8 от най-важните глаголи
Защото в намеците е скрита същината…
Гледай
С очи на интелигентна лисица, с кехлибарените очи на бухал, не изпускай нищо и никого. Защото в света всичко е ненадейно и мимолетно. Един-единствен момент може да вземе всичко. Безвъзвратно. А може и да постави в дланта ти целия свят. А това значи да посрещаш зората, да изпращаш залеза и да не даваш късмет да пропуснеш нещо… Погледни надълбоко в себе си. В небесата. В обичаните очи.
Слушай
Слушай. Сърцето си. Понякога гласа на хладния разсъдък. Звуците зад прозореца, живота в този свят. Слушай музика. Слушай чувствената вихрушка, непознатите красиви и причудливи езици, мъркането на котките… Тишината, затова и безкрайността. Слушай и чувай.
Дишай
С цялата си гръд. С цялостни сили. Наслаждавай се на миризмата на топящия се във въздуха сняг, който се утаява в белите дробове с едвам доловимото схващане за горест, която искаш-не искаш те оплита, обгръща те и те оставя. Дишай… някой безценен и обичан.
Вярвай
В своя избор. В своята Звезда. В неслучайните случайности. В своите сили.. даже, в случай че паднеш духом, даже в случай че целият свят е срещу теб, даже в случай че всичко е потънало в забвение… вярвай и очаквай ръце, протегнати от тъмнотата на невъзможностите. В срещите, които трансформират живота ти завинаги… В това, че всичко (почти всичко) може да се поправи – в верния миг с верните мисли в главата, с отворено сърце. В справедливостта.
Обичай
Защото „ да умееш да обичаш значи да умееш всичко “. Обичай Го. Себе си. И целия свят сред вас. Творчеството, изкуството, звуците на музиката и звуците на природата… Своя ангел-хранител. Приятелите. Обичай живота, не го разделяй на „ това, което обичам да върша “ и „ това, което би трябвало да върша “. Обичай неочакваността и новите обрати. И всекидневните дребни неща.
Дарявай
Нищо не искай в замяна… Отдавай повече, в сравнение с получаваш. Дарявай своя възторг и открития, своята сила. Своята убеденост. Подаръци и усмивки. И откровения. И целувки.
Чувствай
Никакви полутонове, единствено пълноценното пълноцветно. Чувствай – плът и кръв. И своята безсмъртна душа. И почвата под краката. И крилете на гърба. Дори болката – тъй като болката значи, че си още жив.
Разбирай
Себе си и своя свят. Че самотата не е синоним на независимост. Че течението е допустимо да не те води там, където ти си мислиш. Че ти е съдено да достигнеш нещо единствено съпротивлявайки се на ориста. Че раждането е първа крачка към гибелта.. и че гибелта не е краят, а ново начало. Разбирай близките, скритите подтекстове, смисъла, смисъла. Защото в намеците е скрита същината…
