Няколко прости въпроса за застраховането
Застраховането се крепи на концепцията, че застрахователите сплотяват всички застраховани, които са подложени на идентични опасности, с цел да могат да разпределят загубите.
За да имате изгода от присъединяване си, би трябвало да имате информация какво е това и по какъв начин ви оказва помощ.
1. Каква е същността на застраховането?
Същността на застраховането е да подкрепя активността по ръководство и минимизиране на риска. Хората желаят да понижат рисковете си. Интересът им се мери с размера на застрахователната сума. Например в случай че желаете да сключите застраховка КАСКО на автомобила си, то вашият интерес (застрахователна сума) се дефинира от цената на автомобила.
Нека предположим, че одеве сте закупили автомобила си. Тогава застрахователната сума ще бъде равна на цената, която сте заплатили по фактура. За да се задължи застрахователят да поеме отговорност по вдишване на опасности свързани с автомобила, ще би трябвало да заплатите избрана застрахователна награда. Това в действителност е цената на това да прехвърлите вашите опасности на застрахователя. В резултат застрахователят се задължава да обезщети (възмезди) при настъпване на застрахователно събитие притежателя на автомобила.
2. Какви застрахователни артикули оферират застрахователите?
По своята същина застрахователните артикули са двустранни писмени контракти, с които се откриват правните връзки сред застрахования и застрахователя. Българското законодателство разделя застрахователните артикули в две огромни съществени групи – животозастраховане и общо обезпечаване. Това разделяне се прави на основа на застрахованите опасности и застрахования обект. Освен това застраховките могат да бъдат наложителни и доброволни. Може да се приказва и за наложително обезпечаване. Пример на сходен вид обезпечаване е имуществената застраховка на ипотекирани парцели при приемане на ипотечен заем. Пример за наложително обезпечаване е застраховката “Гражданска отговорност на автомобилистите”.
3. Какви опасности могат да се застраховат?
За да може да бъде застрахован един риск нормално той би трябвало да дава отговор на седем общи характерности:
Голям брой на изложени на сходен риск обекти.
Тъй като застрахователните компании разчитат на обединяването на запаси, в общия случай застрахователни полици се дават на самостоятелни членове на огромни групи. Един пример-имаме купчина от 100 ябълки. Според закона за огромните цифри е евентуално междинното тегло на 10 ябълки взети от този куп да е доста по-близо до междинното тегло на стоте ябълки в сравнение с следното тегло на единствено 3 ябълки взети от купа. Пренесено в застраховането това значи, че застрахователят е в положение да пресметна евентуалните загуби от обещано застрахователно събитие по този начин, че те да са допустимо най-близко до действителните.
Загубата би трябвало да е определяема.
Загубата би трябвало да е допустимо да бъде избрана по време, място и причина. Лесни образци за сходни загуби са тези при пожар, авто случай и травми през работно време. Професионалните болести да вземем за пример могат да бъдат резултат от дълготрайно излагане на неподходящи условия при които нито характерното време място или причина могат да бъдат избрани. В идеалния случай времето, мястото и повода за загубата би трябвало да бъдат дотолкоз ясни, че всеки разумен човек да може обективно да ги удостовери.
Загубата би трябвало да е инцидентна.
Събитието, което е причина за претенцията би трябвало да е инцидентно, или най-малко отвън контрола на ползвателя на застраховката. Загубата би трябвало да е чиста, т.е. да е вследствие на събитие при което няма различен вид с изключение на загуба. Събития, които съдържат спекулативни детайли като да вземем за пример естествения бизнес риск или закупуване на билет от лотарията, в общия случай не се смятат за подлежащи на обезпечаване.
Загубата би трябвало да е огромна.
Размерът на загубата би трябвало да е задоволително огромен от позиция на застрахования. Застрахователната награда би трябвало да покрие упования размер на вредата, разноските по издаването и администрирането на полицата, администрирането на претенцията за вредата и нужния капитал (резерв) за рационално обезпечаване на средства на застрахователя за погашение на претендираните вреди. За дребни загуби, последните няколко съставния елемент могат да надвишават няколко пъти размера на предстоящата вреда. Ясно е, че сходни опасности не си коства да се застраховат, в случай че отбраната предоставена от застраховката няма действителна цена за клиента.
Премията би трябвало да е налична.
Ако вероятността за настъпване на застрахователно събитие е прекомерно висока, или хипотетичната загуба е прекомерно огромна спрямо предлаганата отбрана, то най-вероятно сходна застраховка става непродаваема, даже и да се предлага. Нещо повече, счетоводните стандарти изискват наградата да не бъде толкоз огромна, че да не съществува рационално равнище на възможност застрахователят да претърпи забележителна загуба. Ако няма такава възможност от загуба, то сходна договорка може да има формата на обезпечаване, само че не и неговата същността.
Загубата би трябвало да може да бъде изчислена.
Трябва да има два детайла, които най-малко да подлежат на задоволително точна оценка, в случай че не на точна калкулация: вероятността от настъпването на вреда и присъщите на вредата разноски. Определянето на вероятността от настъпването на вреда нормално е емпирично упражнение. Определянето на размера на вредата е по-скоро резултат от напъните на задоволително квалифицирано лице да извърши задоволително справедлива и рационална оценка на размера на загубите свързани с претендираната вреда.
Лимитиране на риска на огромни вреди в резултат на естествени бедствия.
Загубите, подлежащи на обезпечаване в идеалния случай са самостоятелни (в теорията на вероятностите две събития са самостоятелни, когато появяването на едното не въздейства на вероятността за появяването на другото) и не са резултат от катастрофични събития. По-точно – самостоятелните загуби не се случват по едно и също време и не са толкоз огромни по мярка, че да доведат до фалит на застрахователя. Обикновено застрахователните компании имат финансови ограничавания за вдишване на сходни опасности. Важна роля при катастрофичните опасности играят и презастрахователните компании, само че това е друга тематика. При обезпечаване на имущества постоянно размера на застраховането имущество надвишава финансовите ограничавания на обособените застрахователи. В такива случаи се вършат контракти за взаимно обезпечаване от няколко застрахователни компании.
За да имате изгода от присъединяване си, би трябвало да имате информация какво е това и по какъв начин ви оказва помощ.
1. Каква е същността на застраховането?
Същността на застраховането е да подкрепя активността по ръководство и минимизиране на риска. Хората желаят да понижат рисковете си. Интересът им се мери с размера на застрахователната сума. Например в случай че желаете да сключите застраховка КАСКО на автомобила си, то вашият интерес (застрахователна сума) се дефинира от цената на автомобила.
Нека предположим, че одеве сте закупили автомобила си. Тогава застрахователната сума ще бъде равна на цената, която сте заплатили по фактура. За да се задължи застрахователят да поеме отговорност по вдишване на опасности свързани с автомобила, ще би трябвало да заплатите избрана застрахователна награда. Това в действителност е цената на това да прехвърлите вашите опасности на застрахователя. В резултат застрахователят се задължава да обезщети (възмезди) при настъпване на застрахователно събитие притежателя на автомобила.
2. Какви застрахователни артикули оферират застрахователите?
По своята същина застрахователните артикули са двустранни писмени контракти, с които се откриват правните връзки сред застрахования и застрахователя. Българското законодателство разделя застрахователните артикули в две огромни съществени групи – животозастраховане и общо обезпечаване. Това разделяне се прави на основа на застрахованите опасности и застрахования обект. Освен това застраховките могат да бъдат наложителни и доброволни. Може да се приказва и за наложително обезпечаване. Пример на сходен вид обезпечаване е имуществената застраховка на ипотекирани парцели при приемане на ипотечен заем. Пример за наложително обезпечаване е застраховката “Гражданска отговорност на автомобилистите”.
3. Какви опасности могат да се застраховат?
За да може да бъде застрахован един риск нормално той би трябвало да дава отговор на седем общи характерности:
Голям брой на изложени на сходен риск обекти.
Тъй като застрахователните компании разчитат на обединяването на запаси, в общия случай застрахователни полици се дават на самостоятелни членове на огромни групи. Един пример-имаме купчина от 100 ябълки. Според закона за огромните цифри е евентуално междинното тегло на 10 ябълки взети от този куп да е доста по-близо до междинното тегло на стоте ябълки в сравнение с следното тегло на единствено 3 ябълки взети от купа. Пренесено в застраховането това значи, че застрахователят е в положение да пресметна евентуалните загуби от обещано застрахователно събитие по този начин, че те да са допустимо най-близко до действителните.
Загубата би трябвало да е определяема.
Загубата би трябвало да е допустимо да бъде избрана по време, място и причина. Лесни образци за сходни загуби са тези при пожар, авто случай и травми през работно време. Професионалните болести да вземем за пример могат да бъдат резултат от дълготрайно излагане на неподходящи условия при които нито характерното време място или причина могат да бъдат избрани. В идеалния случай времето, мястото и повода за загубата би трябвало да бъдат дотолкоз ясни, че всеки разумен човек да може обективно да ги удостовери.
Загубата би трябвало да е инцидентна.
Събитието, което е причина за претенцията би трябвало да е инцидентно, или най-малко отвън контрола на ползвателя на застраховката. Загубата би трябвало да е чиста, т.е. да е вследствие на събитие при което няма различен вид с изключение на загуба. Събития, които съдържат спекулативни детайли като да вземем за пример естествения бизнес риск или закупуване на билет от лотарията, в общия случай не се смятат за подлежащи на обезпечаване.
Загубата би трябвало да е огромна.
Размерът на загубата би трябвало да е задоволително огромен от позиция на застрахования. Застрахователната награда би трябвало да покрие упования размер на вредата, разноските по издаването и администрирането на полицата, администрирането на претенцията за вредата и нужния капитал (резерв) за рационално обезпечаване на средства на застрахователя за погашение на претендираните вреди. За дребни загуби, последните няколко съставния елемент могат да надвишават няколко пъти размера на предстоящата вреда. Ясно е, че сходни опасности не си коства да се застраховат, в случай че отбраната предоставена от застраховката няма действителна цена за клиента.
Премията би трябвало да е налична.
Ако вероятността за настъпване на застрахователно събитие е прекомерно висока, или хипотетичната загуба е прекомерно огромна спрямо предлаганата отбрана, то най-вероятно сходна застраховка става непродаваема, даже и да се предлага. Нещо повече, счетоводните стандарти изискват наградата да не бъде толкоз огромна, че да не съществува рационално равнище на възможност застрахователят да претърпи забележителна загуба. Ако няма такава възможност от загуба, то сходна договорка може да има формата на обезпечаване, само че не и неговата същността.
Загубата би трябвало да може да бъде изчислена.
Трябва да има два детайла, които най-малко да подлежат на задоволително точна оценка, в случай че не на точна калкулация: вероятността от настъпването на вреда и присъщите на вредата разноски. Определянето на вероятността от настъпването на вреда нормално е емпирично упражнение. Определянето на размера на вредата е по-скоро резултат от напъните на задоволително квалифицирано лице да извърши задоволително справедлива и рационална оценка на размера на загубите свързани с претендираната вреда.
Лимитиране на риска на огромни вреди в резултат на естествени бедствия.
Загубите, подлежащи на обезпечаване в идеалния случай са самостоятелни (в теорията на вероятностите две събития са самостоятелни, когато появяването на едното не въздейства на вероятността за появяването на другото) и не са резултат от катастрофични събития. По-точно – самостоятелните загуби не се случват по едно и също време и не са толкоз огромни по мярка, че да доведат до фалит на застрахователя. Обикновено застрахователните компании имат финансови ограничавания за вдишване на сходни опасности. Важна роля при катастрофичните опасности играят и презастрахователните компании, само че това е друга тематика. При обезпечаване на имущества постоянно размера на застраховането имущество надвишава финансовите ограничавания на обособените застрахователи. В такива случаи се вършат контракти за взаимно обезпечаване от няколко застрахователни компании.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ