Една грешка, която допускат дори опитни инвеститори
Затаили ли сте мирис в очакване финансовите пазари да се срутен? Ако е по този начин, не сте единствените. Това наподобява разумно, нали? Вече 8 години показателите и обособените акции бележат връх след връх. Има обаче нещо доста по-страшно от спад на пазара, и това са нашите когнитивни заблуди. Една от тях е присъща даже на опитни вложители и може да ни донесе доста загуби, в случай че не я преодолеем.
Ефект на диспозицията
Нека да помислим за нашия капиталов портфейл. Вероятно има няколко актива, които се показват доста добре през последните години. Ако сме употребявали метода на диверсификацията, несъмнено има и такива, които не са чак толкоз сполучливи или напряко са ни донесли загуби. Мислили ли сте да продадете част от печелившите си позиции? В същото време, може би, желаете да задържите още малко губещите, с цел да излязат те най-малко на нула? Това все в миналото ще се случи, нали? Просто би трябвало още малко самообладание.
Този метод на мислене е прочут в поведенческите финанси като резултат на диспозицията и значи тъкмо това – наклонността вложителите да продават печелившите си активи, а да задържат губещите. Първи виждат и изследват този резултат Даниъл Канеман (нобелов лауреат) и Амос Тверски. Те потвърждават, че загубите на борсата, от парцели или други вложения, имат доста по-голямо прочувствено влияние върху нас, в сравнение с същите по мярка облаги.
Ако погледнем обективно нещата, е доста по-вероятно придвижването в цените на дадени активи да продължи в същата посока, в сравнение с трендът да се обърне (техническите анализатори ще ме разберат). По тази логичност, е по-добре да държим печелившите вложения по-дълго, а да продадем губещите по-скоро. Но ние не действаме рационално. В ежедневната борба сред обстоятелствата и страстите, ние постоянно взимаме неверни решения. Причината е ясна – да избегнем болката от неверния избор, който сме създали. Когато държим една губеща инвестиция с вярата, че тя ще стане добра още веднъж, единствено удължаваме мъката. Въпреки че това не е невероятно, шансът в действителност е доста, доста дребен.
Как да преодолеем този резултат
„ Продавайте губещите вложения и пазете златните си кокошки! “. Ако беше толкоз елементарно, всички щяхме да го вършим, нали? Това е все едно да ви кажа да не мислите за зебра. Ще го извършите ли? Едва ли. Има въпреки всичко способи да излъжем мозъка ни и да притъпим болката от неверните решения.
Ефект на диспозицията
Нека да помислим за нашия капиталов портфейл. Вероятно има няколко актива, които се показват доста добре през последните години. Ако сме употребявали метода на диверсификацията, несъмнено има и такива, които не са чак толкоз сполучливи или напряко са ни донесли загуби. Мислили ли сте да продадете част от печелившите си позиции? В същото време, може би, желаете да задържите още малко губещите, с цел да излязат те най-малко на нула? Това все в миналото ще се случи, нали? Просто би трябвало още малко самообладание.
Този метод на мислене е прочут в поведенческите финанси като резултат на диспозицията и значи тъкмо това – наклонността вложителите да продават печелившите си активи, а да задържат губещите. Първи виждат и изследват този резултат Даниъл Канеман (нобелов лауреат) и Амос Тверски. Те потвърждават, че загубите на борсата, от парцели или други вложения, имат доста по-голямо прочувствено влияние върху нас, в сравнение с същите по мярка облаги.
Ако погледнем обективно нещата, е доста по-вероятно придвижването в цените на дадени активи да продължи в същата посока, в сравнение с трендът да се обърне (техническите анализатори ще ме разберат). По тази логичност, е по-добре да държим печелившите вложения по-дълго, а да продадем губещите по-скоро. Но ние не действаме рационално. В ежедневната борба сред обстоятелствата и страстите, ние постоянно взимаме неверни решения. Причината е ясна – да избегнем болката от неверния избор, който сме създали. Когато държим една губеща инвестиция с вярата, че тя ще стане добра още веднъж, единствено удължаваме мъката. Въпреки че това не е невероятно, шансът в действителност е доста, доста дребен.
Как да преодолеем този резултат
„ Продавайте губещите вложения и пазете златните си кокошки! “. Ако беше толкоз елементарно, всички щяхме да го вършим, нали? Това е все едно да ви кажа да не мислите за зебра. Ще го извършите ли? Едва ли. Има въпреки всичко способи да излъжем мозъка ни и да притъпим болката от неверните решения.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ




