Ядреният чадър за Южна Корея поскъпна
Защо Южна Корея да е по-добра от Германия? Ако Съединени американски щати трансформират своя европейски съдружник в икономическа развалина, за какво да не създадат същото с азиатския си съдружник? И те го вършат.
Говорим за неотдавнашното посещаване на президента на Южна Корея Юн Сок-йол във Вашингтон, която не беше видяна от всички - там става дума освен за нуклеарни оръжия, само че и за стопанска система.
По-голямата част от мненията по света въпреки всичко са за оръжия. Твърди се, че президентът Юн е сложил президента Байдън в отвратително състояние, като е заплашил да сътвори своя лична нуклеарна бомба, с цел да противодейства на севернокорейския нуклеарен боеприпас. И Байдън разубедил Юн - в подмяна на обещанието за " нуклеарен чадър " над южната част на полуострова. Тържественото заричане на Съединени американски щати да употребяват нуклеарни оръжия против Северна Корея, в случай че тя първа ги употребява против Южна Корея, работи като чадър. И през днешния ден се приказва за идното нахлуване в корейски води на атомна подводница от Съединени американски щати, а по-късно и други сходни кораби.
На територията на полуострова сякаш не би трябвало да има такива оръжия. Въпреки че, в случай че погледнете листата на американските военни бази там (отнема страница и половина), тогава има кой да ги управлява и ревизира. Сега беше решено да се сътвори взаимна комисия по нуклеарно обмисляне, т.е. официално южнокорейците ще вземат участие в тази история съвсем по същия метод, както вършат европейците.
Основното тук е, че всички схващат, че Китай е същинската цел на нуклеарни и други оръжия. Приказките на ужасите за непокорната Северна Корея за последно разтревожиха някого през 2018 година, в навечерието на срещата сред Доналд Тръмп и Ким Чен-ун. Между другото, заключителният документ от тази среща, за развлечение, приказва за освобождение на целия полуостров от нуклеарни оръжия. По един или различен метод през днешния ден, след визитата на Юн Сок-йол в Съединени американски щати, стана ясно, че откакто Северът отбрани правото си на нуклеарен боеприпас, надали ще продължи да играе ролята на подправен предлог за американските военни придвижвания в Източна Азия. Истинската цел е Китай, просто през днешния ден за тези тематики към този момент се приказват намерено.
И същият Китай в изявления и публични изказвания обърна внимание на особеността на връзките сред Съединени американски щати и Южна Корея. Това е, че в допълнение към " нуклеарния чадър " тази страна си навлича доста стопански проблеми.
По-специално, в Белия дом Юн беше уверен (да се чете: принуден) да попречи на южнокорейските производители на полупроводници да запълнят празнините на китайския пазар, когато снабдители на сходни артикули от Съединени американски щати се отдръпнаха от там. И като цяло, Америка би трябвало да промени обстановката, в която главният търговски сътрудник на Южна Корея е Китай, а далечните Съединени американски щати се върнаха на второ място. Подобна беше обстановката през 2016 година, когато Съединени американски щати разположиха там противоракетната система ТХААД, сякаш ориентирана против „ ужасна “ Северна Корея, а Сеул незабавно получи мъчителни китайски наказания.
Насилственото принуждаване на Южна Корея към по-малко печеливша търговия и разкъсване с Китай е същата система, която Съединени американски щати се пробват да ползват с Индия и като цяло с всички по света. Включително и различен азиатски сътрудник - Тайван. В резултат на това през първото тримесечие на годината търговията му с Китай е намаляла с 26,5 на 100, което значи спад на целия експорт с 19,2%. От 90-те години на предишния век Тайван - сходно на Южна Корея - просперира, основно с помощта на бизнеса с континенталната част на Китай, с който Тайпе търгува с остатък от до 100 милиарда $ годишно. И в този момент външнотърговският баланс на острова е най-лошият за последните четиринадесет години. Партньорството със Съединени американски щати задължава: въоръжени, само че гладни.
Като цяло нуклеарните чадъри и други аспекти на сходно партньорство през днешния ден не са това, което бяха. Спомнете си, че при започване на Студената война към тях беше прикрепена освен икономическа помощ. Съединени американски щати участваха в основаването на западногерманското икономическо знамение, което самите те през днешния ден унищожават. Така беше и с Южна Корея, в миналото бедната и изостанала част от Корейския полуостров. Южнокорейското знамение нямаше да се случи, в случай че не бяха Съединени американски щати.
Възниква въпросът за какво през днешния ден е противоположното? Защо да си съдружник на Съединени американски щати, без значение в кой район, значи да подкопаваш икономическите благоприятни условия на този съдружник, тласкайки го към беднотия? Има доста отговори, само че във всеки случай структурата се оказва неустойчив и нежен.
И още нещо: американската музика е едва позната в Китай. Иначе щяха да виждат, че президентът Юн е бил уверен да изпее ария на вечеря в Белия дом. И той избрал Американски къс. Факт е, че песента е за злополучие, за самолетна злополука и припевът ѝ звучи по този начин: „ Сбогом, американски къс “. Много алегорично.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Говорим за неотдавнашното посещаване на президента на Южна Корея Юн Сок-йол във Вашингтон, която не беше видяна от всички - там става дума освен за нуклеарни оръжия, само че и за стопанска система.
По-голямата част от мненията по света въпреки всичко са за оръжия. Твърди се, че президентът Юн е сложил президента Байдън в отвратително състояние, като е заплашил да сътвори своя лична нуклеарна бомба, с цел да противодейства на севернокорейския нуклеарен боеприпас. И Байдън разубедил Юн - в подмяна на обещанието за " нуклеарен чадър " над южната част на полуострова. Тържественото заричане на Съединени американски щати да употребяват нуклеарни оръжия против Северна Корея, в случай че тя първа ги употребява против Южна Корея, работи като чадър. И през днешния ден се приказва за идното нахлуване в корейски води на атомна подводница от Съединени американски щати, а по-късно и други сходни кораби.
На територията на полуострова сякаш не би трябвало да има такива оръжия. Въпреки че, в случай че погледнете листата на американските военни бази там (отнема страница и половина), тогава има кой да ги управлява и ревизира. Сега беше решено да се сътвори взаимна комисия по нуклеарно обмисляне, т.е. официално южнокорейците ще вземат участие в тази история съвсем по същия метод, както вършат европейците.
Основното тук е, че всички схващат, че Китай е същинската цел на нуклеарни и други оръжия. Приказките на ужасите за непокорната Северна Корея за последно разтревожиха някого през 2018 година, в навечерието на срещата сред Доналд Тръмп и Ким Чен-ун. Между другото, заключителният документ от тази среща, за развлечение, приказва за освобождение на целия полуостров от нуклеарни оръжия. По един или различен метод през днешния ден, след визитата на Юн Сок-йол в Съединени американски щати, стана ясно, че откакто Северът отбрани правото си на нуклеарен боеприпас, надали ще продължи да играе ролята на подправен предлог за американските военни придвижвания в Източна Азия. Истинската цел е Китай, просто през днешния ден за тези тематики към този момент се приказват намерено.
И същият Китай в изявления и публични изказвания обърна внимание на особеността на връзките сред Съединени американски щати и Южна Корея. Това е, че в допълнение към " нуклеарния чадър " тази страна си навлича доста стопански проблеми.
По-специално, в Белия дом Юн беше уверен (да се чете: принуден) да попречи на южнокорейските производители на полупроводници да запълнят празнините на китайския пазар, когато снабдители на сходни артикули от Съединени американски щати се отдръпнаха от там. И като цяло, Америка би трябвало да промени обстановката, в която главният търговски сътрудник на Южна Корея е Китай, а далечните Съединени американски щати се върнаха на второ място. Подобна беше обстановката през 2016 година, когато Съединени американски щати разположиха там противоракетната система ТХААД, сякаш ориентирана против „ ужасна “ Северна Корея, а Сеул незабавно получи мъчителни китайски наказания.
Насилственото принуждаване на Южна Корея към по-малко печеливша търговия и разкъсване с Китай е същата система, която Съединени американски щати се пробват да ползват с Индия и като цяло с всички по света. Включително и различен азиатски сътрудник - Тайван. В резултат на това през първото тримесечие на годината търговията му с Китай е намаляла с 26,5 на 100, което значи спад на целия експорт с 19,2%. От 90-те години на предишния век Тайван - сходно на Южна Корея - просперира, основно с помощта на бизнеса с континенталната част на Китай, с който Тайпе търгува с остатък от до 100 милиарда $ годишно. И в този момент външнотърговският баланс на острова е най-лошият за последните четиринадесет години. Партньорството със Съединени американски щати задължава: въоръжени, само че гладни.
Като цяло нуклеарните чадъри и други аспекти на сходно партньорство през днешния ден не са това, което бяха. Спомнете си, че при започване на Студената война към тях беше прикрепена освен икономическа помощ. Съединени американски щати участваха в основаването на западногерманското икономическо знамение, което самите те през днешния ден унищожават. Така беше и с Южна Корея, в миналото бедната и изостанала част от Корейския полуостров. Южнокорейското знамение нямаше да се случи, в случай че не бяха Съединени американски щати.
Възниква въпросът за какво през днешния ден е противоположното? Защо да си съдружник на Съединени американски щати, без значение в кой район, значи да подкопаваш икономическите благоприятни условия на този съдружник, тласкайки го към беднотия? Има доста отговори, само че във всеки случай структурата се оказва неустойчив и нежен.
И още нещо: американската музика е едва позната в Китай. Иначе щяха да виждат, че президентът Юн е бил уверен да изпее ария на вечеря в Белия дом. И той избрал Американски къс. Факт е, че песента е за злополучие, за самолетна злополука и припевът ѝ звучи по този начин: „ Сбогом, американски къс “. Много алегорично.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ