Тодор Байчев за пика на домашно насилие у нас: Много се грижим за правата на престъпника, отколкото за пострадалите
Затова и обществото губи религия в правосъдната система, безапелационен е юристът
След зачестилите случаи на домашно принуждение у нас и публичното неодобрение, което с право се надигна, Флагман.бг потърси за коментар юриста и някогашен депутат Тодор Байчев, който ще е претендентът за кмет на Българска социалистическа партия в община Карнобат. Този понеделник той бе измежду хилядите протестиращи пред Съдебната палата в Бургас в поддръжка на 18-годишното момиче от Стара Загора, което бе брутално нарязано с макетен нож от приятеля си Георги Николаев.
- Г-н Байчев, вчера в Комисия по правни въпроси към Народно събрание разглежда промени в Наказателен кодекс и ЗЗДН, осведомен ли сте с тях и какво е Вашето мнение?
- Направих си труда да се срещна с препоръчаните промени, още повече, че не са и обемни. Веднага мога да кажа, че автоматизираното нарастване на наказванията няма да докара до понижаване на насилието в връзките сред хората. Достатъчно е да дам за образец пътнотранспортните катастрофи (ПТП), където наказванията се завишиха, само че не понижават злополуките или водачите, използвали алкохол и опиати. По скоро, би трябвало да се мисли и да се ползват сложни ограничения. Да се комбинира санкция и предварителната защита като средство за битка с противообществените действия, дружно с наказване, което превъзпитава, а не механичното увеличение на наказванията. Забелязах, че се отстранява институтът на пробация, който е средство за предварителна защита. Напротив, би трябвало да се ускори. В другите страни, този, който търпи пробация, е облечен със специфичен екип, който се вижда отдалеко, до момента в който поставя публично потребен труд. Така всеки инцидентен минувач го вижда и схваща това. Тук бих желал да направя забележка, че прекомерно доста се грижим за правата на причинителя на закононарушение, в сравнение с за потърпевшите от такова, което несъмнено нервира обществото и то последователно стартира да губи религия в правосъдната система.
- Какъв изход от тази ситуация оферирате Вие?
- Започвам с ангажимента, че изричам персонално мнение и не искам да бъде тълкувано или обвързано политически.
Действащият Наказателният кодекс е от 1968 година Той е стар и със основни празнини и без основни промени по отношение на предходните два закона - Наказателен кодекс от 1951 година и Наказателен закон от 1896 година, което е неуместно, поради измененията в обществено-икономическите връзки. Текстовете за тежката и междинната телесна щета степенуват наказванията съгласно механичната контузия, която е породена на потърпевшия. Самият термин " щета " е толкоз извънредно неудобен, че надали не става дума за машина, а не за живо създание. В актуалната правна идея няма нищо за телесни повреди. Престъпленията против здравето се разделят на " мъчение и безчовечен действия ", които се правят единствено при директен предумисъл и " насилствени действия ", които могат да са умишлени и неумишлени. Така, че всичко, което е друго от разработване на нов Наказателен кодекс, на процедура е кръпка, която цели да успокои обществото до идващото закононарушение. Ясно е, че към този момент има предпочитание в обществото за промени в региона на наказателното право, въпросът е кой ще се ангажира да облече в законодателна форма всичко това?
Що се отнася до т.нар „ интимна връзка “ в ЗЗДН, избирам да не разясня, тъй като е неуместно предложение.
След зачестилите случаи на домашно принуждение у нас и публичното неодобрение, което с право се надигна, Флагман.бг потърси за коментар юриста и някогашен депутат Тодор Байчев, който ще е претендентът за кмет на Българска социалистическа партия в община Карнобат. Този понеделник той бе измежду хилядите протестиращи пред Съдебната палата в Бургас в поддръжка на 18-годишното момиче от Стара Загора, което бе брутално нарязано с макетен нож от приятеля си Георги Николаев.
- Г-н Байчев, вчера в Комисия по правни въпроси към Народно събрание разглежда промени в Наказателен кодекс и ЗЗДН, осведомен ли сте с тях и какво е Вашето мнение?
- Направих си труда да се срещна с препоръчаните промени, още повече, че не са и обемни. Веднага мога да кажа, че автоматизираното нарастване на наказванията няма да докара до понижаване на насилието в връзките сред хората. Достатъчно е да дам за образец пътнотранспортните катастрофи (ПТП), където наказванията се завишиха, само че не понижават злополуките или водачите, използвали алкохол и опиати. По скоро, би трябвало да се мисли и да се ползват сложни ограничения. Да се комбинира санкция и предварителната защита като средство за битка с противообществените действия, дружно с наказване, което превъзпитава, а не механичното увеличение на наказванията. Забелязах, че се отстранява институтът на пробация, който е средство за предварителна защита. Напротив, би трябвало да се ускори. В другите страни, този, който търпи пробация, е облечен със специфичен екип, който се вижда отдалеко, до момента в който поставя публично потребен труд. Така всеки инцидентен минувач го вижда и схваща това. Тук бих желал да направя забележка, че прекомерно доста се грижим за правата на причинителя на закононарушение, в сравнение с за потърпевшите от такова, което несъмнено нервира обществото и то последователно стартира да губи религия в правосъдната система.
- Какъв изход от тази ситуация оферирате Вие?
- Започвам с ангажимента, че изричам персонално мнение и не искам да бъде тълкувано или обвързано политически.
Действащият Наказателният кодекс е от 1968 година Той е стар и със основни празнини и без основни промени по отношение на предходните два закона - Наказателен кодекс от 1951 година и Наказателен закон от 1896 година, което е неуместно, поради измененията в обществено-икономическите връзки. Текстовете за тежката и междинната телесна щета степенуват наказванията съгласно механичната контузия, която е породена на потърпевшия. Самият термин " щета " е толкоз извънредно неудобен, че надали не става дума за машина, а не за живо създание. В актуалната правна идея няма нищо за телесни повреди. Престъпленията против здравето се разделят на " мъчение и безчовечен действия ", които се правят единствено при директен предумисъл и " насилствени действия ", които могат да са умишлени и неумишлени. Така, че всичко, което е друго от разработване на нов Наказателен кодекс, на процедура е кръпка, която цели да успокои обществото до идващото закононарушение. Ясно е, че към този момент има предпочитание в обществото за промени в региона на наказателното право, въпросът е кой ще се ангажира да облече в законодателна форма всичко това?
Що се отнася до т.нар „ интимна връзка “ в ЗЗДН, избирам да не разясня, тъй като е неуместно предложение.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ