Застрахователният пазар в региона нарасна с 10% до 12.5 милиарда евро
Застрахователният пазар на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) доближи 12,5 милиарда евро в края на първото тримесечие на 2023 година, сочат данни, представени от xprimm и insmarket.bg. Това е растеж от 10,2% на годишна база. Стойността на изплатените компенсации по общо обезпечаване и животозастраховане се е нараснала с 2,3% на годишна база до 6,5 милиарда евро.
Животозастрахователният бизнес възлиза на 3,2 милиарда евро (увеличение с 1,8% на годишна база), което съставлява повече от една четвърт от общия бруто доход на пазара (25,7%).
В общото обезпечаване имуществените линии генерират към 1,9 милиарда евро бруто доход (срещу 1,7 милиарда евро преди година), а сегментът на автомобилното обезпечаване възлиза на към 4,7 милиарда евро (от които " Гражданска отговорност " е 2,8 милиарда евро), което е нарастване с над 12 % по отношение на Q1 на 2022 година (4,2 милиарда евро).
По отношение на бруто приходите най-големите пазари в ЦИЕ са Полша (4,3 милиарда евро), следвана от Чехия (2,3 милиарда евро), Унгария (1,1 милиарда евро), Румъния (957 милиона евро) и Словения (825 милиона евро), като петте пазара генерират към 76% от районния осигурителен бизнес, а останалите 24% се генерират от другите 12 пазара в ЦИЕ.
Заслужава да се означи, че през оценения интервал всички пазари в ЦИЕ регистрират позитивна динамичност в бруто приходите на годишна база, като най-големи темпове на напредък се регистрират от Албания (+29% на годишна база), България (+28%) и Литва (+21%).
Словения е страната в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) с най-голям дял застраховани загуби в икономическите загуби от рискови климатични феномени през последните 40 години. Екстремните климатични феномени сред 1980 година и 2020 година предизвикаха стопански загуби, вариращи от 450- до 520 милиарда евро (в взаимозависимост от източника) и сред 85 000 и 145 000 смъртни случая (в взаимозависимост от източника) в 32-те държави-членки на Европейското икономическо пространство (ЕИП)*. Трябва да се означи, че огромна част от тези загуби остават незастраховани, като процентите варират съгласно типа на събитието и държавата-членка на ЕИП.
Данните за климатичните опасности и загуби са събрани от Европейската организация по околна среда при актуализиране въз основата данни за икономическите загуби и смъртните случаи. Използвани са два източника на данни: CATDAT (RiskLayer GmbH) и NatCatSERVICE (Munich Re GmbH). Загубите се категоризират в три групи рискови метеорологични събития: метеорологични събития (напр. стихии с градушка), хидрологични събития (напр. наводнения) и климатологични събития (напр. горещи талази, студове, суши). Изследването обгръща 32 държави-членки на ЕИП
Въз основа на данните от CATDAT, страните с най-високи равнища на застраховани стопански загуби като % от общите загуби са Дания, Холандия и Норвегия (48-56%), до момента в който Хърватия, Литва и Румъния имат най-ниски стойности ( 0,5-1,5%). Както се акцентира в неотдавнашна публикация, оповестена от AZN – Словенската организация за осигурителен контрол, с 42,8% на застрахователните загуби Словения регистрира най-хубавата обстановка, като е единствената страна, където процентът на застрахованите загуби в общите стопански загуби, породени от рискови метеорологични условия събития сред 1980 година и 2020 година е по-висок от 35%.
Агенцията обаче акцентира, че макар положителната си позиция в класацията на Европейското икономическо пространство, към момента има забележителна застрахователна празнота, която съставлява висок риск от загуби или непокрити вреди при положение на рискови събития. По отношение на икономическите вреди, породени от августовските наводнения и предходни стихии, AZN чака, че забележителна част от тях е съответно застрахована, най-малко частично.
* Членовете на EEA включват 32 страни: 27 държави-членки на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария и Турция. Шестте страни от Западните Балкани са сътрудничещи страни (Албания, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Черна гора, Сърбия и Косово).
Животозастрахователният бизнес възлиза на 3,2 милиарда евро (увеличение с 1,8% на годишна база), което съставлява повече от една четвърт от общия бруто доход на пазара (25,7%).
В общото обезпечаване имуществените линии генерират към 1,9 милиарда евро бруто доход (срещу 1,7 милиарда евро преди година), а сегментът на автомобилното обезпечаване възлиза на към 4,7 милиарда евро (от които " Гражданска отговорност " е 2,8 милиарда евро), което е нарастване с над 12 % по отношение на Q1 на 2022 година (4,2 милиарда евро).
По отношение на бруто приходите най-големите пазари в ЦИЕ са Полша (4,3 милиарда евро), следвана от Чехия (2,3 милиарда евро), Унгария (1,1 милиарда евро), Румъния (957 милиона евро) и Словения (825 милиона евро), като петте пазара генерират към 76% от районния осигурителен бизнес, а останалите 24% се генерират от другите 12 пазара в ЦИЕ.
Заслужава да се означи, че през оценения интервал всички пазари в ЦИЕ регистрират позитивна динамичност в бруто приходите на годишна база, като най-големи темпове на напредък се регистрират от Албания (+29% на годишна база), България (+28%) и Литва (+21%).
Словения е страната в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) с най-голям дял застраховани загуби в икономическите загуби от рискови климатични феномени през последните 40 години. Екстремните климатични феномени сред 1980 година и 2020 година предизвикаха стопански загуби, вариращи от 450- до 520 милиарда евро (в взаимозависимост от източника) и сред 85 000 и 145 000 смъртни случая (в взаимозависимост от източника) в 32-те държави-членки на Европейското икономическо пространство (ЕИП)*. Трябва да се означи, че огромна част от тези загуби остават незастраховани, като процентите варират съгласно типа на събитието и държавата-членка на ЕИП.
Данните за климатичните опасности и загуби са събрани от Европейската организация по околна среда при актуализиране въз основата данни за икономическите загуби и смъртните случаи. Използвани са два източника на данни: CATDAT (RiskLayer GmbH) и NatCatSERVICE (Munich Re GmbH). Загубите се категоризират в три групи рискови метеорологични събития: метеорологични събития (напр. стихии с градушка), хидрологични събития (напр. наводнения) и климатологични събития (напр. горещи талази, студове, суши). Изследването обгръща 32 държави-членки на ЕИП
Въз основа на данните от CATDAT, страните с най-високи равнища на застраховани стопански загуби като % от общите загуби са Дания, Холандия и Норвегия (48-56%), до момента в който Хърватия, Литва и Румъния имат най-ниски стойности ( 0,5-1,5%). Както се акцентира в неотдавнашна публикация, оповестена от AZN – Словенската организация за осигурителен контрол, с 42,8% на застрахователните загуби Словения регистрира най-хубавата обстановка, като е единствената страна, където процентът на застрахованите загуби в общите стопански загуби, породени от рискови метеорологични условия събития сред 1980 година и 2020 година е по-висок от 35%.
Агенцията обаче акцентира, че макар положителната си позиция в класацията на Европейското икономическо пространство, към момента има забележителна застрахователна празнота, която съставлява висок риск от загуби или непокрити вреди при положение на рискови събития. По отношение на икономическите вреди, породени от августовските наводнения и предходни стихии, AZN чака, че забележителна част от тях е съответно застрахована, най-малко частично.
* Членовете на EEA включват 32 страни: 27 държави-членки на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария и Турция. Шестте страни от Западните Балкани са сътрудничещи страни (Албания, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Черна гора, Сърбия и Косово).
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ