Заставате на плажа, почивате си на хавлията и пред вас,

Заставате на плажа, почивате си на хавлията и пред вас, в морето се шири голям вятърен парк, чиито перки пречат на другояче безкрайния морски небосвод. Тази догадка, изразявана главно от представители на туристическия отрасъл, се явява една от главните, само че не единствената, конфликтни точки, по тематиката с възможността да се построяват офшорни вятърни ферми в българската част на Черно море.

Това терзание наподобява изцяло обикновено и предстоящо – туристическият отрасъл се тормози турбините да не изгонят туристите, риболовците пазят поминъка си, а еколозите – биоразнообразието. И нито една от тези групи не трябва да бъде подценявана при окончателното приемане на новата законодателна рамка.

Вятърната сила в морето е в светлината на прожекторите, откакто преди дни на първо четене бе утвърден Законът за силата от възобновими източници в морските пространства, импортиран от съдружните сътрудници – ГЕРБ-СДС, „ Продължаваме промяната – Демократична България “ (ПП-ДБ) и Движение за права и свободи. Това е вторият опит да се прокара законът, който вкарва регулаторната рамка за ВЕИ в морето. Първият беше през 2022 година, само че не беше сполучлив. Тогава и туристическият отрасъл, и специалистите, и локалните общности скочиха против текстовете в него.
Застрашен ли е туризмът?
Заинтересованите страни, свързани с плажния и крайбрежния туризъм, постоянно са загрижени, че видимостта на офшорните вятърни паркове от брега понижава привлекателността на мястото. Това може да повлияе отрицателно на броя на посетителите, а с това и на локалната стопанска система. Де факто сега законът за силата от ВЕИ в морски пространства не урежда на какво разстояние от брега ще могат да бъдат поставяни вятърните съоръжения, като към момента няма маркирани и предпочитани за задачата зони в морето.

Само за дни обаче недоволството против новия закон сплоти бранша и мнения и позиции бяха показани от десетки организации в туристическия отрасъл.

Браншовата организация във Варна, където евентуално ще бъдат фокусирани огромна част от плановете, е срещу законопроекта. Варненската туристическа камара събра мненията на бизнеса посредством анкета и резултатите демонстрират, че никой не е изразил позитивно отношение към законопроекта.

На всички плажове, на които съм бил, на никое място не съм видял вятърни перки. Като започнете от Тайланд и свършите с Доминикана – на никое място няма такова нещо. Може да сме първопроходците. Наистина е неуместно да легнеш на плажа и да гледаш перки. Това е цялостен парадокс. Със сигурност ще дадем в съгласие мнение с хора, специалисти в региона на екологията и опазването на природата “, разяснява пред Economic.bg зам.- ръководителят на Националния ръб по туризъм Мартин Захариев.

Според Мартин Владимиров от Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД) обаче е невероятно перките да се видят от сушата. И макар че в закона не е записано на какво разстояние да са от брега, съгласно него няма късмет турбините да са покрай сушата, тъй като там няма задоволително вятър и колкото по-навътре са в морето, толкоз по-силен е вятърът.

Оптималният вятър в българската акватория на Черно море е при дълбочина на дъното към 60 м и скорост напразно от към 7.5 – 8 метра в секунда. Такива скорости се реализират край крайбрежията на Шабла и по на север, само че това е доста надалеч от сушата “, разяснява специалистът за Economic.bg.

Регионалните и общинските управляващи постоянно се опълчват на офшорните вятърни паркове покрай брега заради вероятните негативни резултати върху туризма, отдиха и локалната стопанска система. Това се случва освен в България, по тази причина те би трябвало да бъдат включени в процеса и съответно да се изяснят и признаят техните опасения. Една от тактиките, възприети за повишение на позитивното усещане към вятърната сила от тези заинтригувани страни, е да се подсигурява, че плановете за офшорни ферми в морето интензивно способстват за местната/регионалната стопанска система.
Офшорният вятър и риболовът
Целите на Европа за запазване на климата усилват конкуренцията за пространство в морето, където има битка за всеки квадратен метър в Северно и Балтийско море. Традиционните му ползватели, като риболовците, от дълго време водят разногласия с корабните компании, доставчиците на първични материали, военните и екологичните и природозащитници за оскъдното морско пространство. Сега операторите на офшорни вятърни паркове са добавени към този лист.

В европейската инструкция за морско пространствено обмисляне (2014/89/ЕС) е заложено всички страни членки да вземат поради ползите на рибарството и аквакултурите в допълнение към развиването на енергийната промишленост.

Рибарите и производителите на аквакултури би трябвало да имат думата при построяването на вятърни турбини ", споделя холандският евродепутат Петер ван Дален.

И както всеки в своя бранш, българските риболовци просто желаят да запазят хляба си. След приемането на закона на първо четене в Народното събрание общността се сплоти към това, че би трябвало заслужено отнасяне на крайбрежните риболовни общности.

Изпълнителният шеф на Асоциацията на производителите на рибни артикули „ БГ фиш “ Йордан Господинов споделя, че е „ обидно и срамно “ никой да не се е поинтересувал от мнението на риболовците преди приемането на проектозакона. Асоциацията има и свое мнение към законопроекта, в което се споделя, че „ това ще повлияе на промишлеността и може да докара до нейния банкрут “. Посочената причина е, че сходни планови планове ще лишават типичните риболовни полета и ще прогонят локалните и проходните риби от тези ареали.

За нас, като риболовци, дали перките ще се виждат от брега, или не няма толкоз огромно значение. Ние обаче ще би трябвало да ги заобикаляме, ще има и сервитутни зони, където също няма да се осъществя улов ", изясни ръководителят на рибарското съдружие „ Черноморски изгрев “ Иван Милев, представен от Българска телеграфна агенция.

„ Важно е да се означи, че риболовът сред самите перки на никое място в Европа не е неразрешен. Това, което се лимитира, е траленето на дъното, защото има основни опасности за сигурността на риболовците поради кабелите, положени по дъното на морето “, изяснява от своя страна Мартин Владимиров.

По думите му отвън зоната със специфични позволения, където минават кабели, довеждащи електрическата енергия на сушата, може да се набележат коридори, в които да се продължи активността на риболовците.
Има ли риск за морското дъно?
От „ Грийнпийс “ обясниха за Economic.bg, че поддържат развиването на този тип произвеждане на сила в морето.

Това, което нас ни тормози, е обвързвано с местоположението на тези съоръжения, тъй като за момента не излиза наяве къде ще са местата и има смесена информация какъв брой във вътрешността в морето ще са те “, казва Меглена Антонова от „ Грийнпийс “.

Поради някои особености главното биоразнообразие в Черно море е фокусирано доста покрай брега, по тази причина съгласно Антонова има значение дали перките ще са сложени на 1 км, или на 30 км от него.

Зоните, които са напълно до крайбрежието, са най-уязвими от подобен тип съоръжения. Такъв е казусът и с коридорите на мигриращите птици, те също са в зоната към Калиакра нагоре “.

Черно море става доста бързо надълбоко и след 60 метра дълбочина последователно стартира да понижава благосъстоянието на морски живот, което съгласно природозащитната организация би трябвало да се следва като линия при проектирането на офшорни паркове.

Според Антонова плаващите вятърни турбини са много по-щадящ откъм звук и трептения вид за тези планове, само че те към момента са скъпи и не са задоволително развита в търговски мащаб технология.

Тезата ѝ се поддържа от Петко Цветков от Българска фондация " Биоразнообразие ". По думите му има нови технологии, като хоризонтално въртящи се перки и структури, които, за жалост, не се ползват и не се изследва тяхното влияние, а те могат да бъдат по-щадящи дивата природа.

Според Антонова с цел да се преодолеят пречките, са нужни повече баланс и връзка с локалните общности и ръководещи органи.

От своя страна Владимиров цитира голям брой научни проучвания и насъбран на практика опит в огромна част от Европа, където се разиват вятърни електроцентрали в морски пространства и резултатите са единомислещи. Всъщност рисковете за биоразнообразието и екоравновесието за морските пространства са елементарно управляеми и има доста разнообразни способи за справяне и превъзмогването им.

До огромна степен в действителност резултатът е позитивен върху биоразнообразието, тъй като вятърните електроцентрали служат като леговище и прийом за основаване на изкуствени рифове, самите постаменти за централите притеглят голям брой типове морски жители “, споделя той.

Експертът изясни, че предпочитаните зони, които ще бъдат начертани от Министерство на енергетиката, служат да се отбележат по този начин морските територии, че да се резервира Натура 2000, да се изолират транспортните направления на корабите и да се заобиколят военните зони.

В закона са планувани два метода за развиване на вятърните планове в морето – страната начертава предпочитани зони или вложителят дава оферти за зона, която да бъде проучена за негова сметка. След даване на документи се афишира търг за концесия на тази зона. След продобиване на търга компанията организира всички екологични изследвания, свързани с биоразнообразието, и минава през процедура по Оценка на въздействието върху околната среда, която е доста тежка и продължава две години.

При самия градеж има технологии, които се употребяват, тъй че отрицателните резултати от самото строителство да не навредят и на дъното, и на морските жители, споделя Владимиров. Той даде образец с слагането на постамента на дъното, при забиването на който се слагат така наречен „ въздушни пердета “, с които се огражда, тъй че да не се плашат рибите.

При построяването на вятърен парк перките се слагат редом. „ Редица научни изследвания демонстрират, че незабавно след завършването на строителството на една перка рибите се завръщат и даже има доста по-голяма популация “, добавя анализаторът от ЦИД.

За разлика от други места в Европа, като Северно море, за Черно море няма никакви разбори за въздействието на ветропарковете, тъй че да сме сигурни, че няма да има влияние върху биоразнообразието, върху рибните запаси, морските бозайници и птиците ", безапелационен е Петко Цветков.

И въпреки да няма съответни разбори за въздействието на сходни планове в Черно море, Владимиров разясни, че всички планове минават през такива разбори и няма утвърждение за строителство преди сходен разбор да бъде осъществен. Според него процедурите по Оценка на въздействието върху околната среда, които важат и за Черно море, няма по какъв начин да бъдат заобиколени.
Отговорът е във вятъра
На европейско равнище Европейски Съюз приема предизвикването съществено, като си слага амбициозната цел да усили своя дял от възобновима сила в енергийния микс до минимум 42.5% до 2030 година За да го реализира, Съюзът ще би трябвало да изиграе всичките си карти.

И както изпя Боб Дилън:

Отговорът, приятелю мой, със вятъра се носи... ”

Офшорната вятърна сила е в сърцевината на тактиката на Европейската комисия за реализиране на климатична индиферентност. Според Владимиров има капацитет за вложения към 20 милиарда евро в българската акватория на Черно море, където ще се развият и паралелни стопански действия. Анализът демонстрира, че най-малко 27 хиляди нови работи места могат да бъдат основани, те са свързани със строителството и обслужването на парковете, като те ще спомогнат и за развиването на пристанищната инфраструктура.

България е единствената страна с изход на море, която към момента не е подхванала нищо за развиването на такива планове, споделя експертът.

Себестойността на офшорната вятърна сила е към 80 – 85 евро на MWh при междинни цени на пазара от 100 евро на MWh, изясни той.

Офшорната вятърна сила има и капацитетен фактор, т.е. КПД от близо 50%, като се доближава до базова мощ, само че без никакви излъчвания. Тя може да реализира количества създадена сила в равни шпации на деня ".

Вечер, когато слънчевите централи не работят, вятърните в Черно море ще създават електрическа енергия, намалявайки потребността от потребление на въглищните централи.

„ Депутатите в Народно събрание работят сред двете четения да уточняват законовите текстове, има редица мнения от министерствата, които са рационални, свързани с систематизиране на компетенциите, с реда на присъединение и така нататък ", споделя Владимиров, допълвайки, че с поправките законът ще стане по-ясен и по-конкретен.

България, Румъния и Гърция работят доста интензивно за възстановяване на енергийното съдействие, в това число за отключването на офшорния вятърен капацитет и изнасянето на тази електрическа енергия отвън рамките на Югоизточна Европа. Това са великански мощности, те ще създават доста електрическа енергия и ще оказват помощ на позицията на целия район като чист експортьор на електрическа енергия ".

От геополитическа позиция – за декарбонизацията има политически консенсус освен в България, а и в целия район – това е пътят напред, заключва енергийният специалист от ЦИД.