Не война или земетресение разрушава най-силната българска крепост
Затова и тук, най-често стената е била разрушавана, а след това укрепвана. Археолозите засичат най-малко 4 строителни стадия. Следвайки ремонтите, те в действителност маркират най-горещите събития в историята на крепостта, а и на България, съобщи Българска национална телевизия.
доктор Милен Николов – началник на археологическите разкопки: " Всъщност първият стадий, той доста добре може да се види, е от 6-ти век, когато е построена първата стена в скалния рид. Вторият стадий от средата на тринадесети век. Ето я тази стена, единствено ни е останало от 6-ти век. А по-късно през средата на 13 в. по времето на Асеневци, когато е построена средновековната цитадела, е добавена тази стена.
Мария Чернева: Усилена?
доктор Милен Николов – началник на археологическите разкопки: Да, и то доста съществено усилена. Става дебелината три метра. това е към този момент края на 13 в. Ето тук за тая част приказваме и най-сетне към този момент през последните дни на 14 век там доста добре се виждат едни поправки от камъни на калова заварка. Т.е. за 100 години имаме три преправки на тая стена. За 100 години това е ужасно доста. Значи това приказва за една доста сериозна динамичност на живота тук. За към 130-140 години тя е упомената в съвсем всички средновековни извори. Тук се е концентрирала армия, войска. Тук е бил лагерът на българската войска в няколко войни, лагер на византийската войска надлежно е било през войната през 1331 година
Мария Чернева: Царе, императори?
доктор Милен Николов – началник на археологическите разкопки: Да, Андроник Трети тук е бил обсаден след борбата при Русокастро с цялата си войска. Фактически тук той безусловно пада на колене и приема всички условия за мир от цар Иван Александър, тъй като е бил наказан на гибел. Нямали са вода, нямали са храна към този момент. Другото значимо нещо, което е - тук е било лагер и на българите на наемниците на българските царе - на татарите. През 1326-1327. Така че това е основно място. Откриваме много върхове на стрели - индикация въобще за военния темперамент на тази част от оборудванията ".
И тъй като тук стената би трябвало да е най-яка, учените са сюрпризирани да открият врата - вход в крепостта. Кой строи вход на мястото на най-ожесточените офанзиви, в тази ситуация - на мястото на отбранителната кула?
доктор Милен Николов – началник на археологическите разкопки: " Византийците вършат входа.
Мария Чернева: Спокойно им е.
доктор Милен Николов – началник на археологическите разкопки: Абсолютно. Ние сме в кулата, обаче към края на тринайсети век тази кула е ликвидирана. Тя просто е разрушена, нивелиран е със стените и е завършен този стълб от зидан каменен дирек за този вход, който снехме към този момент. И в действителност това оформление на входа към този момент е приключено в края на 13-ти век. Той е стълб, стъпва върху този насип от камъни, който виждаме тук. И по този метод е завършено това пространство отсам – дотук, което съставлява самия вход.
Мария Чернева: Какъв е смисълът на това правиш врата?
доктор Милен Николов – началник на археологическите разкопки: Имало е смисъл. Когато към този момент вземат решение да има вход, унищожават кулата и отсам се е влизало и излизало през самата цитадела без кула.
Мария Чернева: Значи не е имало заплаха, било е някакво по-спокойно време.
доктор Милен Николов – началник на археологическите разкопки: Да, това е краят на 13-ти век.
Мария Чернева: Ето една огромна панта от вратата.
доктор Милен Николов – началник на археологическите разкопки: Ето това е панта, отсам се въртяла оста на вратата. Страхотна находка. "
Но вратата въпреки всичко е зазидана или спокойното време е свършило. След 1304 година крепостта още веднъж е българска. Половин век по-късно врагът ненадейно се оказва напълно различен. И стените са безсилни да го спрат.
доктор Милен Николов – началник на археологическите разкопки: " Това е един от трите гроба.
Мария Чернева: Защитниците?
доктор Милен Николов – началник на археологическите разкопки: Може би е жена, тъй като тазът е много уголемен на скелета… доста небрежно е станало погребването Понеже виждате по профила, то съвсем няма не е положена пръст върху него. Което приказват че в действителност по този начин няма някакви изключителни условия, на плитко е изкопана ямичката едвам е затрупан с пръста
Не е място за некропол, няма черква в близост, няма ординарен некропол - Така че това е разследване на някакви в действителност изключителни условия
Мария Чернева: Чума?
доктор Милен Николов – началник на археологическите разкопки: Възможно е, по този начин мисля най-малко. "
Вече е изпратена проба от останките за ДНК разбор, който може сигурно да удостовери дали в действителност става дума за чума. Но пък косвените улики обръщат историята все в тази посока.
доктор Милен Николов – началник на археологическите разкопки: " По време на чумата, почти по данните, които имаме, към средата на 13 в. Рязко пада динамичността на монетната циркулация, по-небрежно става всичко, животът става по-небрежен. Виждате тук тези градежи по какъв начин са доста евтини, липсват към този момент средства, липсват пари, което приказва за малко население. Когато има доста население, има доста налози и тогава се вършат нещата доста качествен0. Тук виждаме едни доста небрежно направени, натрошени дребни камъни, увиснали дори. В момента виждате по какъв начин ги откриваме, което приказва, че тогава към този момент чисто финансово нещата не стоят добре, замира живота, малко хора и друго нещо. От 1332 година в действителност до борбата при Русокастро оттова нататък тук нямаме регистрирани съществени военни дейности. Едва седемдесетте години турските армии ще дойдат насам.
Мария Чернева: Тук има ли кой да ги посрещне за по-сериозна опозиция?
доктор Милен Николов – началник на археологическите разкопки: Не, аз съм уверен, че нe. Има исторически извори, че мина по този начин една страшна гибел. Просто е било нещо ужасно. "
Все отново личат съществени старания да се укрепи крепостта. Археолозите, ненадейно за тях, разкриват спомагателни укрепления на стените с контрафорси.
доктор Милен Николов – началник на археологическите разкопки: " Ето ги тук. Първият е там горе, вторият е този, третия е този. Тук прелестно се вижда по какъв начин стената се е срутила, с този контрафорс е направено опора и стената е била доиззидана към този момент на камъни, на калова заварка, тъй като най-вероятно тогава към този момент са нямали пари за хоросан и това им е било на разположение. Най-евтиното, което са могли да създадат. Значи приказваме след чумната зараза, след средата на 14-ти век и това нещо се е случило ".
Най-голямото опустошение на крепостта не е от офанзиви и мощен съперник. Векове по-късно, когато крепостта от дълго време не е боен бастион, България минава през един от най-трудните си интервали, регистриран сигурно от крепостните стени и дребното останало от лицето на стената.
доктор Милен Николов – началник на археологическите разкопки: " Този ред маркира нещо извънредно значимо за нас - маркира равнището на вадене на камъни в ново време. Тоест тези, които са ограбили камъните от тази стена, са слизали до тук, с цел да извадят тези цели камъни и както виждате в този профил, на това място в насипа липсват огромни камъни от лицето. Всичко е ограбено, всичко е взето през последните стотина години.
Мария Чернева: Разпознавате ли ги камъните в къщите?
доктор Милен Николов – началник на археологическите разкопки: На някои места да. В Русокастро, в прилежащото село Желязово апропо има едно любопитно сведение от 1906 година Мисля, че беше от бургаските вестници: една кола дялан камък - осем лв. Това е било съществено предизвикателство за хората, които са идвали тук и са вземали камъка и са го продавали в града. Освен това знаем по времето на Стамболийски какво става - там пък към този момент разрушението е тотално. "
Или това е времето сред двете войни, когато България търпи тежка икономическа и бежанска рецесия и за хиляди намерили избавление у нас е било значимо да се подслонят. И крепостта, въпреки и разпръстната в основите на стотици къщи, още веднъж е осигурявала сигурност и отбрана.
