Психотерапевтът Огняна Рейзмунд: Да не вменяваме вина на хората с килограми - това не е въпрос на морал или воля
„ Затлъстяването не е въпрос на диета или воля – това е хронично рецидивиращо заболяване с нарушена регулация на апетита в мозъка “, споделя психотерапевтът Огняна Рейзмунд, която е скоро е част от екипа на.
Огняна е психотелесен терапевт и работи в дълбочина с психосоматични болести.
По думите ѝ обществото продължава да вменява виновност там, където има физиологичен и психически механизъм.
Зад наднорменото тегло стои не просто физически, а и бездънен прочувствен товар. „ Хората със затлъстяване носят голяма психическа тежест – виновност, наказание, липса на схващане от околните “, споделя Огняна Рейзмунд.
Тя показва, че изключително в учебно заведение децата с наднормено тегло са измежду най-уязвимите – могат да станат обект на насмешки или изолираност и да трансфорат храната в разтуха. „ Това е моментът, в който казусът от физически се трансформира в душевен. Детето стартира да се храни скрито, да се срами от тялото си, а виновността и срамът единствено ускоряват апетита. “
„ Хранителният звук “
Огняна Рейзмунд разказва феномена, прочут като food noise – непрестанен поток от мисли за храна, който не стопира даже когато човек не е гладен. „ Това е капан сред прочувствения мозък и префронталната кора. Хората знаят, че не би трябвало да ядат, само че не могат да спрат да мислят за това. Емоцията надвива над разсъдъка. “
„ Това не е алчност. Това е нарушаване на регулацията на апетита. Храната се трансформира в метод да овладееш страстта, не глада “, допъва тя.
Родителите и ранните привички: когато „ още една лъжичка за баба “ се трансформира в модел за цялостен живот
„ Началото на този модел постоянно се слага още в най-ранното детство “, споделя Огняна Рейзмунд. „ Когато детето споделя ‘не’, а родителят упорства ‘още една лъжичка за баба’, това е моментът, в който тялото му стопира да бъде чувано. Така се заличава естествената връзка сред чувството за апетит и задоволеност. “
Постоянният надзор и тревога към храненето постоянно водят до противоположен резултат, следи Рейзмунд, и предлага родителите да отделят по 15 минути качествено внимание на ден – време, в което просто да следят и слушат детето си, без оценки и напън.
„ Важно е децата да се научат да разпознават по кое време в действителност са гладни и по кое време просто им се желае нещо хрупкаво в лъскава опаковка. Това е основата на осъзнатото хранене – умеене, което може да ги защищити от доста бъдещи проблеми. “
Холистичният път: психолог, ендокринолог, диетолог, треньор
„ Само психотерапия не стига. Трябва холистичен метод “, изяснява терапевтът. „ Затлъстяването има и физиологични аспекти, които изискват здравна интервенция. Не можем да чакаме, че диалогът самичък по себе си ще реши казуса. “
Генетичната предразположеност е действителна, само че не е присъда. Това е фактор, който може да бъде овладян посредством средата, навиците и прочувствената грижа. „ Много хора отхвърлят да повярват, че гените играят роля. Но науката е безапелационна – някои от нас са генетично предразположени към напълняване, други – към едва тяло. Това не е въпрос на морал или воля. “
По думите ѝ най-хубавите резултати идват от взаимна работа сред психотерапевт, ендокринолог, диетолог и треньор. „ Мотивацията е мощна първоначално, само че бързо спада. Ако липсва поддръжка – както от околните, по този начин и от експертите – човек елементарно се отхвърля. “
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ




