На кого ни оставяш, Соросе?
Защото ние дупе за предоставяне имаме, само че парите са ни малко
На кого ни оставяш, Соросе? Сиротни, захранени-недохранени, полово разбъркани, демократично зациклени? Да не кажа и анално заклещени, че пердах ще хапвам. Да седим безпризорни и да се маем с кой пол по-напред да се идентифицираме? И до момента в който се идентифицираме, сухи залци да преглъщаме.
Преди беше елементарно. Казваш - вършим, пари прим. Сега, Соросе, кой ще ни споделя какво да вършим? А и от къде пари? Защото и с 36 пола начело и още толкоз откъм гърба, в пазарния свят сиренето отново е с пари. А в случай че няма сирене и хлебец, полът е единствено един – гладен. А ние, Соросе, освен на сирене сме привикнали, а и на хайверец, шампанско, пък и някое и друго уиски, дето от него не боли глава.
Соросе, апелирам те, като си вървиш остави ни най-малко една сметка, с цел да можем да оцелеем. Малка сметка, едвам има да те славим. За свещичка дневно да има да ти палим. Анална свещичка, несъмнено. Защото на следващия ден може още веднъж да ти се прииска я нов пол да основеш, я права на бойловър (владеем ги новите думи) да защитиш. Хубаво е да има на кого да се облегнеш.
Организаця да имаш. Защото в такава тъмна и нелиберална страна като нашата, в случай че няма пари за розовото обикновено, то се трансформира на обикновено но съдбовно. При това мигновено. Защото, знаеш, розовото пари коства. А и гладна мечка прайд не прави.
Соросе, за какво ни оставяш? Малко ли ти бяха митингите, изявленията, номинациите на какви ли не боц-петли за индивиди на годината. Каквото си споделил – създали сме го. Пък и знаеш - дупе даваме за единия насъщ. При това гордо го даваме. В тандем работим. Благодарение на теб е гордо, а с помощта на нас е дупе.
Соросе, тръгнеш ли си, знаеш ли какъв брой хора изхвърчат на улицата? Колко разрушени еднополови фамилии ще има. А толкоз напън видяхме до момента в който съвместим несъчетаемото. Представете си с два винта сглобка по какъв начин се прави? Соросе, срещу природата поради теб тръгнахме, а ти ни оставяш.
Соросе, като за последно, отново да си кажем - в случай че имаш път насам - донеси някоя чанта с пари. Поне за малко НПО-нце. За тегел пет секретарки и да има къде десетина младежа да се пипат по коленете без да ядат плесници. Защото ние дупе за предоставяне имаме, само че парите са ни малко.
Това беше и до скоро.
P.S.
Соросе, да знаеш, че единствено до момента в който писах това писмо половете ни понижиха с четири. Смятай, за година ще останем единствено с два пола и тогава жалко ни за всичко.
Коментар на Емил Йотовски за
На кого ни оставяш, Соросе? Сиротни, захранени-недохранени, полово разбъркани, демократично зациклени? Да не кажа и анално заклещени, че пердах ще хапвам. Да седим безпризорни и да се маем с кой пол по-напред да се идентифицираме? И до момента в който се идентифицираме, сухи залци да преглъщаме.
Преди беше елементарно. Казваш - вършим, пари прим. Сега, Соросе, кой ще ни споделя какво да вършим? А и от къде пари? Защото и с 36 пола начело и още толкоз откъм гърба, в пазарния свят сиренето отново е с пари. А в случай че няма сирене и хлебец, полът е единствено един – гладен. А ние, Соросе, освен на сирене сме привикнали, а и на хайверец, шампанско, пък и някое и друго уиски, дето от него не боли глава.
Соросе, апелирам те, като си вървиш остави ни най-малко една сметка, с цел да можем да оцелеем. Малка сметка, едвам има да те славим. За свещичка дневно да има да ти палим. Анална свещичка, несъмнено. Защото на следващия ден може още веднъж да ти се прииска я нов пол да основеш, я права на бойловър (владеем ги новите думи) да защитиш. Хубаво е да има на кого да се облегнеш.
Организаця да имаш. Защото в такава тъмна и нелиберална страна като нашата, в случай че няма пари за розовото обикновено, то се трансформира на обикновено но съдбовно. При това мигновено. Защото, знаеш, розовото пари коства. А и гладна мечка прайд не прави.
Соросе, за какво ни оставяш? Малко ли ти бяха митингите, изявленията, номинациите на какви ли не боц-петли за индивиди на годината. Каквото си споделил – създали сме го. Пък и знаеш - дупе даваме за единия насъщ. При това гордо го даваме. В тандем работим. Благодарение на теб е гордо, а с помощта на нас е дупе.
Соросе, тръгнеш ли си, знаеш ли какъв брой хора изхвърчат на улицата? Колко разрушени еднополови фамилии ще има. А толкоз напън видяхме до момента в който съвместим несъчетаемото. Представете си с два винта сглобка по какъв начин се прави? Соросе, срещу природата поради теб тръгнахме, а ти ни оставяш.
Соросе, като за последно, отново да си кажем - в случай че имаш път насам - донеси някоя чанта с пари. Поне за малко НПО-нце. За тегел пет секретарки и да има къде десетина младежа да се пипат по коленете без да ядат плесници. Защото ние дупе за предоставяне имаме, само че парите са ни малко.
Това беше и до скоро.
P.S.
Соросе, да знаеш, че единствено до момента в който писах това писмо половете ни понижиха с четири. Смятай, за година ще останем единствено с два пола и тогава жалко ни за всичко.
Коментар на Емил Йотовски за
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ