Засилват x 4 санирането – сега безплатно, после с 30% грант и заеми с 1% лихва
Засилват x 4 санирането – в този момент гратис, след това с 30% грант и заеми с 1% рента
От сегашните 4% санирани жилищни здания в България до 2035 година те би трябвало да доближат 16%. Това обаче ще стане единствено отчасти със 100% покриване на разноските, а по-късно – с 30% грант и гаранции за заеми пред банките. Тези гаранции ще покрият разликата в оскъпяването, тъй че
хората да теглят заеми единствено с 1% рента
Това съдържа националната тактика за възобновяване на сградния фонд, чийто план показа в понеделник служебният министър на районното развиване Николай Найденов.
През декември планът бе изпратен на Европейската комисия, чието условие е всяка страна
членка да създаде такава тактика за саниране с небосвод до 2050 година България е една от седемте страни, които към този момент имат създаден проект. Очаква се до месец-два да се получат забележките и най-вероятно дефинитивно утвърденият документ ще влезе в действие до края на годината.
За енергийно възобновяване на жилищните здания до 2035 г. са нужни 11 милиарда евро,
а за нежилищните – още 8 милиарда евро. Сметки за целия интервал до 2050 година не са правени, тъй като никой не може да предвижда какъв брой ще костват строителните материали до тогава.
Финансирането на всички действия ще пристигна от Националния фонд
за декарбонизация, който към този момент има директорски съвет, а до края на април ще бъде определен и фонд-мениджър. В този фонд от следващата година ще се събират част от приходите от търговията с излъчвания, а към този момент е несъмнено, че ще оперира и с плануваните още предходната година 2,5 милиарда лв. за продължение на националната стратегия за саниране, чийто първи стадий стартира още през 2016 година По-нататък във фонда ще влизат и всички европейски средства,
планувани за енергийно възобновяване на сградния фонд.
Около една четвърт от парите за националната стратегия – 600 млн. лева, бяха планувани в плана за бюджет за 2026 година, който по този начин и не бе признат и в този момент би трябвало да влязат в постоянния бюджет, когато бъде гласуван. Поетапно до 2030 година хазната би трябвало да планува и останалите средства, които са за многофамилните жилищни здания и най-малко съгласно замисъла ще бъдат изхарчени по този начин,
че да се покрият 100% от разноските на хората.
Това ще става по досегашните правила, т.е. притежателите на жилища в блоковете би трябвало да записват съдружие на притежателите, което да кандидатства. По всяка възможност районното министерство ще продължи да координира дейностите, а общините ще посредничат сред хората и Министерство на регионалното развитие.
При сегашните цени на строителните материали, силата и труда тези 2,5 милиарда лв.
биха стигнали за саниране на към 3 хиляди средноголеми жилищни блока. Това са почти към 4,5% от всички. До 2050 година обаче ще би трябвало да се санират общо 82 хиляди блока. Паралелно с този развой ще работят и нови стратегии, като в началото
акцентът при тях ще е върху санирането на еднофамилни къщи,
които са над 1 милион, заяви изпълнителният шеф на Агенцията за стабилно енергийно развиване Ивайло Алексиев.
В тактиката няма детайлности за методите,
по които ще се финансира това енергийно възобновяване, само че съгласно един от създателите на тактиката – Драгомир Цанев, това ще стане благодарение на нови финансови принадлежности.
При тях декарбонизационният фонд ще подсигурява пред банките отпущането на
потребителски заеми на хората, които ще подобрят топлоизолацията или ще вложат пари за нови източници на сила. Гаранцията ще покрива разликата сред 1% рента, която ще изплаща клиентът, и пазарната рента по потребителските заеми.
Към момента междинната пазарна рента е 9,05%, а ГПР-то – 9,37%.
Освен това фондът би трябвало да отпуска и известна част от сумата като грант. Най-големият спор до окончателното приемане на тактиката е кой да е този дял.
Според Цанев действителностите са за към 30% от нужната сума,
с цел да може повече хора да имат достъп до средствата за саниране и по този начин да се изпълнят задачите на тактиката. Според други консултанти по подготвянето на документа делът може и да е малко по-висок, само че
никога няма да мине 50%
Друг финансов инструмент, очакван в тактиката, са ЕСКО-договорите. При тях банките ще отпускат заем, чиято рента също ще е ниска, тъй като ще се финансира от декарбонизационния фонд. Изплащането на заема обаче става с парите, които обезпечено са спестени от енергийните разноски. Например в случай че в този момент една постройка харчи за отопление и изстудяване по 5 хиляди евро месечно, а след санирането този разход падне на 2500 евро,
остатъкът до 5000 евро служи за погашение на заема.
Тази скица обаче е по-подходяща за обществени здания, тъй като е обвързана с тъкмо премерване на резултатите от топлоизолирането, а по тази причина е нужно в детайли проучване от квалифицирани специалисти. За да се ориентират хората по-лесно в комплицираната материя, тактиката планува да се основат така наречен one stop shop, в началото във всеки регионален град, а по-късно и по общини.
Това са центрове, в които на едно място ще бъдат събрани експерти,
които да оказват помощ на хората да попълнят документи и да аплайват за средства, да им оказват помощ да се ориентират при избора на специалисти за обследването на постройките и на строителни компании за осъществяване на ремонтите. В тях ще има и изнесени работни места на банките.
Стратегията планува такива one stop shop да има на всеки 80 хиляди души население,
само че съгласно консултантката Цвета Наньова това ще бъде реализирано на по-късен стадий. Засега сигурно те ще работят на равнище регионален град.
2 милиарда идват от два еврофонда, но трябват още около 7 милиарда
Два европейски фонда обезпечават в допълнение почти 2 милиарда евро за саниране в България. Това са Фондът за обективен преход и Социалният климатечен фонд, заяви зам.-министърката на районното развиване Дора Янкова.
И двата обаче финансират повишението на енергийната успеваемост
на постройките по друг метод. Фондът за обективен преход обезпечава почти 1,2 милиарда евро, само че единствено за общините от трите въглищни района в България – Стара Загора, Кюстендил и Перник.
За саниране на жилищни блокове са отделени почти половината пари,
като там специфичен акцент е подложен върху енергийно бедните, за които е поето 100% от финансирането.
Социалният климатичен фонд планува за саниране на жилища
да се дадат общо 768 млн. евро – 568 млн. евро за блокове и 200 млн. евро за еднофамилни къщи, само че при тях преимущество ще имат хората, които получават енергийни помощи.
Общо това прави 1,968 милиарда евро, а дружно с парите за идното продължение на
националната стратегия това прави, жестоко пресметнато, към 3,5 милиарда евро. Следователно остава да се намерят още над 7 милиарда евро, с цел да се изпълнят европейските условия до 2035 година
Декарбонизационният фонд ще разполага и с част от приходите на България от търговията с
квоти за парникови газове, които през последните години варират сред 800 млн. и 1,2 милиарда евро годишно. За деветте години до 2035 година това обезпечава нужната за саниране сума. По закон обаче в този момент по-голямата част от тези пари отиват във фонда за сигурност на енергийната система, който покрива дефицитите в енергийната система и обезщетенията, които получава бизнесът за безценен ток. Занапред 25% от средствата ще би трябвало да отиват в декарбонизационния фонд.
От сегашните 4% санирани жилищни здания в България до 2035 година те би трябвало да доближат 16%. Това обаче ще стане единствено отчасти със 100% покриване на разноските, а по-късно – с 30% грант и гаранции за заеми пред банките. Тези гаранции ще покрият разликата в оскъпяването, тъй че
хората да теглят заеми единствено с 1% рента
Това съдържа националната тактика за възобновяване на сградния фонд, чийто план показа в понеделник служебният министър на районното развиване Николай Найденов.
През декември планът бе изпратен на Европейската комисия, чието условие е всяка страна
членка да създаде такава тактика за саниране с небосвод до 2050 година България е една от седемте страни, които към този момент имат създаден проект. Очаква се до месец-два да се получат забележките и най-вероятно дефинитивно утвърденият документ ще влезе в действие до края на годината.
За енергийно възобновяване на жилищните здания до 2035 г. са нужни 11 милиарда евро,
а за нежилищните – още 8 милиарда евро. Сметки за целия интервал до 2050 година не са правени, тъй като никой не може да предвижда какъв брой ще костват строителните материали до тогава.
Финансирането на всички действия ще пристигна от Националния фонд
за декарбонизация, който към този момент има директорски съвет, а до края на април ще бъде определен и фонд-мениджър. В този фонд от следващата година ще се събират част от приходите от търговията с излъчвания, а към този момент е несъмнено, че ще оперира и с плануваните още предходната година 2,5 милиарда лв. за продължение на националната стратегия за саниране, чийто първи стадий стартира още през 2016 година По-нататък във фонда ще влизат и всички европейски средства,
планувани за енергийно възобновяване на сградния фонд.
Около една четвърт от парите за националната стратегия – 600 млн. лева, бяха планувани в плана за бюджет за 2026 година, който по този начин и не бе признат и в този момент би трябвало да влязат в постоянния бюджет, когато бъде гласуван. Поетапно до 2030 година хазната би трябвало да планува и останалите средства, които са за многофамилните жилищни здания и най-малко съгласно замисъла ще бъдат изхарчени по този начин,
че да се покрият 100% от разноските на хората.
Това ще става по досегашните правила, т.е. притежателите на жилища в блоковете би трябвало да записват съдружие на притежателите, което да кандидатства. По всяка възможност районното министерство ще продължи да координира дейностите, а общините ще посредничат сред хората и Министерство на регионалното развитие.
При сегашните цени на строителните материали, силата и труда тези 2,5 милиарда лв.
биха стигнали за саниране на към 3 хиляди средноголеми жилищни блока. Това са почти към 4,5% от всички. До 2050 година обаче ще би трябвало да се санират общо 82 хиляди блока. Паралелно с този развой ще работят и нови стратегии, като в началото
акцентът при тях ще е върху санирането на еднофамилни къщи,
които са над 1 милион, заяви изпълнителният шеф на Агенцията за стабилно енергийно развиване Ивайло Алексиев.
В тактиката няма детайлности за методите,
по които ще се финансира това енергийно възобновяване, само че съгласно един от създателите на тактиката – Драгомир Цанев, това ще стане благодарение на нови финансови принадлежности.
При тях декарбонизационният фонд ще подсигурява пред банките отпущането на
потребителски заеми на хората, които ще подобрят топлоизолацията или ще вложат пари за нови източници на сила. Гаранцията ще покрива разликата сред 1% рента, която ще изплаща клиентът, и пазарната рента по потребителските заеми.
Към момента междинната пазарна рента е 9,05%, а ГПР-то – 9,37%.
Освен това фондът би трябвало да отпуска и известна част от сумата като грант. Най-големият спор до окончателното приемане на тактиката е кой да е този дял.
Според Цанев действителностите са за към 30% от нужната сума,
с цел да може повече хора да имат достъп до средствата за саниране и по този начин да се изпълнят задачите на тактиката. Според други консултанти по подготвянето на документа делът може и да е малко по-висок, само че
никога няма да мине 50%
Друг финансов инструмент, очакван в тактиката, са ЕСКО-договорите. При тях банките ще отпускат заем, чиято рента също ще е ниска, тъй като ще се финансира от декарбонизационния фонд. Изплащането на заема обаче става с парите, които обезпечено са спестени от енергийните разноски. Например в случай че в този момент една постройка харчи за отопление и изстудяване по 5 хиляди евро месечно, а след санирането този разход падне на 2500 евро,
остатъкът до 5000 евро служи за погашение на заема.
Тази скица обаче е по-подходяща за обществени здания, тъй като е обвързана с тъкмо премерване на резултатите от топлоизолирането, а по тази причина е нужно в детайли проучване от квалифицирани специалисти. За да се ориентират хората по-лесно в комплицираната материя, тактиката планува да се основат така наречен one stop shop, в началото във всеки регионален град, а по-късно и по общини.
Това са центрове, в които на едно място ще бъдат събрани експерти,
които да оказват помощ на хората да попълнят документи и да аплайват за средства, да им оказват помощ да се ориентират при избора на специалисти за обследването на постройките и на строителни компании за осъществяване на ремонтите. В тях ще има и изнесени работни места на банките.
Стратегията планува такива one stop shop да има на всеки 80 хиляди души население,
само че съгласно консултантката Цвета Наньова това ще бъде реализирано на по-късен стадий. Засега сигурно те ще работят на равнище регионален град.
2 милиарда идват от два еврофонда, но трябват още около 7 милиарда
Два европейски фонда обезпечават в допълнение почти 2 милиарда евро за саниране в България. Това са Фондът за обективен преход и Социалният климатечен фонд, заяви зам.-министърката на районното развиване Дора Янкова.
И двата обаче финансират повишението на енергийната успеваемост
на постройките по друг метод. Фондът за обективен преход обезпечава почти 1,2 милиарда евро, само че единствено за общините от трите въглищни района в България – Стара Загора, Кюстендил и Перник.
За саниране на жилищни блокове са отделени почти половината пари,
като там специфичен акцент е подложен върху енергийно бедните, за които е поето 100% от финансирането.
Социалният климатичен фонд планува за саниране на жилища
да се дадат общо 768 млн. евро – 568 млн. евро за блокове и 200 млн. евро за еднофамилни къщи, само че при тях преимущество ще имат хората, които получават енергийни помощи.
Общо това прави 1,968 милиарда евро, а дружно с парите за идното продължение на
националната стратегия това прави, жестоко пресметнато, към 3,5 милиарда евро. Следователно остава да се намерят още над 7 милиарда евро, с цел да се изпълнят европейските условия до 2035 година
Декарбонизационният фонд ще разполага и с част от приходите на България от търговията с
квоти за парникови газове, които през последните години варират сред 800 млн. и 1,2 милиарда евро годишно. За деветте години до 2035 година това обезпечава нужната за саниране сума. По закон обаче в този момент по-голямата част от тези пари отиват във фонда за сигурност на енергийната система, който покрива дефицитите в енергийната система и обезщетенията, които получава бизнесът за безценен ток. Занапред 25% от средствата ще би трябвало да отиват в декарбонизационния фонд.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ