Застане ли ребром въпросът доколко е част от НАТО и

Застане ли без заобикалки въпросът до каква степен е част от НАТО и Европейски Съюз, България се държи като провинциална страна. Това не е непостоянен изблик, а постоянно положение. Но при рецесии като сегашната кантовете на парадния ни спортен екип лъсват.

Коментар от Веселин Стойнев:

Евроатлантическа България се държи като надълбоко провинциална страна, застане ли без заобикалки въпросът до каква степен е част е от съюзите НАТО и Европейски Съюз, в които членува. Разбира се, провинциализмът не е непостоянен изблик, а постоянно положение на житието-битието на всяка настрана взета провинциална страна. Но при интернационалните рецесии кантовете на парадния ни спортен екип лъсват.
Редакцията предлага
Защо е това снишаване?

Политическият провинциалист постоянно играе двоен сътрудник. Пред чужденците се прави на покорно правилен - синдромът " 16-а руска република ". Пред своите е огромният шмекер, прекарал непознати министър председатели " с 200 " - синдромът " Ганьо Борисов ".

Но и надалеч по-възпитани политици влизат в същата игра. А министър председателят и десните партии в обединението му препускат в престото на верността ни към НАТО и отхвърлянето на остарялата делба на света в сфери на въздействие. Накрая функциите неизбежно се смесват, тъй като при тежка международна рецесия никой не желае да слуша хорово пеене, заради което министър председателят се нагърби да музицира на два гласа. В изявление за БиБиСи Кирил Петков хем се кълнеше какъв брой предвидим член на Алианса е България, хем убеждаваше света в чудатата мощ на този батальон под българско командване, към който можело да се причислят неразбираемо още какъв брой съюзнически взводчета или ротички, с цел да образуват една " изцяло ефикасна сухоземна батальонна бойна група ".

Не че в случай че батальонът беше бригада или цялостен корпус, щяхме да вържем гащите на защитата. Във военно отношение България е дребна мощ с антикварно въоръжение, изключително по отношение на Русия. Но нали таман по тази причина сме част от най-мощния боен съюз. В който можем най-малко да застанем почтено равнис в последната редица, а не да развиваме читалищна автономност с черешово топче край строя.

Достойнството обаче не е хубост по рождение, а рационално и отговорно държание. Което изисква най-малко да можеш да се грижиш за себе си, да бъдеш пълновръстен, самичък да планираш и преследваш развиването си. Но когато все искаш да минеш " по тънката лайсна ", даже шансът ти изневерява. И хитрият Бай Ганьо се оказва Марко Тотев. Много държавни управления отлагаха закупуването на нови самолети за изтребителната ни авиация и когато най-накрая се взехме решение да купим такива, към този момент не бяхме най-довереният покупател. След като предплатихме за F-16, се оказа, че можем да ги получим цели две години по-късно - поради Ковид пандемията, прекъснала веригата на доставки на производителя. По същия метод си купихме атомен реактор, който не използваме. Десетилетия не си диверсифицирахме доставките на газ и в този момент при боен спор сме застрашени да изядем още 100 тояги на голо и торба със сол. Ако Европа е подвластна на 40% от съветския газ, България е двойно повече. И ще пострада двойно - без значение дали Русия ще врътне кранчето, или Брюксел самичък ще го спре. Защото нито можем незабавно да разчитаме на терминал за полутечен газ от другаде, нито е подготвена тръбата с Гърция.

Цялото това снишаване " сред атовете " българските политически елити го вършат сякаш поради русофилските настроения в страната. Както през Втората международна война - участваме единствено официално, само че след това ни бомбардират англо-американците, а Червената войска ни окупира. Сега, избрали напълно непринудено други съдружници, играем отново проформа и отново ще си платим скъпо. При това трансформирайки се в още по-големи русофили. Защото нали американците ни взеха над 2 милиарда лв., а не ни дават самолетите. Защото нали поради Вашингтон и Брюксел на следващия ден ще ни спре газът за тецовете и ще останем на студено. А какъв брой още ще скочи инфлацията...

Игра на жмичка в НАТО

Не са отговорни руснаците и Кремъл не е Русия. Но в Кремъл постоянно са били империалисти - и по царско, и по Сталинско, и по Брежневско, и по Путинско време. Кремъл ръководи велика мощ, с имперски ползи за агресия и за ограждане с буферни страни - чак такива с размерите на Украйна.

НАТО в Източна Европа

Путин може да си разреши както да блъфира със 130-хилядна войска на украинската врата, с цел да завоюва дипломатическа победа, по този начин и в действителност да нахлуе, тъй като представлението не може да е безпределно и пушката би трябвало да гръмне в някое деяние. Съединени американски щати могат да си разрешат да играят до дъно в тази игра на нерви, като Байдън даже обществено афишира датата на нахлуването, с цел да го предотврати като един актуален Зорге, на който не могат да не повярват.

Останалите натовски страни обаче не могат да си разрешат да играят на жмичка - и не го вършат, макар другите си ползи и зависимости от Русия. Защото в този момент е най-голямото тестване дали в действителност са тим.

Най-безперспективно е България да се окаже детето, което доста желае, само че все не може да се скрие добре, заради което всякога би трябвало да жуми и да се лута да открие едно по едно другите деца.

*****

Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

Вижте и това видео:
Кризата в Украйна: Съединени американски щати трансферират още бойци в Европа