Хирургичните интервенции при възрастни пациенти не винаги са добро решение
Заслужава ли си възрастните хора да се подлагат на риск от сериозна интервенция. Този въпрос преглежда обява в американското издание californiahealthline.org.
Изданието се базира на проучване на учени от Училището по медицина в Иейл (Yale School of Medicine), съгласно което към един от седем възрастни пациенти умира в границите на една година, откакто се подложи на огромна хирургична интервенция. Проучването хвърля светлина върху рисковете, пред които са изправени възрастните хора, когато подхващат инвазивни процедури .
Особено уязвими са по-възрастните пациенти, страдащи от деменция (33% от тях умират в границите на една година след операция) и физическа отпадналост (смъртните случаи при тях са 28% в границите на година), както и тези, които се подлагат на незабавни интервенции (22% смъртност). Напредналата възраст също усилва риска: пациентите на 90 години са с шест пъти по-голяма възможност да не преживеят оперативната интервенция, в сравнение с тези на възраст от 65 до 69 години.
Проучването обръща внимание на огромната празнина в следенето на положението на възрастните пациенти след оперативни интервенции в Съединени американски щати. Въпреки че съвсем 40 % от всички осъществени интервенции в Съединени американски щати са на хора на 65 и повече години, липсват подробни национални данни за резултатите от тези процедури.
„ Проявяваме немарливост към дълготрайните резултати от хирургичните интервенции при по-възрастни хора “, споделя доктор Зара Купър , професор по хирургия в Харвардското здравно учебно заведение и шеф на Центъра за гериатрична хирургия в Болницата " Бригам енд уиминс " в Бостън. „ Това, което по-възрастните пациенти желаят да знаят, е по какъв начин ще наподобява животът им след интервенцията. Но не сме били в положение да им отговорим с данни “, добавя доктор Купър.
От изключително значение за пациентите е информацията за това какъв брой възрастни хора умират, развиват увреждания, не могат повече да живеят независимо или имат доста влошено качество на живот след осъществени огромни интервенции (инвазивни процедури, които се правят в операционни зали с пациенти под обща анестезия), означават създателите на проучването.
„ По-възрастните хора имат повече проблеми след хирургичните интервенции, в случай че страдат и от други хронични увреждания като сърдечни или бъбречни заболявания; в случай че към този момент са немощни или се движат трудно; в случай че способността им да се грижат за себе си е компрометирана или в случай че имат когнитивни проблеми “, означи доктор Томас Гил, професор по медицина, епидемиология и изследователска медицина в Училището по медицина в Йейл.
Преди две години екипът на доктор Гил организира проучване, което демонстрира, че един от трима по-възрастни хора не съумява да се върне към естественото си положение шест месеца след претърпяна огромна интервенция. С най-голяма възможност да се възстановят са възрастните хора с планови интервенции, за които са могли да се приготвят авансово.
В друго изследване, оповестено предходната година в изданието " Годишник за хирургия ", екипът на доктор Гил открива, че към един милион огромни интервенции в Съединени американски щати се правят годишно на хора на 65 и повече години, забележителен брой от които са в края на живота си.
„ Удивително е, че до момента липсват данни, документиращи хирургичните интервенции при по-възрастното население. Това повдига разнообразни въпроси. Дали тези интервенции са обосновани? Как се дефинира подобаващата интервенция? Решенията за осъществяване на интервенции взети ли са след изясняване на целите на пациента и установяване на това дали хирургичната намеса ще ги реализира? “, е коментарът на доктор Клифърд Ко, професор по хирургия в Медицинския факултет на UCLA (Университета на Калифорния в Лос Анжелис) и шеф на отдела за проучване и оптимална грижа за пациентите в Американския лицей на хирурзите.
Като образец за обосновано взимане на решение за оперативна интервенция доктор Ко разказва пациент, който на 93 годишна възраст схваща, че има ранен етап на рак на дебелото черво в допълнение към съществуващи болести на черния дроб, сърцето и белите дробове. След задълбочено разискване и откакто му е казано, че рискът от неприятни резултати е висок, пациентът взема решение да се откаже от инвазивното лекуване.
„ Той реши, че избира да поеме риска от постепенно възходящ рак, в сравнение с да се подложи на огромна интервенция с риск от следоперативни затруднения “, сподели Ко.
И въпреки всичко, множеството пациенти избират интервенция, означават учените. Д-р Марша Ръсел, щатен хирург в здравната система на Лос Анджелис по въпросите на ветераните, разказва случай с 90-годишен пациент, който неотдавна научил, че има рак на дебелото черво по време на нескончаем престой в болница за пневмония. „ Говорихме с него за интервенцията, неговите цели са да живее допустимо най-дълго “, споделя доктор Ръсел. За да приготви пациента за бъдещата интервенция, тя му предлага да предприеме физиотерапия и да яде повече храни с високо наличие на протеини - ограничения, които да му оказват помощ да укрепне и стане по-силен. „ Може да му трябват шест до осем седмици, с цел да се приготви за интервенцията, той е стимулиран да се усъвършенства “, отбелязва доктор Ръсел.
Информираният избор , който по-възрастните американци би трябвало да създадат, преди да се подложат на огромна интервенция, ще има необятни публични последствия, предвиждат учените. Тъй като популацията в Съединени американски щати над 65 години се усилва, „ покриването на разноските за хирургия ще бъде фискално предизвикателство за застрахователите - означи доктор Робърт Бечер, помощник по хирургия в Йейл. – Още повече че съвсем всяка хирургическа компетентност ще изпита дефицит на работна ръка през идващите години. “ Д-р Бечер отбелязва, че през 2033 година в Съединени американски щати ще има близо 30 000 по-малко хирурзи, в сравнение с е належащо, с цел да се отговори на предстоящото търсене.
Тази наклонност слага по-високи условия за възстановяване на резултатите в гериатричната хирургия. Вече са стартирани стратегии, изискващи лечебните заведения да дават отговор на 30 стандарта, с цел да реализиран приет опит в гериатричната хирургия. По тези стандарти възрастните хора, които са претенденти за интервенция, се подлагат на задълбочена гериатрична оценка. Наблегнато е и на следоперативната болнична помощ . Това включва оценка на по-възрастните пациенти три пъти дневно за признаци на делириум (остра смяна в психологичното състояние), оживление на пациентите допустимо най-бързо след интервенцията и потребление на ненаркотични болкоуспокояващи. Целта е да се сведат до най-малко вредите от хоспитализацията.
Изданието се базира на проучване на учени от Училището по медицина в Иейл (Yale School of Medicine), съгласно което към един от седем възрастни пациенти умира в границите на една година, откакто се подложи на огромна хирургична интервенция. Проучването хвърля светлина върху рисковете, пред които са изправени възрастните хора, когато подхващат инвазивни процедури .
Особено уязвими са по-възрастните пациенти, страдащи от деменция (33% от тях умират в границите на една година след операция) и физическа отпадналост (смъртните случаи при тях са 28% в границите на година), както и тези, които се подлагат на незабавни интервенции (22% смъртност). Напредналата възраст също усилва риска: пациентите на 90 години са с шест пъти по-голяма възможност да не преживеят оперативната интервенция, в сравнение с тези на възраст от 65 до 69 години.
Проучването обръща внимание на огромната празнина в следенето на положението на възрастните пациенти след оперативни интервенции в Съединени американски щати. Въпреки че съвсем 40 % от всички осъществени интервенции в Съединени американски щати са на хора на 65 и повече години, липсват подробни национални данни за резултатите от тези процедури.
„ Проявяваме немарливост към дълготрайните резултати от хирургичните интервенции при по-възрастни хора “, споделя доктор Зара Купър , професор по хирургия в Харвардското здравно учебно заведение и шеф на Центъра за гериатрична хирургия в Болницата " Бригам енд уиминс " в Бостън. „ Това, което по-възрастните пациенти желаят да знаят, е по какъв начин ще наподобява животът им след интервенцията. Но не сме били в положение да им отговорим с данни “, добавя доктор Купър.
От изключително значение за пациентите е информацията за това какъв брой възрастни хора умират, развиват увреждания, не могат повече да живеят независимо или имат доста влошено качество на живот след осъществени огромни интервенции (инвазивни процедури, които се правят в операционни зали с пациенти под обща анестезия), означават създателите на проучването.
„ По-възрастните хора имат повече проблеми след хирургичните интервенции, в случай че страдат и от други хронични увреждания като сърдечни или бъбречни заболявания; в случай че към този момент са немощни или се движат трудно; в случай че способността им да се грижат за себе си е компрометирана или в случай че имат когнитивни проблеми “, означи доктор Томас Гил, професор по медицина, епидемиология и изследователска медицина в Училището по медицина в Йейл.
Преди две години екипът на доктор Гил организира проучване, което демонстрира, че един от трима по-възрастни хора не съумява да се върне към естественото си положение шест месеца след претърпяна огромна интервенция. С най-голяма възможност да се възстановят са възрастните хора с планови интервенции, за които са могли да се приготвят авансово.
В друго изследване, оповестено предходната година в изданието " Годишник за хирургия ", екипът на доктор Гил открива, че към един милион огромни интервенции в Съединени американски щати се правят годишно на хора на 65 и повече години, забележителен брой от които са в края на живота си.
„ Удивително е, че до момента липсват данни, документиращи хирургичните интервенции при по-възрастното население. Това повдига разнообразни въпроси. Дали тези интервенции са обосновани? Как се дефинира подобаващата интервенция? Решенията за осъществяване на интервенции взети ли са след изясняване на целите на пациента и установяване на това дали хирургичната намеса ще ги реализира? “, е коментарът на доктор Клифърд Ко, професор по хирургия в Медицинския факултет на UCLA (Университета на Калифорния в Лос Анжелис) и шеф на отдела за проучване и оптимална грижа за пациентите в Американския лицей на хирурзите.
Като образец за обосновано взимане на решение за оперативна интервенция доктор Ко разказва пациент, който на 93 годишна възраст схваща, че има ранен етап на рак на дебелото черво в допълнение към съществуващи болести на черния дроб, сърцето и белите дробове. След задълбочено разискване и откакто му е казано, че рискът от неприятни резултати е висок, пациентът взема решение да се откаже от инвазивното лекуване.
„ Той реши, че избира да поеме риска от постепенно възходящ рак, в сравнение с да се подложи на огромна интервенция с риск от следоперативни затруднения “, сподели Ко.
И въпреки всичко, множеството пациенти избират интервенция, означават учените. Д-р Марша Ръсел, щатен хирург в здравната система на Лос Анджелис по въпросите на ветераните, разказва случай с 90-годишен пациент, който неотдавна научил, че има рак на дебелото черво по време на нескончаем престой в болница за пневмония. „ Говорихме с него за интервенцията, неговите цели са да живее допустимо най-дълго “, споделя доктор Ръсел. За да приготви пациента за бъдещата интервенция, тя му предлага да предприеме физиотерапия и да яде повече храни с високо наличие на протеини - ограничения, които да му оказват помощ да укрепне и стане по-силен. „ Може да му трябват шест до осем седмици, с цел да се приготви за интервенцията, той е стимулиран да се усъвършенства “, отбелязва доктор Ръсел.
Информираният избор , който по-възрастните американци би трябвало да създадат, преди да се подложат на огромна интервенция, ще има необятни публични последствия, предвиждат учените. Тъй като популацията в Съединени американски щати над 65 години се усилва, „ покриването на разноските за хирургия ще бъде фискално предизвикателство за застрахователите - означи доктор Робърт Бечер, помощник по хирургия в Йейл. – Още повече че съвсем всяка хирургическа компетентност ще изпита дефицит на работна ръка през идващите години. “ Д-р Бечер отбелязва, че през 2033 година в Съединени американски щати ще има близо 30 000 по-малко хирурзи, в сравнение с е належащо, с цел да се отговори на предстоящото търсене.
Тази наклонност слага по-високи условия за възстановяване на резултатите в гериатричната хирургия. Вече са стартирани стратегии, изискващи лечебните заведения да дават отговор на 30 стандарта, с цел да реализиран приет опит в гериатричната хирургия. По тези стандарти възрастните хора, които са претенденти за интервенция, се подлагат на задълбочена гериатрична оценка. Наблегнато е и на следоперативната болнична помощ . Това включва оценка на по-възрастните пациенти три пъти дневно за признаци на делириум (остра смяна в психологичното състояние), оживление на пациентите допустимо най-бързо след интервенцията и потребление на ненаркотични болкоуспокояващи. Целта е да се сведат до най-малко вредите от хоспитализацията.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ