Мъжът с камерата, Симеон Идакиев на 78 г.: Не съм пътешественик, а журналист, който си върши работата
Заснел е над 400 кино лентата. Първите 16 - по време на първото си странствуване из Южна Америка, която прекосява самичък за 7 месеца с автомобил “Нива” и камера. Още тогава става прочут с рубриката на предаването “Един мъж, един автомобил, една камера”.
Автор e на 11 книги. Последните му филми са отдадени на актуален Китай.
Симеон Идакиев е учил в МЕИ, само че приключва българска лингвистика във Велико Търново. Посетил е над 120 страни на всички континенти стигал е даже до Антарктида, само че в никакъв случай не се е изкушавал да остане зад граница. Посетил е най-високите планини, плавал е по най-големите реки на планетата.
Срещал се е персонално с едни от най-популярните хора на планетата - Далай лама, Жак-Ив Кусто, първите мъже, стъпили на Еверест - новозеландецът Едмънд Хилари и шерпът Тензинг Норгей.
“Много обичам да пътувам, върша това десетки години, само че не мога да пребивавам другаде с изключение на в България”, споделя Симеон Идакиев в предаването ''Нощен хоризонт''. По-голямата част от българите, които са избрали да живеят отвън страната, “боледуват България”, счита той и добавя, че "България е невероятна съкровищница, в която има самун за генерации журналисти”.
“Аз не съм странник. Аз съм публицист, който пътува и си прави работата”, обобщава журналистът.
Първото ми пътешестване беше доста трагично. Трябва да загатна непременно името на Иван Славков Бях шеф на продукция, никой в йерархията.
Познавах се с него около леководолазния спорт - спускахме се дружно под водата. Като чу, че желая да прекося Латинска Америка с автомобил, той вика: Ти добре ли си бе, ще загинеш! Но застана зад концепцията ми.
С Далай лама
Автор е още на предаването “Един мъж - един микрофон” по стратегия “Христо Ботев” на БНР. В радиото се усеща вкъщи, тъй като преди повече от 50 години от там стартира кариерата му.
Все още помни и си пази първия си репортаж - за ботаническата градина в София. “Това е по-трудната медия, тъй като няма картина, която да ти оказва помощ, би трябвало всичко да се пресъздаде с глас - страст... и това не е лесна работа.”
Една от емблематичните му книги е отдадена на магията на островите, които е посетил, а те са над 30. Книгата стартира с Антарктида и приключва с архипелага Галапагос.
Бил съм на две места, където животните не се опасяват от индивида и не бягат от него - едното е Антарктида, другото е Галапагос
Има един час, доста обичан за мен, когато слънцето залязва и се прибират лодките от морето с улов. И е доста занимателно да видиш по какъв начин на брега ги чакат всички - първо хората, пристигнали да си купят риба, след което пеликани, корморани в близост, от водата излизат тюлени и всички те чакат да си получат пая.
Но най-важното: никой не се опасява от никого. Същото е в Антарктида - пингвинът няма да ти разреши да го погалиш, само че е на метър и половина от тебе и не бяга. Ето това е библейска сцена. Нямате визия какъв брой е хубаво да попаднеш на такова място - т.е. хармонията е допустима. Зависи от нас, хората.
Нищо не може да замести живия роман - на очевидеца, пътешественика, документалиста, счита Симеон Идакиев.
“Някога, когато аз потеглих да пътувам, нямаше съвсем никаква информация, което, в този момент си давам сметка, имаше своите достолепия.
Защото когато се върнеш от един континент като Южна Америка и го покажеш в България, това е чиста оригиналност. И значително на това се дължи и моята, ненапълно, популярност”, споделя журналистът.
Няма безинтересни места на планетата, стига да имаш сетива да ги усетиш, уверен е Симеон Идакиев. Е, несъмнено, не постоянно всичко минава по мед масло, само че той преодолява компликациите с лекост.
“Мръзнал съм доста в Амазония да вземем за пример, не в Хималаите”, споделя Идакиев, който помни и пребиваването си в Долината на гибелта в Калифорния, когато в 5 следобяд термометърът показвал 60 градуса на сянка
Когато си на екватора, се изкушаваш да направиш класическата фотография - с единия крайник стъпил в Южното, а с другия - в Северното полукълбо, добавя пъстрия си роман журналистът.
Никак не са малко положителните хора по света, има вяра Симеон Идакиев. И добавя, че когато пътуваш в друга страна, където има други нрави, други традиции - би трябвало да се съобразяваш с тях, не можеш да правиш каквото си искаш.
“В Хималаите се минава по избран метод около свещени места - по този начин, че светинята да ти остане от лявата страна.
Аз един път сбърках и потеглих по другата пътека. Момчето шерп, който бях наел да ми носи багажа, тъй като там е доста високо, с смут възкликна: “Не, не, не - не оттова, върнете се!”. И аз се върнах и минах там, откъдето би трябвало, тъй като е доста значимо да си съгласно локалните богове, освен с твоите.”
Още от времената, в които стартира обиколките си из близки и далечни места, е воден от веруюто да не подвига “камерата към всяка палма”.
В Индия едвам не загинах, бях най-близо до отвъдното, само че бях сигурен, че ще оцелея; няма ужасни места, има ужасни прекарвания. Не е отговорно мястото, няма част от планетата, която да е грозна. Едно от най-неприятните за мен прекарвания беше в Индия, само че не е отговорна Индия, която е прелестна страна.
Там, в Мадрас, се разболях, брах душа няколко дни
Беше извънредно, евентуално се натрових с нещо от леда или водата, която пих. На индийците нищо им няма, те са си изработили имунитет.
Направих изявление с Далай лама още през 1984 година, само че в Българска национална телевизия ми споделиха, че е поп. Опасностите са част от работата. Обикалях Индия с една “Нива” и пресичах местности, където не съм и предполагал, че ще мина в миналото. Попаднах на празник в Южна Индия, на който е всекидневно хората да се заливат с багра. И измежду тях се появявам аз, чужденец със чудноват автомобил.
Наобиколи ме навалица хора, сякаш отзивчиви, само че в един миг започнаха да удрят по колата с тоягите си. Побързах да се измъкна. Имал съм и други инциденти, само че е смешно да се жалваш: “Ах, какъв брой беше ужасно!”.
Ами да не си тръгвал! Прекосих Колумбия през 1981 година - напълно самичък, със същата “Нива”. Пресякох границата с Еквадор нощем, през една от най-пустинните елементи на Андите. Можеше да ми се случи нещо безпределно неприятно, там престъпността е извънредно висока.
И във Венецуела последния път посетих едно екзотично селце на крайбрежието, Чорони, за което се минава през много безлюдни места.
Предупреждаваха ме да се вардя от похищение, тъй като мога да се озова чак в Колумбия
Но сходни рискове съществуват и в България - и тук имаше серия отвличания!
Днес Симеон Идакиев се усеща задоволен от живота си и споделя - “Имам формула за щастието и е простичка - здраве, шанс, обич. Всичко друго отпътува. Нито парите, каквито в никакъв случай не съм имал доста, нито така наречената известност и слава”.
Автор e на 11 книги. Последните му филми са отдадени на актуален Китай.
Симеон Идакиев е учил в МЕИ, само че приключва българска лингвистика във Велико Търново. Посетил е над 120 страни на всички континенти стигал е даже до Антарктида, само че в никакъв случай не се е изкушавал да остане зад граница. Посетил е най-високите планини, плавал е по най-големите реки на планетата.
Срещал се е персонално с едни от най-популярните хора на планетата - Далай лама, Жак-Ив Кусто, първите мъже, стъпили на Еверест - новозеландецът Едмънд Хилари и шерпът Тензинг Норгей.
“Много обичам да пътувам, върша това десетки години, само че не мога да пребивавам другаде с изключение на в България”, споделя Симеон Идакиев в предаването ''Нощен хоризонт''. По-голямата част от българите, които са избрали да живеят отвън страната, “боледуват България”, счита той и добавя, че "България е невероятна съкровищница, в която има самун за генерации журналисти”.
“Аз не съм странник. Аз съм публицист, който пътува и си прави работата”, обобщава журналистът.
Първото ми пътешестване беше доста трагично. Трябва да загатна непременно името на Иван Славков Бях шеф на продукция, никой в йерархията.
Познавах се с него около леководолазния спорт - спускахме се дружно под водата. Като чу, че желая да прекося Латинска Америка с автомобил, той вика: Ти добре ли си бе, ще загинеш! Но застана зад концепцията ми.
С Далай лама
Автор е още на предаването “Един мъж - един микрофон” по стратегия “Христо Ботев” на БНР. В радиото се усеща вкъщи, тъй като преди повече от 50 години от там стартира кариерата му.
Все още помни и си пази първия си репортаж - за ботаническата градина в София. “Това е по-трудната медия, тъй като няма картина, която да ти оказва помощ, би трябвало всичко да се пресъздаде с глас - страст... и това не е лесна работа.”
Една от емблематичните му книги е отдадена на магията на островите, които е посетил, а те са над 30. Книгата стартира с Антарктида и приключва с архипелага Галапагос.
Бил съм на две места, където животните не се опасяват от индивида и не бягат от него - едното е Антарктида, другото е Галапагос
Има един час, доста обичан за мен, когато слънцето залязва и се прибират лодките от морето с улов. И е доста занимателно да видиш по какъв начин на брега ги чакат всички - първо хората, пристигнали да си купят риба, след което пеликани, корморани в близост, от водата излизат тюлени и всички те чакат да си получат пая.
Но най-важното: никой не се опасява от никого. Същото е в Антарктида - пингвинът няма да ти разреши да го погалиш, само че е на метър и половина от тебе и не бяга. Ето това е библейска сцена. Нямате визия какъв брой е хубаво да попаднеш на такова място - т.е. хармонията е допустима. Зависи от нас, хората.
Нищо не може да замести живия роман - на очевидеца, пътешественика, документалиста, счита Симеон Идакиев.
“Някога, когато аз потеглих да пътувам, нямаше съвсем никаква информация, което, в този момент си давам сметка, имаше своите достолепия.
Защото когато се върнеш от един континент като Южна Америка и го покажеш в България, това е чиста оригиналност. И значително на това се дължи и моята, ненапълно, популярност”, споделя журналистът.
Няма безинтересни места на планетата, стига да имаш сетива да ги усетиш, уверен е Симеон Идакиев. Е, несъмнено, не постоянно всичко минава по мед масло, само че той преодолява компликациите с лекост.
“Мръзнал съм доста в Амазония да вземем за пример, не в Хималаите”, споделя Идакиев, който помни и пребиваването си в Долината на гибелта в Калифорния, когато в 5 следобяд термометърът показвал 60 градуса на сянка
Когато си на екватора, се изкушаваш да направиш класическата фотография - с единия крайник стъпил в Южното, а с другия - в Северното полукълбо, добавя пъстрия си роман журналистът.
Никак не са малко положителните хора по света, има вяра Симеон Идакиев. И добавя, че когато пътуваш в друга страна, където има други нрави, други традиции - би трябвало да се съобразяваш с тях, не можеш да правиш каквото си искаш.
“В Хималаите се минава по избран метод около свещени места - по този начин, че светинята да ти остане от лявата страна.
Аз един път сбърках и потеглих по другата пътека. Момчето шерп, който бях наел да ми носи багажа, тъй като там е доста високо, с смут възкликна: “Не, не, не - не оттова, върнете се!”. И аз се върнах и минах там, откъдето би трябвало, тъй като е доста значимо да си съгласно локалните богове, освен с твоите.”
Още от времената, в които стартира обиколките си из близки и далечни места, е воден от веруюто да не подвига “камерата към всяка палма”.
В Индия едвам не загинах, бях най-близо до отвъдното, само че бях сигурен, че ще оцелея; няма ужасни места, има ужасни прекарвания. Не е отговорно мястото, няма част от планетата, която да е грозна. Едно от най-неприятните за мен прекарвания беше в Индия, само че не е отговорна Индия, която е прелестна страна.
Там, в Мадрас, се разболях, брах душа няколко дни
Беше извънредно, евентуално се натрових с нещо от леда или водата, която пих. На индийците нищо им няма, те са си изработили имунитет.
Направих изявление с Далай лама още през 1984 година, само че в Българска национална телевизия ми споделиха, че е поп. Опасностите са част от работата. Обикалях Индия с една “Нива” и пресичах местности, където не съм и предполагал, че ще мина в миналото. Попаднах на празник в Южна Индия, на който е всекидневно хората да се заливат с багра. И измежду тях се появявам аз, чужденец със чудноват автомобил.
Наобиколи ме навалица хора, сякаш отзивчиви, само че в един миг започнаха да удрят по колата с тоягите си. Побързах да се измъкна. Имал съм и други инциденти, само че е смешно да се жалваш: “Ах, какъв брой беше ужасно!”.
Ами да не си тръгвал! Прекосих Колумбия през 1981 година - напълно самичък, със същата “Нива”. Пресякох границата с Еквадор нощем, през една от най-пустинните елементи на Андите. Можеше да ми се случи нещо безпределно неприятно, там престъпността е извънредно висока.
И във Венецуела последния път посетих едно екзотично селце на крайбрежието, Чорони, за което се минава през много безлюдни места.
Предупреждаваха ме да се вардя от похищение, тъй като мога да се озова чак в Колумбия
Но сходни рискове съществуват и в България - и тук имаше серия отвличания!
Днес Симеон Идакиев се усеща задоволен от живота си и споделя - “Имам формула за щастието и е простичка - здраве, шанс, обич. Всичко друго отпътува. Нито парите, каквито в никакъв случай не съм имал доста, нито така наречената известност и слава”.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ