Защо Истанбулската конвенция не е за ”третия пол”
Затова Дир.бг. потърси отговор на противоречивите въпроси от специалиста Катя Кръстанова от фондация „ Анимус “. Тя е психолог и психотерапевт, който от 20 години се занимава с проблемите на домашното принуждение, както и с разгласяването на конвенцията през последните 5 година
"Когато мислим за конвенцията, не приказваме за хомосексуалното общество, говорейки за конвенцията мислим за битите през вчерашния ден дами и за изнасилите оня ден девойки, които не са потърсили помощ, и които, в случай че има по-стабилна система, ще се доверят на нея и ще потърсят помощ. За това би трябвало да мислим и да приказваме за конвенцията ", сподели специалистът.
Катя Кръстанова е безапелационна, че конвенцията, известна като Истанбулска по мястото на нейното сключване, не легализира третия пол и гей браковете , нито пък заплашва възпитанието на подрастващите.
Съветът й към политиците и всички тези, които отхвърлят конвенцията поради сходни страхове, е да прочетат разяснителния отчет към документа, който е от 100 страници и очевидно никой не го е чел, както и да се извърнат към специалистите по въпроса.
Кръстанова дава отговори на всички най-важни въпроси, свързани с конвенцията в идващите редове.
Да не мълчиш, когато виждаш принуждение
Конвенцията основава благоприятни условия за доста по-сериозна политика по първична предварителна защита на насилието над дами. Това значи предварителна защита на равнище цялото общество, тъй като принуждение въобще да не се случва, да имаме настройки, които да споделят, че не е обикновено едно момче да се държи нападателно към едно момиче, че момичето не е полов обект, че не е обикновено ромските девойки да бъдат продавани за булки под 14 година И че не е обикновено да се въвличат девойки в полова употреба и да остават хора ненаказани, и най-много, че не е въпрос на толеранс да чуваш по какъв начин бият съседката ти и да мълчиш и да не реагираш.
Законодателни промени
В момента има благоприятни условия в нашето законодателство дамите жертви да бъдат предпазени, само че те не са избистрени до дъно. Получават се законодателни луфтове, вследствие на което се случва по този начин, че доста дами да не получат отбрана, изясни специалистът.
Такъв е казусът с 42-годишната жена, убита в София през лятото. Тя е имала ограничаваща заповед по Закона за отбрана от домашно принуждение, само че някой е пропуснал да изземе законно притежаваното оръжие от брачна половинка й, с което по-късно е убита. Тя е викала полиция при нарушение на ограничаващата заповед, това не е довело до идване, до задържане и отново никой не е понесъл никакви последици за това, че не е извършил тези по закон вменени му отговорности.
Затова приказваме, за по-голяма стриктност и условия към експертите да извършват отговорностите си по протекция на дамите, жертва на принуждение, разясни Кръстанова.
Няма узаконяване на трети пол и гей браковете
Според специалиста три са аргументите за внушенията, че конвенцията може да легализира третия пол и гей браковете.
Първо, доста малко хора са чели конвенцията и никой не е чел обяснителния отчет към нея, който разяснява всяка точка към документа, какво би трябвало да имаме поради, четейки съответния член.
Второ, става дума за секс и за пол, и за отношението сред половете, а това предизвиква възбуденост и огромна част от хората, които четат, фантазират, проектират личните си хрумвания и мисли, и уголемяват понятията по метод, по който те го схващат, а не по метод, по който се има поради при писане на конвенцията.
Има и неправилност при превода, което към този момент стана обществено известно поради съществуването на две думи в британския език sex (пол) и gender и нямайки равносилен превод на понятието джендър на български.
Преводът на gender като обществен пол отново звучи объркващо. Някои споделят, че би трябвало да се превежда като жанр, само че по този начин или другояче оттова произтича също огромно неразбирателство.
Понятието джендър има три съставни елементи - то се състои от биологичния пол, от идентичността на човешкото създание по какъв начин той възприема себе си като полова ориентировка и най-много се състои от обществено откритите функции, действия, държания, свързани със обществената роля на пола.
Конвенцията споделя, че ние не би трябвало да приписваме, да използваме характерности на опреден пол и по този метод да възстановяваме насилието. Това стои в подтекста на конвенцията т.е. не би трябвало да допускаме, че дамите би трябвало да търпят насилието, единствено тъй като са дами, и че дамите би трябвало да са обект на полова корист и това да бъде толерирано, тъй като са дами.
И надлежно, не би трябвало да възприемаме мъжете дали са мъже и дали са задоволително атрактивни и мъжествени през това дали са задоволително нападателни, в това число нападателни към дамите. Т.е. да разтеглим визиите си за половите функции, че един татко може да си вземе отпуск по бащинство и че една жена би могла да бъде управленец, както мъжът, и че за една жена не произтича от половата й яснота това, че тя би трябвало да мие наложително чиниите и че това си е нейната работа у дома, разясни специалистът Катя Кръстанова.
Какво значи джендър образование в учебно заведение?
В Конвенцията се споделя, че децата от ранна детска възраст да бъдат обучавани в равнопоставеност на половете и в това да могат да схващат обществената роля на пола нееднотипно т.е. не се чака девойки да гледат децата, пък бащите – не.
Това е джендър образованието - разбирането на двата пола с техните особености и взаимното заместване на двата пола в дейностите и равнопоставеността на половете, сподели Катя Кръстанова и разясни, че и в този момент има такива стратегии в учебните заведения по обособени планове, тъй като децата не постоянно имат задоволително добра фамилна среда.
Както някои деца са доста нападателни в учебно заведение, други не са толкоз нападателни в учебно заведение, явно в някои фамилии експанзията се толерира, в други – не. Училището има грижа да прави спомагателни образования за осъзнаване на агресивността, с цел да се оправят децата с нея и да не бъдат нападателни едни към други.
Същата работа е и с равнопоставеността - в едни фамилии повече се приказва за равнопоставеност, в други – по-малко. Явно е, че има потребност от учене и в клас на тематиката и по какъв начин да не се отнасяме дисквилифициращо към девойки, безапелационна е Кръстанова.
Защото, да вземем за пример, в този момент е обществена норма тийнейджърките да бъдат опипвани от съучениците. Това се смята за норма, само че това е маргинализиране на женския пол с едно деяние от страна на момчетата. Но девойки не се образоват за това, че това не е възможно държание, тъй като в фамилиите не са ги обучили, като в учебно заведение нямат в допълнение образование, те толерират корист с тях поради половата им роля – женския пол в тази ситуация, разясни специалистът.
Как се пояснява конвенцията за жените-бежанци ?
Тук става въпрос за жена от Африка, която е подложена на генетално обрязване. Тя може да изиска леговище, тъй като в нейната страна е подложена на принуждение, учредено на пол, каквото е генеталното обрязване, и тя има право да получи статут на емигрант.
В някои страни, като Афганистан и други арабски страни се позволява и ликвидиране на достойнството. Една такава жена, в случай че изиска леговище, в действителност тя е жертва на принуждение, учредено на пол в личната си страна и по конвенцията тя има право да получи статут на емигрант в друга страна.
В нашите спешни центрове, където се настаняват майки с деца под 3 година, когато са жертви на домашно принуждение, има такива случаи на настанявания, сподели Катя Кръстанова.
По думите й те в този момент употребяват нашите обществени услуги, само че не получават бежански статут за това, че са жертва на полово принуждение, а по други канали. Конвенцията в тази ситуация ще улесни тяхната обстановка и техния статут в страната ни.
Ако България не ратифицира конвенцията?
Няма да има законодателни промени в доста области за предварителна защита на насилието над дами и няма да бъдат обезпечени финансово услугите за протекция от домашно и полово принуждение.
Сега у нас спешните центрове за протекция от принуждение са 11 в страната, а 28 са областите. В съвсем двумилионна София има спешен център за 8 индивида. В другите 17 области няма нито един спешен център. Това е извънредно дребна опция за дамите жертви на домашно принуждение да бъдат настанени в спешни центрове, посочи Кръстанова.
Има и друга обществена услуга, която към момента не попада в българското законодателство – съвещателен център за домашно принуждение, който досега в България съществува под формата на планови действия в разнообразни центрове на страната, които са на неправителствени организации, най-вече. За тези услуги въобще няма държавно финансиране.
Такива услуги всекидневно приютяват и програмата за причинители на принуждение. Тези, които са малтретирали дамите си отиват с решение на съда в тези центрове, само че за тях страната въобще няма пари и те не съществуват сега.
Така че това е огромен празен ход – консултативните центрове не са финансирани въобще, програмата за причинители на принуждение също, 2/3 от регионалните центрове нямат спешни центрове. А съгласно конвенцията би трябвало да съществуват и профилирани центрове за полово принуждение, за жертви на полово принуждение, което включва незабавна здравна, юридическа, психическа и обществена помощ. В България съществува единствено един подобен център, той се намира в Бургас и се споделя „ Вселена “, останалите 27 области нямат центрове за полово принуждение.
Така че, в случай че не бъде призната конвенцията, няма да се отвори пътя за основаване и финансиране от страна на страната на услугите за дамите жертва на домашно принуждение, сподели Катя Кръстанова.
Друг директен резултат от конвенцията е, че тя дава забележителен ангажимент на Министерство на образованието, Министерство на здравеопазването и Министерство на финансите за първична предварителна защита и която също няма да се разгърне, в случай че не бъде призната.
Според специалиста, точно заради този факт на държавното съвещание предходната седмица министрите на тези министерства са дали своят вот срещу конвенцията.
Идва ли краят на сагата с здравното удостоверение на жертвата ?
Според Кръстанова у нас има абдикация на медицинските експерти от дамите, жертви на домашно принуждение.
По Закона за отбрана от домашно принуждение всеки доктор е задължен да издаде медицински документ, който удостоверява следите от домашното принуждение. Лекарите всеобщо обаче не извършват тези отговорности и изпращат жертвите на домашно принуждение при правосъдните лекари. Само че документът на правосъдна медицина коства 30-40 лв. и се издава наложително от правосъдната медицина на регионалния град.
А правосъдните лекари са на изгубване в България , заради което на една област има един правосъден доктор, а някъде има три области с един правосъден доктор. Така че същинско премеждие е една жена, жертва на домашно принуждение от дребна община да отиде в регионалния град, да откри правосъдния доктор и да заплати за документа, който тя да показа в съда, с цел да й бъде издадена отбрана от съда в нейната община.
Освен това, съгласно Закона за отбрана от принуждение, документът би трябвало да се издаде в границите на деня на осъщественото принуждение, а здравното удостоверение е главно доказателство в съда.
Ето това е един проблем, който Министерство на здравеопазването, при положение, че ратифицираме конвенцията, би трябвало незабавно да реши, по какъв начин по този начин докторите да престанат да отхвърлят да издадат медицинските документи на потърпевшите лица.
В конвенцията е записано още, че медицинските експерти, на които по силата на служебните им отговорности им е станало известно за осъщественото принуждение, би трябвало да алармират за това другите институции.
В момента това е обвързване единствено в случаи с деца, на хора с ТЕЛК-ово решение и на хора с психологични болести. За останалите жители това не е обвързване на лекарите. А с конвенцията им става обвързване.
Така, че доста работа, разход на пари и сила се обрисува и на тези експерти, и напълно разумно, надлежно здравният министър да не е подписал поради това, обобщава Катя Кръстанова.
Конвенцията визира законодателните промени, които до известна степен касаят и Министерството на правораздаването, и Министерство на вътрешните работи, които и в този момент работят по домашното принуждение, само че ще имат също нови задължения.
Българките разпознават единствено по-тежките форми на полово принуждение
Данните за насилието над дами у нас не са доста по-различни от тези в Европа. Всяка четвърта жена е жертва на домашно принуждение, демонстрират проучванията от 2014 и 2017 година
Нямаме нарастване през годините. Но това е, тъй като българките са доста по-толерантни към половото принуждение и всевъзможни форми на полова корист, изяснява психологът.
Последното проучване прави изводът, че българките дават ниски индикатори, тъй като схващат половото принуждение като непосредствено обезчестяване, до момента в който обсегът на европейката показва много по-широк кръг от практики, които ги показват като полово принуждение - дисквалицифициращи мнения, учредени на полова тематика, свързани с женствеността, вицовете, секстормоз и други.
Още по тематиката:
Министерски съвет утвърди Истанбулската спогодба, нямало да има ”трети пол” >>
Кой се плаши от Истанбулската спогодба? >>
Съюз на демократичните сили дружно с Българска социалистическа партия против Истанбулската спогодба >>
ВОЛЯ: Против сме полът да се пояснява като ”социална роля” >>
Неправителствени организации: Няма трети пол в Истанбулската спогодба >>
"Когато мислим за конвенцията, не приказваме за хомосексуалното общество, говорейки за конвенцията мислим за битите през вчерашния ден дами и за изнасилите оня ден девойки, които не са потърсили помощ, и които, в случай че има по-стабилна система, ще се доверят на нея и ще потърсят помощ. За това би трябвало да мислим и да приказваме за конвенцията ", сподели специалистът.
Катя Кръстанова е безапелационна, че конвенцията, известна като Истанбулска по мястото на нейното сключване, не легализира третия пол и гей браковете , нито пък заплашва възпитанието на подрастващите.
Съветът й към политиците и всички тези, които отхвърлят конвенцията поради сходни страхове, е да прочетат разяснителния отчет към документа, който е от 100 страници и очевидно никой не го е чел, както и да се извърнат към специалистите по въпроса.
Кръстанова дава отговори на всички най-важни въпроси, свързани с конвенцията в идващите редове.
Да не мълчиш, когато виждаш принуждение
Конвенцията основава благоприятни условия за доста по-сериозна политика по първична предварителна защита на насилието над дами. Това значи предварителна защита на равнище цялото общество, тъй като принуждение въобще да не се случва, да имаме настройки, които да споделят, че не е обикновено едно момче да се държи нападателно към едно момиче, че момичето не е полов обект, че не е обикновено ромските девойки да бъдат продавани за булки под 14 година И че не е обикновено да се въвличат девойки в полова употреба и да остават хора ненаказани, и най-много, че не е въпрос на толеранс да чуваш по какъв начин бият съседката ти и да мълчиш и да не реагираш.
Законодателни промени
В момента има благоприятни условия в нашето законодателство дамите жертви да бъдат предпазени, само че те не са избистрени до дъно. Получават се законодателни луфтове, вследствие на което се случва по този начин, че доста дами да не получат отбрана, изясни специалистът.
Такъв е казусът с 42-годишната жена, убита в София през лятото. Тя е имала ограничаваща заповед по Закона за отбрана от домашно принуждение, само че някой е пропуснал да изземе законно притежаваното оръжие от брачна половинка й, с което по-късно е убита. Тя е викала полиция при нарушение на ограничаващата заповед, това не е довело до идване, до задържане и отново никой не е понесъл никакви последици за това, че не е извършил тези по закон вменени му отговорности.
Затова приказваме, за по-голяма стриктност и условия към експертите да извършват отговорностите си по протекция на дамите, жертва на принуждение, разясни Кръстанова.
Няма узаконяване на трети пол и гей браковете
Според специалиста три са аргументите за внушенията, че конвенцията може да легализира третия пол и гей браковете.
Първо, доста малко хора са чели конвенцията и никой не е чел обяснителния отчет към нея, който разяснява всяка точка към документа, какво би трябвало да имаме поради, четейки съответния член.
Второ, става дума за секс и за пол, и за отношението сред половете, а това предизвиква възбуденост и огромна част от хората, които четат, фантазират, проектират личните си хрумвания и мисли, и уголемяват понятията по метод, по който те го схващат, а не по метод, по който се има поради при писане на конвенцията.
Има и неправилност при превода, което към този момент стана обществено известно поради съществуването на две думи в британския език sex (пол) и gender и нямайки равносилен превод на понятието джендър на български.
Преводът на gender като обществен пол отново звучи объркващо. Някои споделят, че би трябвало да се превежда като жанр, само че по този начин или другояче оттова произтича също огромно неразбирателство.
Понятието джендър има три съставни елементи - то се състои от биологичния пол, от идентичността на човешкото създание по какъв начин той възприема себе си като полова ориентировка и най-много се състои от обществено откритите функции, действия, държания, свързани със обществената роля на пола.
Конвенцията споделя, че ние не би трябвало да приписваме, да използваме характерности на опреден пол и по този метод да възстановяваме насилието. Това стои в подтекста на конвенцията т.е. не би трябвало да допускаме, че дамите би трябвало да търпят насилието, единствено тъй като са дами, и че дамите би трябвало да са обект на полова корист и това да бъде толерирано, тъй като са дами.
И надлежно, не би трябвало да възприемаме мъжете дали са мъже и дали са задоволително атрактивни и мъжествени през това дали са задоволително нападателни, в това число нападателни към дамите. Т.е. да разтеглим визиите си за половите функции, че един татко може да си вземе отпуск по бащинство и че една жена би могла да бъде управленец, както мъжът, и че за една жена не произтича от половата й яснота това, че тя би трябвало да мие наложително чиниите и че това си е нейната работа у дома, разясни специалистът Катя Кръстанова.
Какво значи джендър образование в учебно заведение?
В Конвенцията се споделя, че децата от ранна детска възраст да бъдат обучавани в равнопоставеност на половете и в това да могат да схващат обществената роля на пола нееднотипно т.е. не се чака девойки да гледат децата, пък бащите – не.
Това е джендър образованието - разбирането на двата пола с техните особености и взаимното заместване на двата пола в дейностите и равнопоставеността на половете, сподели Катя Кръстанова и разясни, че и в този момент има такива стратегии в учебните заведения по обособени планове, тъй като децата не постоянно имат задоволително добра фамилна среда.
Както някои деца са доста нападателни в учебно заведение, други не са толкоз нападателни в учебно заведение, явно в някои фамилии експанзията се толерира, в други – не. Училището има грижа да прави спомагателни образования за осъзнаване на агресивността, с цел да се оправят децата с нея и да не бъдат нападателни едни към други.
Същата работа е и с равнопоставеността - в едни фамилии повече се приказва за равнопоставеност, в други – по-малко. Явно е, че има потребност от учене и в клас на тематиката и по какъв начин да не се отнасяме дисквилифициращо към девойки, безапелационна е Кръстанова.
Защото, да вземем за пример, в този момент е обществена норма тийнейджърките да бъдат опипвани от съучениците. Това се смята за норма, само че това е маргинализиране на женския пол с едно деяние от страна на момчетата. Но девойки не се образоват за това, че това не е възможно държание, тъй като в фамилиите не са ги обучили, като в учебно заведение нямат в допълнение образование, те толерират корист с тях поради половата им роля – женския пол в тази ситуация, разясни специалистът.
Как се пояснява конвенцията за жените-бежанци ?
Тук става въпрос за жена от Африка, която е подложена на генетално обрязване. Тя може да изиска леговище, тъй като в нейната страна е подложена на принуждение, учредено на пол, каквото е генеталното обрязване, и тя има право да получи статут на емигрант.
В някои страни, като Афганистан и други арабски страни се позволява и ликвидиране на достойнството. Една такава жена, в случай че изиска леговище, в действителност тя е жертва на принуждение, учредено на пол в личната си страна и по конвенцията тя има право да получи статут на емигрант в друга страна.
В нашите спешни центрове, където се настаняват майки с деца под 3 година, когато са жертви на домашно принуждение, има такива случаи на настанявания, сподели Катя Кръстанова.
По думите й те в този момент употребяват нашите обществени услуги, само че не получават бежански статут за това, че са жертва на полово принуждение, а по други канали. Конвенцията в тази ситуация ще улесни тяхната обстановка и техния статут в страната ни.
Ако България не ратифицира конвенцията?
Няма да има законодателни промени в доста области за предварителна защита на насилието над дами и няма да бъдат обезпечени финансово услугите за протекция от домашно и полово принуждение.
Сега у нас спешните центрове за протекция от принуждение са 11 в страната, а 28 са областите. В съвсем двумилионна София има спешен център за 8 индивида. В другите 17 области няма нито един спешен център. Това е извънредно дребна опция за дамите жертви на домашно принуждение да бъдат настанени в спешни центрове, посочи Кръстанова.
Има и друга обществена услуга, която към момента не попада в българското законодателство – съвещателен център за домашно принуждение, който досега в България съществува под формата на планови действия в разнообразни центрове на страната, които са на неправителствени организации, най-вече. За тези услуги въобще няма държавно финансиране.
Такива услуги всекидневно приютяват и програмата за причинители на принуждение. Тези, които са малтретирали дамите си отиват с решение на съда в тези центрове, само че за тях страната въобще няма пари и те не съществуват сега.
Така че това е огромен празен ход – консултативните центрове не са финансирани въобще, програмата за причинители на принуждение също, 2/3 от регионалните центрове нямат спешни центрове. А съгласно конвенцията би трябвало да съществуват и профилирани центрове за полово принуждение, за жертви на полово принуждение, което включва незабавна здравна, юридическа, психическа и обществена помощ. В България съществува единствено един подобен център, той се намира в Бургас и се споделя „ Вселена “, останалите 27 области нямат центрове за полово принуждение.
Така че, в случай че не бъде призната конвенцията, няма да се отвори пътя за основаване и финансиране от страна на страната на услугите за дамите жертва на домашно принуждение, сподели Катя Кръстанова.
Друг директен резултат от конвенцията е, че тя дава забележителен ангажимент на Министерство на образованието, Министерство на здравеопазването и Министерство на финансите за първична предварителна защита и която също няма да се разгърне, в случай че не бъде призната.
Според специалиста, точно заради този факт на държавното съвещание предходната седмица министрите на тези министерства са дали своят вот срещу конвенцията.
Идва ли краят на сагата с здравното удостоверение на жертвата ?
Според Кръстанова у нас има абдикация на медицинските експерти от дамите, жертви на домашно принуждение.
По Закона за отбрана от домашно принуждение всеки доктор е задължен да издаде медицински документ, който удостоверява следите от домашното принуждение. Лекарите всеобщо обаче не извършват тези отговорности и изпращат жертвите на домашно принуждение при правосъдните лекари. Само че документът на правосъдна медицина коства 30-40 лв. и се издава наложително от правосъдната медицина на регионалния град.
А правосъдните лекари са на изгубване в България , заради което на една област има един правосъден доктор, а някъде има три области с един правосъден доктор. Така че същинско премеждие е една жена, жертва на домашно принуждение от дребна община да отиде в регионалния град, да откри правосъдния доктор и да заплати за документа, който тя да показа в съда, с цел да й бъде издадена отбрана от съда в нейната община.
Освен това, съгласно Закона за отбрана от принуждение, документът би трябвало да се издаде в границите на деня на осъщественото принуждение, а здравното удостоверение е главно доказателство в съда.
Ето това е един проблем, който Министерство на здравеопазването, при положение, че ратифицираме конвенцията, би трябвало незабавно да реши, по какъв начин по този начин докторите да престанат да отхвърлят да издадат медицинските документи на потърпевшите лица.
В конвенцията е записано още, че медицинските експерти, на които по силата на служебните им отговорности им е станало известно за осъщественото принуждение, би трябвало да алармират за това другите институции.
В момента това е обвързване единствено в случаи с деца, на хора с ТЕЛК-ово решение и на хора с психологични болести. За останалите жители това не е обвързване на лекарите. А с конвенцията им става обвързване.
Така, че доста работа, разход на пари и сила се обрисува и на тези експерти, и напълно разумно, надлежно здравният министър да не е подписал поради това, обобщава Катя Кръстанова.
Конвенцията визира законодателните промени, които до известна степен касаят и Министерството на правораздаването, и Министерство на вътрешните работи, които и в този момент работят по домашното принуждение, само че ще имат също нови задължения.
Българките разпознават единствено по-тежките форми на полово принуждение
Данните за насилието над дами у нас не са доста по-различни от тези в Европа. Всяка четвърта жена е жертва на домашно принуждение, демонстрират проучванията от 2014 и 2017 година
Нямаме нарастване през годините. Но това е, тъй като българките са доста по-толерантни към половото принуждение и всевъзможни форми на полова корист, изяснява психологът.
Последното проучване прави изводът, че българките дават ниски индикатори, тъй като схващат половото принуждение като непосредствено обезчестяване, до момента в който обсегът на европейката показва много по-широк кръг от практики, които ги показват като полово принуждение - дисквалицифициращи мнения, учредени на полова тематика, свързани с женствеността, вицовете, секстормоз и други.
Още по тематиката:
Министерски съвет утвърди Истанбулската спогодба, нямало да има ”трети пол” >>
Кой се плаши от Истанбулската спогодба? >>
Съюз на демократичните сили дружно с Българска социалистическа партия против Истанбулската спогодба >>
ВОЛЯ: Против сме полът да се пояснява като ”социална роля” >>
Неправителствени организации: Няма трети пол в Истанбулската спогодба >>
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ