си развиване - като Индия и Китай, отсрочват тази цел с 10 или 20 години, само че задачата остава ":
" Глобалното съгласие за излизане от фосилни горива от 2023 година в Дубай, където България игра много сериозна роля в тези договаряния, беше реализирано.... Целта е световна и е подкрепена от безусловно всички страни. Останалото е популизъм ".
По думите на Юлиян Попов голям проблем на Европейски Съюз е изключителното закъснение от Китай във връзка с зелените технологии:
" Китай ни бие във връзка с слънчева сила, вятърна сила, акумулатори, електрически коли и рейсове, кабели. Във всичко това Китай е доста по-напред от Европейски Съюз. Т.е. китайската " зелена договорка " работи доста по-добре от европейската Зелена договорка ".
