Затварянето на въглищните топлоелектрически централи (ТЕЦ) е безспорно най-голямото предизвикателство

Затварянето на въглищните топлоелектрически централи (ТЕЦ) е несъмнено най-голямото предизвикателство пред реализирането му, защото образуват огромен дял от общото произвеждане на електрическа енергия. Според разбор на Центъра за проучване на демокрацията, поетапното затваряне на въглищните Топлоелектрическа централа може да се случи без опасности за сигурността на електроенергийните доставки и ще намали цената на електрическата енергия с най-малко 25% до 2030 година За да отговори дейно на провокациите пред въглищните райони, България би трябвало да схване по-всеобхватен метод, учреден на дейното включване на жителите в процеса, разбор на данни и систематични политики в редица сфери. Тези заключения са плод на дългогодишни разбори на Центъра за проучване на демокрацията, основаващи се на данни и задълбочена моделна оценка на българския енергиен бранш, които показват Ремина Алексиева и Мартин Владимиров и в собствен разбор за Ремина Алексиева е анализатор в стратегия „ Енергетика и климат “ в Център за проучване на демокрацията. Мартин Владимиров е шеф на стратегия „ Енергетика и климат “ в Център за проучване на демокрацията. Работи в областта на енергийната сигурност на Европа и Балканите, енергийния преход, различните енергийни технологии и геополитическите измерения на енергийните и финансовите пазари, както и по съветското и китайското икономическо въздействие в Европа. Необходима е детайлна стратегия за пазарна реализация посредством подобаващи тласъци за чиновниците във въглищния бранш, с цел да бъдат приобщени към една нова икономическа среда, споделят те в своя разбор. Следващите години ще бъдат от решаващо значение за реализирането на обективен преход в България, който да обезпечи прекосяването към нисковъглеродна стопанска система, високотехнологични решения и към демократизация на енергийната система.  Всяка икономическа промяна предизвиква разтърсвания и по тази причина фокусът на политиките за обективен преход следва да бъде смекчаването на негативните въздействия върху най-уязвимите групи.  Затварянето на въглищните топлоелектрически централи (ТЕЦ) е несъмнено най-голямото предизвикателство пред реализирането на обективен преход. Въпреки че те са стопански неконкурентни, защото създават електрическа енергия на цени близо два пъти по-високи от пазарните, с помощта на великодушни дотации и обезпечен дял на контролирания пазар, те не престават да образуват огромен дял от общото произвеждане на електрическа енергия. Около 95% от въглищната промишленост е съсредоточена в три области: Стара Загора, Перник и Кюстендил. По изчисления на Центъра за проучване на демокрацията, затварянето на мините и въглищните централи в Стара Загора ще коства към 8 – 10% от районния БВП и към 11 000 директни работни места и още 8 000 непреки. В Перник и Кюстендил въглищата играят по-ограничена роля в локалните стопански системи, като не повече от 1 000 работни места биха били под опасност.  България може да се възползва от европейски средства в размер на сред 3 и 5 милиарда евро, които да насочи към вложения в бързо разрастващи се браншове, преквалификация на служащите и ускорение на енергийния преход в трите района. За да ръководи тези средства, България следва да приготви амбициозни Териториални проекти за обективен преход, които да набележат цялостната тактика за справяне със обществените и икономическите последствия от затварянето на въглищната енергетика. В настоящия си тип и макар повече от две години разискване със заинтригуваните страни, те не са съответна пътна карта за икономическа промяна.  Въглищата са най-скъпата сила на пазара Въглищните централи са пет пъти по-скъпи от ВЕИ мощностите. Според анализ на Центъра за проучване на демокрацията, затварянето на въглищните Топлоелектрическа централа, в действителност ще намали цената на електрическата енергия с най-малко 25% до 2030 г. Въглищните електроцентрали не биха взели участие в електроенергийния микс, в случай че не получаваха държавна поддръжка под разнообразни форми в размер на близо 1 милиарда евро годишно. След 2025 година тези дотации, като оферти в съглашението сред държавното управление и синдикатите механизъм за потенциал, биха противоречали на европейското законодателство. Това значи, че евентуално лигнитните централи последователно ще спрат да работят и към 2030 година се чака минимално количество създадена електрическа енергия от тях.  България е в положение да приключи изгарянето на въглища без опасности за сигурността на електроенергийните доставки. За задачата въглищата следва да бъдат навреме сменени от големите планувани ВЕИ вложения в композиция с децентрализирани системи за предпазване на свръхпроизводството на електрическа енергия през огромна част от деня и потреблението ѝ вечерта при по-високото ползване. Изследването на разнообразни сюжети за развиването на електроенергийната система на Югоизточна Европа ясно демонстрира, че даже при затваряне на всички въглищни централи, не се чака дефицит на електрическа енергия, а България резервира позицията си на чист експортьор на електрическа енергия, даже това да не важи за всички месеци на годината.