Как по Турско обвиниха Славейков, че е агент на западната пропаганда, а американската Зорница бе единствената медия на български за Априлското въстание
Заслуга на западните протестанти е и първата Библия на български език.
Законопроектът на " Възраждане ", който ще разгласи за задгранични сътрудници, всички медии, които получават доходи от чужбина разбуни духовете.
Историческата истина обаче е, че същинското българско събуждане би било съвсем невероятно без финансиране от вън, а свободният свят едвам ли би научил за четата на Ботев, за Бенковски, за зверствата към априлското въстание без протестантския вестник " Зорница ", както и американските публицисти Джанюариъс Макгахан и Юджийн Скайлър.
Всеки, който се интересува от същинското българско Възраждане, знае, че най-значимата медия на български език през 19-и век е вестник Зорница, издаван от мисионерите на Американския съвет на пълномощниците на задачите в чужбина.
През 1864 година в Истанбул започва да излиза илюстровано месечно списание на български език, наречено Зорница.
За негов основател се счита доктор Албърт Лонг.
Той е началник на Методистката епископска задача в България, като центърът на неговата активност е Търново. През 1864 година се мести в Цариград и дружно с опитния мисионер на Американския съвет доктор Илайъс Ригс концентрират своите старания върху ново издание на Библията на български език.
Някои от сътрудниците на Зорница обаче не са протестанти, като най-забележителният измежду тях е П. Р. Славейков.
Когато през 1866 година стартира да издава личен вестник под името Македония, Славейков постоянно препечатва материали от Зорница.
Нещо повече, макар че той не приема протестантството и твърдо отстоява своите позиции на православен християнин, то неговите възгледи по отношение на религиозните промени, църковния въпрос и във връзка с просветителните начинания без подозрение са повлияни от американците.
Това е и причина да бъде упрекван от своите сънародници, че е сътрудник на протестантската агитация.
Зорница “ се трансформира де факто в единствения писмен източник на информация за българския народ в неговите най-отдалечени земи за протичащото се във въстаналите територии.
Чрез седмичника българският народ по всички краища на поробените ни територии съпреживява ужаса и нещастието на Априлското въстание – по този начин, въпреки бойните дейности да обгръщат лимитирани области, целият български народ е осведомен за събитията. По този метод „ Зорница “ дава своя самобитен принос, въстанието от април-юни 1876 година да се трансформира в общонародна драма и общо прекарване за цялата българска нация.
Още с първите дни на въстанието „ Зорница “ оповестява на популацията за мобилизацията на турски войски и тяхното напредване към Пловдив и Пазарджик.Зорница “ се трансформира де факто в единствения писмен източник на информация за българския народ в неговите най-отдалечени земи за протичащото се във въстаналите територии. Чрез седмичника българският народ по всички краища на поробените ни територии съпреживява ужаса и нещастието на Априлското въстание – по този начин, въпреки бойните дейности да обгръщат лимитирани области, целият български народ е осведомен за събитията. По този метод „ Зорница “ дава своя самобитен принос, въстанието от април-юни 1876 година да се трансформира в общонародна драма и общо прекарване за цялата българска нация.
Издателите на „ Зорница “ окуражават българските читатели, информирайки за пробуждането на публичното мнение в Западния свят. Публикуван е първият от поредност материали – изявлението на лорд Стретфорд за нуждата от „ радикална смяна в Османската империя “
. „ Зорница “ е и тази, която осведоми читателите си за идването на четата на Христо Ботев, като показва състава ѝ от 175 въстаници и отразява идването ѝ на българския бряг с парахода „ Радецки “, както и за гибелта на Ботев. Публикувано е и уведомление за гибелта на въстаническия началник Георги Бенковски.
В броя си от 21 май 1876 година „ Зорница “ оповестява в детайли за въстаническите дейности в Търновско и издевателството над българите в Битолско. Издателите на „ Зорница “ демонстрират изключителна осведоменост, съобщавайки за въстаническите чети в Жеравна и Медвен, за башибозушките грабежи в Самоковско. Авторите на протестантското издание стават все по-смели, наричайки директно, макар заканите към вестника, „ гнет “ дейностите на башибозука в Шуменско.
В броя си от 11 юни „ Зорница “ разгласява буквално текста на „ Прокламация на българските въстаници към мюсюлманите “, където категорично се демонстрира, че дейностите на въстаналите българи са ориентирани против османския тираничен режим, а мюсюлманското население е наречено събирателно „ братя “. По този метод протестантските мисионери и издатели на „ Зорница “ свидетелстват за толерантността на въстаналите българи и построяват нравствения образ на тяхната идея пред западните политически кръгове. Издателите на „ Зорница “ са наясно, че редом с въстаническите борби тече решаваща борба за международното публично мнение. Те вършат всичко допустимо да подкрепят българската идея на интернационалната сцена.
Законопроектът на " Възраждане ", който ще разгласи за задгранични сътрудници, всички медии, които получават доходи от чужбина разбуни духовете.
Историческата истина обаче е, че същинското българско събуждане би било съвсем невероятно без финансиране от вън, а свободният свят едвам ли би научил за четата на Ботев, за Бенковски, за зверствата към априлското въстание без протестантския вестник " Зорница ", както и американските публицисти Джанюариъс Макгахан и Юджийн Скайлър.
Всеки, който се интересува от същинското българско Възраждане, знае, че най-значимата медия на български език през 19-и век е вестник Зорница, издаван от мисионерите на Американския съвет на пълномощниците на задачите в чужбина.
През 1864 година в Истанбул започва да излиза илюстровано месечно списание на български език, наречено Зорница.
За негов основател се счита доктор Албърт Лонг.
Той е началник на Методистката епископска задача в България, като центърът на неговата активност е Търново. През 1864 година се мести в Цариград и дружно с опитния мисионер на Американския съвет доктор Илайъс Ригс концентрират своите старания върху ново издание на Библията на български език.
Някои от сътрудниците на Зорница обаче не са протестанти, като най-забележителният измежду тях е П. Р. Славейков.
Когато през 1866 година стартира да издава личен вестник под името Македония, Славейков постоянно препечатва материали от Зорница.
Нещо повече, макар че той не приема протестантството и твърдо отстоява своите позиции на православен християнин, то неговите възгледи по отношение на религиозните промени, църковния въпрос и във връзка с просветителните начинания без подозрение са повлияни от американците.
Това е и причина да бъде упрекван от своите сънародници, че е сътрудник на протестантската агитация.
Зорница “ се трансформира де факто в единствения писмен източник на информация за българския народ в неговите най-отдалечени земи за протичащото се във въстаналите територии.
Чрез седмичника българският народ по всички краища на поробените ни територии съпреживява ужаса и нещастието на Априлското въстание – по този начин, въпреки бойните дейности да обгръщат лимитирани области, целият български народ е осведомен за събитията. По този метод „ Зорница “ дава своя самобитен принос, въстанието от април-юни 1876 година да се трансформира в общонародна драма и общо прекарване за цялата българска нация.
Още с първите дни на въстанието „ Зорница “ оповестява на популацията за мобилизацията на турски войски и тяхното напредване към Пловдив и Пазарджик.Зорница “ се трансформира де факто в единствения писмен източник на информация за българския народ в неговите най-отдалечени земи за протичащото се във въстаналите територии. Чрез седмичника българският народ по всички краища на поробените ни територии съпреживява ужаса и нещастието на Априлското въстание – по този начин, въпреки бойните дейности да обгръщат лимитирани области, целият български народ е осведомен за събитията. По този метод „ Зорница “ дава своя самобитен принос, въстанието от април-юни 1876 година да се трансформира в общонародна драма и общо прекарване за цялата българска нация.
Издателите на „ Зорница “ окуражават българските читатели, информирайки за пробуждането на публичното мнение в Западния свят. Публикуван е първият от поредност материали – изявлението на лорд Стретфорд за нуждата от „ радикална смяна в Османската империя “
. „ Зорница “ е и тази, която осведоми читателите си за идването на четата на Христо Ботев, като показва състава ѝ от 175 въстаници и отразява идването ѝ на българския бряг с парахода „ Радецки “, както и за гибелта на Ботев. Публикувано е и уведомление за гибелта на въстаническия началник Георги Бенковски.
В броя си от 21 май 1876 година „ Зорница “ оповестява в детайли за въстаническите дейности в Търновско и издевателството над българите в Битолско. Издателите на „ Зорница “ демонстрират изключителна осведоменост, съобщавайки за въстаническите чети в Жеравна и Медвен, за башибозушките грабежи в Самоковско. Авторите на протестантското издание стават все по-смели, наричайки директно, макар заканите към вестника, „ гнет “ дейностите на башибозука в Шуменско.
В броя си от 11 юни „ Зорница “ разгласява буквално текста на „ Прокламация на българските въстаници към мюсюлманите “, където категорично се демонстрира, че дейностите на въстаналите българи са ориентирани против османския тираничен режим, а мюсюлманското население е наречено събирателно „ братя “. По този метод протестантските мисионери и издатели на „ Зорница “ свидетелстват за толерантността на въстаналите българи и построяват нравствения образ на тяхната идея пред западните политически кръгове. Издателите на „ Зорница “ са наясно, че редом с въстаническите борби тече решаваща борба за международното публично мнение. Те вършат всичко допустимо да подкрепят българската идея на интернационалната сцена.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ