Заснет в рамките на над 23 години, Възходът на маймуните-воини“

Заснет в границите на над 23 години, „ Възходът на маймуните-воини “ (Rise of the Warrior Apes) споделя епичната история на една невероятна общественост от шимпанзета в Нгого, Уганда. Четири могъщи воини ръководят чрез морална двоякост, съмнителни политики, стратегически съюзи и разрушени доверия.

Тези маймуни-воини, известни като най-голямата група шимпанзета, откривана в миналото, управляват голяма империя и господстват с смут посредством война, политика и съюзи.

„ Възходът на маймуните-воини ”, чиято премиера ще се състои на 5 февруари от 22:00 ч. по Discovery Channel, ще ни разкрие впечатляващи детайлности за тези превъзходни и от време на време ужасяващи животни.​

Изследователите, които стартират да следят и снимат за първи път тези примати през 1993 година, са били твърдо решени да схванат по какъв начин въпросните животни са основали група, която е три пъти по-голяма от всичко, което сме виждали до момента. Днес те са подготвени да ни покажат какво са научили за това нетипично държание, което може би ще ни разкрие повече детайлности и за нашата лична еволюция.

Докато чакаме премиерата на „ Възходът на маймуните-воини “, взехме решение да седнем с двама от откривателите, посветили последните десетилетия от живота си на тези шимпанзета – Джон Митани и Дейвид Уатс - с цел да научим повече както за кино лентата, по този начин и за тези невероятни животни.

***

- Кои са някои от най-интересните обстоятелства и изводи, свързани с този план?

Джон : Някои от нещата, включени във кино лентата, са едни от най-интересните ни открития, свързани с шимпанзетата в Нгого. Сред тях са политическите маневри на мъжките, ловуването, фактът, че убиват огромна част от своите съседи и вследствие на това уголемяват териториите си. Ако би трябвало да съм почтен, не съм сигурен, че има едно-единствено нещо. Сбор от неща вършат шимпанзетата толкоз забавни.

Дейвид : Самият факт, че общността Нгого е толкоз огромна, е значимо изобретение. Никой не е очаквал, че сходна група може да бъде толкоз гигантска и обществено сплотена. И все пак – Нгого даже се разрасна доста, откогато започнахме да работим там. Една от повода да следим толкоз доста и толкоз забавни неща (например във връзка с лов и шерване на месо) е, че в общността има в действителност доста шимпанзета.  

- Как шимпанзетата ви одобриха и разрешиха да ги изучавате?

Дейвид : Мисля, че „ приемане “ е дума, която бихме желали да използваме деликатно, защото един път щом престанат да се опасяват от нас, те стартират да ни толерират. Приемат нашето наличие. Позволяват ни да бъдем до тях, да ги следваме и следим, само че не ни одобряват като че ли сме част от тях, все едно сме други шимпанзета. Но това е хубаво нещо, не желаеме и да го вършат. Не знам какво тъкмо си мислят за нас, само че сигурно не ни преглеждат като шимпанзета.

- Как бихте описали разликите в държанието сред общностите на шимпанзетата и хората?

Джон : Едно от нещата, които ни притегля като учени към тези животни, както и към боноботата (нашите най-близки живи роднини) е фактът, че в действителност си приличаме с тях. В анатомично отношение, в генетично.

Тази сходност се разгръща и в областта на поведенческото отношение. Например блян към по-висок статус, експанзия (уви) на мъжките към женските и така нататък Важно е да не забравяме обаче, че в края на краищата шимпанзетата са си шимпанзета, а хората – хора. Сходни сме в доста връзки, само че фундаментално сме разнообразни. Преди, да речем, 6-8 млн. години сме споделяли общи предшественици. Но след това сме се разграничили. Надявам се, че хората няма да не помнят, че не сме просто космати маймуни. Ние сме индивиди и можем да се издигнем над доста от нещата, които виждаме, че шимпанзетата правят в природата и които са документирани в този филм.

Дейвид : Бих добави също по този начин, че макар всички прилики, съществуват големи разлики и в когнитивните ни умения, в нашите съзнания. Те нямат език. Не могат да споделят информация между тях по този метод – по този начин, както ние вършим.

Шимпанзетата разполагат със обществена система, в която членовете на общността се познават, само че не остават дружно. Те идват и си отиват, съвсем като хората в всекидневието. Аз обаче мога да кажа на Джон какво съм правил през вчерашния ден. Едно шимпанзе няма по какъв начин да направи това.

- Имало ли е случаи, в които да сте се чувствали застрашени?

Джон : Шимпанзетата са погълнати от своите занимания. Ние сме просто декор. Не съм сигурен, че е имало случай, в който да се усещам заплашен по време на наблюдението. Може би е трябвало да бъда, само че не съм.

Дейвид : Понякога може и да сме прекомерно уверени, само че да, съществуват опасности в тази сфера на работа. Повечето от тях обаче не произлизат от шимпанзетата. Дори когато правят нещо съществено, като да вземем за пример да патрулират, да се вслушват за идването на съседи, които вероятно да атакуван, те са толкоз фокусирани върху заниманието си, че ни обръщат даже още по-малко внимание.