Бебето имитира вашето изражение
Затова е значимо още от първия му ден в никакъв случай да не го гледате с каменно изражение
Може да си извършите опит и да стоите известно време над него изцяло безучастно, без да мърдате и издавате тон. То ще направи същото и просто ще гледа безизразно. Но продължи ли вцепенението ви прекомерно дълго, детето ще стартира да хленчи, да се върти неспокойно и в последна сметка ще се разплаче. То ненавижда каменното лице, желае родителите му да са преносими, а не застинали.
Повтаряйки мимиките им, децата имитират и възприятията на възрастните. Пресъздавайки същите процеси в нервната си система, те са в положение да възпроизведат вътрешното положение на възрастния. Така се развиват и опознават света на страстите.
Докато ви следят в упор, бебетата се интересуват най-вече от четири изражения на лицето ви, които е потребно да им демонстрирате ежедневно, с цел да развивате прочувствената им просветеност.
Първото е учудване. Широко отваряте очи, повдигате вежди, отваряте уста и за малко застивате. Може да произнесете нещо от рода на „ А-х-х-х-х… “, като последователно повишавате звук.
Второто е усмивка. Усмихвайте се необятно, откровено, тъй че в ъгълчетата на очите ви да се образува мрежа от бръчици.
Третото е мръщене. Съберете вежди, леко се намусете и кажете нещо като „ Х-м-м-м-м… “, като последователно понижавате звук.
Четвъртото е състрадание – нещо приблизително сред престорено удивено и намръщено изражение, което нормално хората получават, когато споделят „ Ох, бедничкото детенце! “.
