Проучване на ”Галъп”: Здравеопазването се движи към по-лошо
Затова и страната среща поддръжка, всякога когато реши да се намеси интензивно в икономическите процеси. Наред с тази поддръжка обаче остава обичайна у нас сдържаност към властта, която води и до по-изразена благосклонност за възможен избор на съмнение - изключително по тематиката с корупцията.
Това са някои от изводите от новия сондаж на „ Галъп интернешънъл “ – част от самостоятелната изследователска стратегия на организацията. Сондажът е извършен на 7 и 8 ноември по панелна методика измежду 801 души, която обезпечава представителност на данните за пълнолетното население на страната.
Искането за преформатиране на ръководещата групировка и премахване на Патриотите от нея обаче не среща поддръжка. Двата съществени електората в
страната са мобилизирани поради яркото съревнование на ГЕРБ и Българска социалистическа партия.
Когато става дума за оставки на управленци, обществото няма еднопосочен отговор на въпроса кое да е първо при подозрения в корупция: оставката или правосъдното следствие и вероятно доказване на виновност.
Във връзка с разискването на бюджета „ Галъп интернешънъл “ е ревизирал какво е кардиналното всеобщо отношение към митингите на разнообразни публични групи, които постоянно се организират в хода на процедурата по приемане на бюджет.
52% одобряват мнението, че митингите в последните седмици не са нормални и свидетелстват за тежка обстановка.
42% пък са по-близо до мнението, че такива митинги са нещо всекидневно, когато се разисква бюджет – евентуално тъй като другите публични групи употребяват момента, с цел да реализиран по-добро финансиране в идната бюджетна рамка. В данните се оглежда и обичайният публичен негативизъм у нас.
Обсъжданията към бюджета закономерно извеждат на напред във времето тематиката за степента на държавна грижа и намесата на страната в пазарните и стопански процеси като цяло. Това проличава и в съвсем автоматизираното утвърждение за всевъзможни ограничения на държавна интервенция.
Например, болшинство 55% неотдавна поддържаха намесата на Борисов в разногласието сред икономическото министерство и ЕМКО. Също 55% утвърдиха дейностите на Борисов за „ Дунарит “ и така нататък, а единствено към една четвърт бяха срещу. Разбира се, сходни данни се дължат също и на поддръжката, с която Борисов се употребява измежду своите последователи.
По същия метод, измежду последователите на Българска социалистическа партия над 70% от запитаните, да вземем за пример, намират скорошния конгрес на Българска социалистическа партия за сполучлив за Нинова и за партията. Явно Нинова до момента съумява да реализира устрема си за синхрон с редовите социалисти.
И електоратът на ГЕРБ, и този на Българска социалистическа партия, в последните няколко месеца стоят зад своите водачи - мобилизирани от острото противоборство. Ситуацията е съвсем огледална. Независимо от това, малко повече са пълнолетните българи (50%), които поддържат избор на съмнение към ръководещите за корупция, шуробаджанащина и така нататък 42% не го поддържат. Тук с изключение на последователите на опозицията, по традиция позитивно дават отговор и негласуващите. Резултатът е общоприет и демонстрира съмнение към целия политически хайлайф, което се концентрира постоянно в ръководещата мощ.
Въпреки това, настояването на Движение за права и свободи Обединените патриоти да изоставен ръководството се отхвърля от болшинство от 58%. 29% го поддържат. Явно Движение за права и свободи продължава да извиква отрицателни отзиви измежду болшинството от българските жители, а присъединяване на патриотите във властта се възприема относително безконфликтно и няма публично очакване за основни промени във властовата настройка. Критиката към ръководещите очевидно е повече във връзка с подозрения в корупция, в сравнение с за присъединяване на националисти в ръководството.
Промените и оставките станаха съществена част от политическия диалог. Така в последно време доби новост въпросът кое да е първо: „ следствието или оставката “. 48% са съгласни, че когато се появят подозрения в корупция, е добре един управленец да подаде оставка, без да се чака следствие, доказателства и така нататък Други 48% обаче считат, че когато се появят подозрения в корупция, е добре първо да се изчака следствие, доказателства и така нататък Данните ясно свидетелстват, че най-малко измежду половината българи работи самобитна „ хипотеза за виновност “ на политиците – в публичните очи те са отговорни и без разследване, съд и прочие Затова и „ бързите “ оставки подхождат на публичните упования.
Работата на новия министър на опазването на здравето ще е предстоящо тежка, в случай че се съди по данните от сондажа. Мнозинство от 79% намира, че опазването на здравето у нас се движи към по-лошо в последните няколко години, макар влагането на нови средства в системата. Дори последователите на ръководещата партия споделят това мнение преди всичко.
Числата несъмнено отразяват и инерционния негативизъм измежду българското общество, само че сигурно са задоволително обезпокоителен сигнал.
Това са някои от изводите от новия сондаж на „ Галъп интернешънъл “ – част от самостоятелната изследователска стратегия на организацията. Сондажът е извършен на 7 и 8 ноември по панелна методика измежду 801 души, която обезпечава представителност на данните за пълнолетното население на страната.
Искането за преформатиране на ръководещата групировка и премахване на Патриотите от нея обаче не среща поддръжка. Двата съществени електората в
страната са мобилизирани поради яркото съревнование на ГЕРБ и Българска социалистическа партия.
Когато става дума за оставки на управленци, обществото няма еднопосочен отговор на въпроса кое да е първо при подозрения в корупция: оставката или правосъдното следствие и вероятно доказване на виновност.
Във връзка с разискването на бюджета „ Галъп интернешънъл “ е ревизирал какво е кардиналното всеобщо отношение към митингите на разнообразни публични групи, които постоянно се организират в хода на процедурата по приемане на бюджет.
52% одобряват мнението, че митингите в последните седмици не са нормални и свидетелстват за тежка обстановка.
42% пък са по-близо до мнението, че такива митинги са нещо всекидневно, когато се разисква бюджет – евентуално тъй като другите публични групи употребяват момента, с цел да реализиран по-добро финансиране в идната бюджетна рамка. В данните се оглежда и обичайният публичен негативизъм у нас.
Обсъжданията към бюджета закономерно извеждат на напред във времето тематиката за степента на държавна грижа и намесата на страната в пазарните и стопански процеси като цяло. Това проличава и в съвсем автоматизираното утвърждение за всевъзможни ограничения на държавна интервенция.
Например, болшинство 55% неотдавна поддържаха намесата на Борисов в разногласието сред икономическото министерство и ЕМКО. Също 55% утвърдиха дейностите на Борисов за „ Дунарит “ и така нататък, а единствено към една четвърт бяха срещу. Разбира се, сходни данни се дължат също и на поддръжката, с която Борисов се употребява измежду своите последователи.
По същия метод, измежду последователите на Българска социалистическа партия над 70% от запитаните, да вземем за пример, намират скорошния конгрес на Българска социалистическа партия за сполучлив за Нинова и за партията. Явно Нинова до момента съумява да реализира устрема си за синхрон с редовите социалисти.
И електоратът на ГЕРБ, и този на Българска социалистическа партия, в последните няколко месеца стоят зад своите водачи - мобилизирани от острото противоборство. Ситуацията е съвсем огледална. Независимо от това, малко повече са пълнолетните българи (50%), които поддържат избор на съмнение към ръководещите за корупция, шуробаджанащина и така нататък 42% не го поддържат. Тук с изключение на последователите на опозицията, по традиция позитивно дават отговор и негласуващите. Резултатът е общоприет и демонстрира съмнение към целия политически хайлайф, което се концентрира постоянно в ръководещата мощ.
Въпреки това, настояването на Движение за права и свободи Обединените патриоти да изоставен ръководството се отхвърля от болшинство от 58%. 29% го поддържат. Явно Движение за права и свободи продължава да извиква отрицателни отзиви измежду болшинството от българските жители, а присъединяване на патриотите във властта се възприема относително безконфликтно и няма публично очакване за основни промени във властовата настройка. Критиката към ръководещите очевидно е повече във връзка с подозрения в корупция, в сравнение с за присъединяване на националисти в ръководството.
Промените и оставките станаха съществена част от политическия диалог. Така в последно време доби новост въпросът кое да е първо: „ следствието или оставката “. 48% са съгласни, че когато се появят подозрения в корупция, е добре един управленец да подаде оставка, без да се чака следствие, доказателства и така нататък Други 48% обаче считат, че когато се появят подозрения в корупция, е добре първо да се изчака следствие, доказателства и така нататък Данните ясно свидетелстват, че най-малко измежду половината българи работи самобитна „ хипотеза за виновност “ на политиците – в публичните очи те са отговорни и без разследване, съд и прочие Затова и „ бързите “ оставки подхождат на публичните упования.
Работата на новия министър на опазването на здравето ще е предстоящо тежка, в случай че се съди по данните от сондажа. Мнозинство от 79% намира, че опазването на здравето у нас се движи към по-лошо в последните няколко години, макар влагането на нови средства в системата. Дори последователите на ръководещата партия споделят това мнение преди всичко.
Числата несъмнено отразяват и инерционния негативизъм измежду българското общество, само че сигурно са задоволително обезпокоителен сигнал.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ