Засилване ролята и самоуправлението на съда, въвеждане на изискване за

Засилване ролята и самоуправлението на съда, въвеждане на условие за партийна индиферентност за членовете на висшите органи на правосъдната власт, понижаване на пълномощията на основния прокурор до административен началник на Върховната прокуратура, регламентиране на ясни и транспарантни процедури за състезания, кариерно развиване и командироване на магистратите.

Това са единствено част от акцентите в плана на нов Закон за правосъдната власт (ЗСВ), оповестен за авансово публично разискване от Министерството на правораздаването. Той привежда наредбите на Закон за съдебната власт в синхрон с последните промени и допълнения на Конституцията.

Проектът е резултат от работата на две поредни работни групи в последните 8 месеца, с необятно присъединяване на представители на съда, прокуратурата, следствието, съсловните организации на магистратите, адвокатурата, неправителствени организации, Националния институт на правораздаването и правосъдния инспекторат и други Предстои правене на цялостна оценка на въздействието на законопроекта, цикъл от публичния разисквания с органите на правосъдната власт, с професионалните организации и неправителствените организации, преди да бъде показан за гласоподаване от Министерски съвет и по-късно от Народното събрание.

В новия Закон за съдебната власт се извършват съответни рекомендации от мненията на Венецианската комисия и от Доклада за господство на правото на Европейска комисия.

Целта е:

• да се извърши пълноценно волята на законодателя по отношение на процедурата за образуване, в това число на нови условия за изборните членове на Висш правосъден съвет (ВСС) и Висш прокурорски съвет (ВПС);
• преформулиране на пълномощията на прокуратурата и на основния прокурор в сходство с конституционните промени - субсидиарност при присъединяване в гражданските и административните производства;
• нова уредба по отношение на състезанията за заемане на служба като арбитър, прокурор и следовател, и дисциплинарна отговорност на административни ръководители.
Предлаганият план има напълно нова конструкция, която е разследване на конституционното схващане, че съдът е главен притежател на правосъдната власт, а прокуратурата и следствените органи са в системата на правосъдната власт.

Административните и кадрови органи Висш съдебен съвет и ВПС ще се конституират при независими стадии на номиниране и чуване. Като това е част от систематичния метод на разграничение на функционалностите на двете системи - съдът като правораздавателен орган и прокуратурата като орган, който следи за съблюдаване на законността главно в наказателния развой, и единствено в лимитирани случаи ще взе участие в цивилен и в административни производства като страна, когато това е планувано в закони.

Изискванията към изборните претенденти за членове на двата съвета са: адвокати с високи професионални и нравствени качества с минимум 15-годишен юридически стаж, самостоятелни и партийно неутрални.

Номинации от квотата на Народно събрание ще могат да вършат както депутатите, като и Висшият адвокатски съвет; юридическите факултети или съответните на тях структури във висшите учебни заведения, класирани на първите три места според рейтинговата система на висшите учебни заведения в България в професионално направление „ Право " ; неправителствени организации, които минимум пет години са работили интензивно и имат опит в региона на правосъдната промяна, посредством депутат.

Народното събрание няма да може да номинира заемащи длъжността прокурор или следовател все още на избора.

Ново конституционно състояние е, че определените от магистратите членове на Висш съдебен съвет и на ВПС резервират статуса си на магистрати.